Българите в чужбина - близо или далеч? Проф. Ана Кочева пред Dir.bg
На фона на стряскащите данни на Национален статистически институт от преброяването, че популацията ни се е стопило с над 800 000 българи за последните 10 години и към този момент наброява 6,5 млн. души, насочваме взор към българите зад граница, които не попадат в тази цифра. Според статистиката 47% е делът на миграцията в този демографски срив, останалото се дължи смъртността.
Виж още
Но българите по етнически генезис в чужбина надвишава днешната статистика. Знаете ли, че 15 милиона са българоезичните хора в света, а какъв брой близо и надалеч са българите в чужбина през днешния ден? - отговорите ни дава проф. Ана Кочева от Института по българские език към Българска академия на науките.
Виж още
Картината на българските емигранти е друга от тази през 90-те, споделя проф. Кочева в изявление за Dir.bg. По думите й се следи своебразен подем към родното, пораства и броят на завърналите се в България.
Професор доктор Ана Кочева е бележит лингвист от Българска академия на науките - диалектолог и експерт по история на българския език, началник на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ. Тя е основател на " Карта на българския език на ново място по света ", която обгръща 15 милиона българоезични (по етнически произход), съавтор на интерактивната " Карта на диалектната делитба на българския език ", създател на книгата " Смесеният език на виенските българи ". От две години реализира най-крупното екипно диалектно проучване на българската езикова територия през 21 век посредством неповторима интерактивната кулинарна езикова карта на България. Потомка на Миладиновския и Хаджовския жанр от Македония Ана Кочева е един от най-хубавите наши специалисти в региона на историческите и езикови тематики свързани с Р Северна Македония.
- Стряскащи данни изнесе Национален статистически институт от преброяването на популацията на България. Ваше проучване обаче сочи, че 15 милиона са българоезичните по света. Доколко това ни дава оптимизъм?
- Нека да уточня, че аз служа си с термина българоезични (емигранти/имигранти) и това са всички етнически българи (по произход), които и в този момент употребяват другите форми на български език, без значение от тяхната религиозна или нова държавна принадлежност. Проблемът с броя на българите става все по-сложен, заради някои задълбочили се процеси на отродяване на етническите българи, почнало още на остаряло място след откъсването на части от българското етническо землище от завоевателите.
Виж още
Въпросът за българския темперамент на езика, говорен до и по-късно отделяне, обаче е явен и не подлежжи на доказване, без значение от непознатите народностни етикети, които се лепят към него. Етническите българи и на остаряло, и на ново място, даже и тогава, когато престанат да се усещат българи под въздействие на непознатите (национални, политически, идеологически и културни) пропаганди, в последна сметка си остават българоезични, а с това не престават да бъдат обект на проучване от нас както поради езика, по този начин и поради новите му форми, в случай че такива са били основани за да бъде външно затулен същинският му иманентен темперамент.
От друга страна, би трябвало да се означи и още един факт - езикът има очебийно поколенчески темперамент. Докато у първото преселено потомство в новата страна използването му е постоянна, то у втората генерация, т.е. децата на същите родители, тя към този момент е стеснена, с цел да премине у третото потомство единствено в фамилен спомен.
- Миналия месец вие направихте първата премиера зад градинаца на новия том на сборника " Българите в чужбина - толкоз близо, толкоз надалеч ". Избрахте Германия, където се намира една от най-старите и най-големи български диаспори в Европа. Има ли смяна в настройките им към България?
- Да, тази поредност " Българите в чужбина - толкоз близо, толкоз надалеч " се трансформира в същинско събитие в научното и публичното пространство както у нас, по този начин и измежду другите български общности зад граница. Третият том е разграничен на две елементи - първата включва литературно-есеистични текстове от създатели, някои от които професионално пишещи хора, въпреки и зад граница. Втората слага акцент върху академико-изследователския взор по най-актуалните проблеми за българите в чужбина, а напълно обяснимо участва и една нова тематика - за това по какъв начин се отразява на живота, образованието и дейностите на българите световната пандемия от COVID-19.
Напоследък пораства и броят на завърналите се българи, доста от тях млади, към този момент образовани на открито, които вземат решение да работят в България и в случай че преценяват, че средата е подобаваща и ги задоволява, те биха се задържали в родината. С други думи, от всички нас зависи да подобряваме средата и да сътворяваме условия тази наклонност да не се окаже краткотрайна.
Запазването на българската еднаквост и на българския език в другоетнична среда продължава да бъде освен централна тематика в текстовете, само че и в диалозите на сънародниците ни в чужбина. Чрез него се пази и идентичността, и българският етнопрофил, реализира се възпитанието в родова памет и в респект към общото ни минало. Това фактически се промени през последното десетилетие.
В началото на прехода българите на открито даже избраха да не поддържат връзка прекалено много между тях, някои избягваха да обявяват националността си. Откакто обаче България е страна - членка на Европейски Съюз, това се промени, евентуално и тъй като придобихме европейско самочувствие. Може да сме българи, само че сме и европейци. А и в Европа към този момент много по-добре се ориентират " де е България ", даже чисто географски.
Днес има доста по-силна нужда от " живеене " и в българската общественост, от демонстрация на съпричастие, около децата - ангажимент към българските учебни заведения, към сдруженията, нужда от четене на български медии в чужбина, даже от време на време единствено поради логистична поддръжка във връзка на битови въпроси. Така че аз имам наблюдения, че картината е доста по-различна през днешния ден в сравнение с през 90-те години на предишния век, когато започнаха първите преселения.
Проф. Ана Кочева в Българския културен институт в Берлин, където направи премиера на най-новите издания на Българска академия на науките
Снимка: Личен Архив на Ана Кочева
- Вие сте и създател на проучването на говора на българите във Виена. Каква е историята на българи, избрали да живеят в Германия и Австрия и до каква степен мощна е връзката им с родината? Какво може да стимулира младите да се завърнат в България?
Виж още
- Това е една от релативно старите ни общности. Българи " откриват " Австрия още през ХІV - ХV век, когато напущат своята опустошена от османците татковина и търсят избавление в свободни европейски страни. Виена става едно от най-желаните места за учене на млади българи още през Възраждането, а през ХVІІІ-ХІХ век тя се трансформира в желано средище за български търговци, които правят освен сполучлива търговия сред Средна Европа и Отоманската империя, само че и подкрепят развиването на културно-просветна и издателска активност на наши създатели. По същото време по тези места идват и българските градинари. Именно тук едно от позитивните преносни смисли на етнонима българин е " добър производител на зеленчуци, занаятчия градинар ". След Освобождението Виена все по този начин остава привлекателен център за български студенти. В най-ново време българската общественост в австрийската столица нараства стремително. Ако през 90-те години на предишния век приблизителните данни сочат към 6 000 българи, през 2005 година те са към този момент над 30 000, а в сегашния миг към този момент надвишават 50 000 (последните числа са по самопреценка на сънародниците ни). Нарастват и институциите, поддържащи българския език, сдруженията и организациите на българите, както и медиите, които те основават. В актуалната интернет среда те се появяват (и изчезват) доста динамично и, въпреки и дублирайки функционалностите си, играят ролята на свързващо звено както сред сънародниците ни в Австрия, от една страна, по този начин и сред тях и околните и приятелите им в България, от друга. Тези наши сънародници в никакъв случай не губят връзката с България , фактът, че в действителност те са много близо, също играе роля. Интересуват се от събитията тук, медиите на българите във Виена отразяват всички вести. Напоследък пораства и броят на завърналите се българи , доста от тях млади, към този момент образовани на открито, които вземат решение да работят в България и в случай че преценяват, че средата е подобаваща и ги задоволява, те биха се задържали в родината. С други думи, от всички нас зависи да подобряваме средата и да сътворяваме условия тази наклонност да не се окаже краткотрайна.
Проф. Ана Кочева в Българския културен институт в Берлин, където направи премиера на най-новите издания на Българска академия на науките
Снимка: Личен Архив на Ана Кочева
- В Берлин представихте и различен ваш труд - Интерактивната кулинарна езикова карта на България, която реализира най-крупното екипно диалектно проучване на българската езикова територия през 21 век. Каква бе реакцията на българите там?
- Така е, задграничната си премиера направи и " Интерактивната кулинарна карта на българската езикова територия ", а ползата към нея беше голям, тъй като езикът, а в съответния случай диалектите, както и кулинарията, събират на една трапеза, метафорично казано, сближават, вършат общности и прибавят към идентичността . Беше в действителност вълнуващо, когато гледаха някои от видеоматериалите от картата, тъй като виртуално се придвижиха в някои непосещавани от тях български краища. Така че по едно и също време попътуваха, чуха забавни диалекти и се зарекоха да подготвят някои от гозбите, които представяме на картата.
Проф. Ана Кочева в Българския културен институт в Берлин, където направи премиера на итерактивната кулинарна езикова карта
Снимка: Личен Архив на Ана Кочева
- Доколко този неповторим метод за запазване на българските приказва демонстрира силата на българския език да ни сплотява и съхранява като народ и нация?
- Напълно! Нека не забравяме, че интерактивната кулинарна карта е на първо място лингвистична, тя покрива цялото българско историко-географско землище, обхващащо Мизия, Тракия и Македония. Оказа се обаче, че картата демонстрира и светоусещането на днешния българин от дребните обитаеми места, неговия обичай, непокътнати обичаи, песни, носии. В някаква степен тя се трансформира в същинска аудиовизуална енциклопедия на българските диалекти и кулинарни обичаи, които най-здраво пазят идентичността ни и ни дават мотиви за горделивост, които в последно време станаха много дефицитни.
Виж още Но българите по етнически генезис в чужбина надвишава днешната статистика. Знаете ли, че 15 милиона са българоезичните хора в света, а какъв брой близо и надалеч са българите в чужбина през днешния ден? - отговорите ни дава проф. Ана Кочева от Института по българские език към Българска академия на науките.
Виж още Картината на българските емигранти е друга от тази през 90-те, споделя проф. Кочева в изявление за Dir.bg. По думите й се следи своебразен подем към родното, пораства и броят на завърналите се в България.
Професор доктор Ана Кочева е бележит лингвист от Българска академия на науките - диалектолог и експерт по история на българския език, началник на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ. Тя е основател на " Карта на българския език на ново място по света ", която обгръща 15 милиона българоезични (по етнически произход), съавтор на интерактивната " Карта на диалектната делитба на българския език ", създател на книгата " Смесеният език на виенските българи ". От две години реализира най-крупното екипно диалектно проучване на българската езикова територия през 21 век посредством неповторима интерактивната кулинарна езикова карта на България. Потомка на Миладиновския и Хаджовския жанр от Македония Ана Кочева е един от най-хубавите наши специалисти в региона на историческите и езикови тематики свързани с Р Северна Македония.
- Стряскащи данни изнесе Национален статистически институт от преброяването на популацията на България. Ваше проучване обаче сочи, че 15 милиона са българоезичните по света. Доколко това ни дава оптимизъм?
- Нека да уточня, че аз служа си с термина българоезични (емигранти/имигранти) и това са всички етнически българи (по произход), които и в този момент употребяват другите форми на български език, без значение от тяхната религиозна или нова държавна принадлежност. Проблемът с броя на българите става все по-сложен, заради някои задълбочили се процеси на отродяване на етническите българи, почнало още на остаряло място след откъсването на части от българското етническо землище от завоевателите.
Виж още Въпросът за българския темперамент на езика, говорен до и по-късно отделяне, обаче е явен и не подлежжи на доказване, без значение от непознатите народностни етикети, които се лепят към него. Етническите българи и на остаряло, и на ново място, даже и тогава, когато престанат да се усещат българи под въздействие на непознатите (национални, политически, идеологически и културни) пропаганди, в последна сметка си остават българоезични, а с това не престават да бъдат обект на проучване от нас както поради езика, по този начин и поради новите му форми, в случай че такива са били основани за да бъде външно затулен същинският му иманентен темперамент.
От друга страна, би трябвало да се означи и още един факт - езикът има очебийно поколенчески темперамент. Докато у първото преселено потомство в новата страна използването му е постоянна, то у втората генерация, т.е. децата на същите родители, тя към този момент е стеснена, с цел да премине у третото потомство единствено в фамилен спомен.
- Миналия месец вие направихте първата премиера зад градинаца на новия том на сборника " Българите в чужбина - толкоз близо, толкоз надалеч ". Избрахте Германия, където се намира една от най-старите и най-големи български диаспори в Европа. Има ли смяна в настройките им към България?
- Да, тази поредност " Българите в чужбина - толкоз близо, толкоз надалеч " се трансформира в същинско събитие в научното и публичното пространство както у нас, по този начин и измежду другите български общности зад граница. Третият том е разграничен на две елементи - първата включва литературно-есеистични текстове от създатели, някои от които професионално пишещи хора, въпреки и зад граница. Втората слага акцент върху академико-изследователския взор по най-актуалните проблеми за българите в чужбина, а напълно обяснимо участва и една нова тематика - за това по какъв начин се отразява на живота, образованието и дейностите на българите световната пандемия от COVID-19.
Напоследък пораства и броят на завърналите се българи, доста от тях млади, към този момент образовани на открито, които вземат решение да работят в България и в случай че преценяват, че средата е подобаваща и ги задоволява, те биха се задържали в родината. С други думи, от всички нас зависи да подобряваме средата и да сътворяваме условия тази наклонност да не се окаже краткотрайна.
Запазването на българската еднаквост и на българския език в другоетнична среда продължава да бъде освен централна тематика в текстовете, само че и в диалозите на сънародниците ни в чужбина. Чрез него се пази и идентичността, и българският етнопрофил, реализира се възпитанието в родова памет и в респект към общото ни минало. Това фактически се промени през последното десетилетие.
В началото на прехода българите на открито даже избраха да не поддържат връзка прекалено много между тях, някои избягваха да обявяват националността си. Откакто обаче България е страна - членка на Европейски Съюз, това се промени, евентуално и тъй като придобихме европейско самочувствие. Може да сме българи, само че сме и европейци. А и в Европа към този момент много по-добре се ориентират " де е България ", даже чисто географски.
Днес има доста по-силна нужда от " живеене " и в българската общественост, от демонстрация на съпричастие, около децата - ангажимент към българските учебни заведения, към сдруженията, нужда от четене на български медии в чужбина, даже от време на време единствено поради логистична поддръжка във връзка на битови въпроси. Така че аз имам наблюдения, че картината е доста по-различна през днешния ден в сравнение с през 90-те години на предишния век, когато започнаха първите преселения.
Проф. Ана Кочева в Българския културен институт в Берлин, където направи премиера на най-новите издания на Българска академия на науките
Снимка: Личен Архив на Ана Кочева
- Вие сте и създател на проучването на говора на българите във Виена. Каква е историята на българи, избрали да живеят в Германия и Австрия и до каква степен мощна е връзката им с родината? Какво може да стимулира младите да се завърнат в България?
Виж още - Това е една от релативно старите ни общности. Българи " откриват " Австрия още през ХІV - ХV век, когато напущат своята опустошена от османците татковина и търсят избавление в свободни европейски страни. Виена става едно от най-желаните места за учене на млади българи още през Възраждането, а през ХVІІІ-ХІХ век тя се трансформира в желано средище за български търговци, които правят освен сполучлива търговия сред Средна Европа и Отоманската империя, само че и подкрепят развиването на културно-просветна и издателска активност на наши създатели. По същото време по тези места идват и българските градинари. Именно тук едно от позитивните преносни смисли на етнонима българин е " добър производител на зеленчуци, занаятчия градинар ". След Освобождението Виена все по този начин остава привлекателен център за български студенти. В най-ново време българската общественост в австрийската столица нараства стремително. Ако през 90-те години на предишния век приблизителните данни сочат към 6 000 българи, през 2005 година те са към този момент над 30 000, а в сегашния миг към този момент надвишават 50 000 (последните числа са по самопреценка на сънародниците ни). Нарастват и институциите, поддържащи българския език, сдруженията и организациите на българите, както и медиите, които те основават. В актуалната интернет среда те се появяват (и изчезват) доста динамично и, въпреки и дублирайки функционалностите си, играят ролята на свързващо звено както сред сънародниците ни в Австрия, от една страна, по този начин и сред тях и околните и приятелите им в България, от друга. Тези наши сънародници в никакъв случай не губят връзката с България , фактът, че в действителност те са много близо, също играе роля. Интересуват се от събитията тук, медиите на българите във Виена отразяват всички вести. Напоследък пораства и броят на завърналите се българи , доста от тях млади, към този момент образовани на открито, които вземат решение да работят в България и в случай че преценяват, че средата е подобаваща и ги задоволява, те биха се задържали в родината. С други думи, от всички нас зависи да подобряваме средата и да сътворяваме условия тази наклонност да не се окаже краткотрайна.
Проф. Ана Кочева в Българския културен институт в Берлин, където направи премиера на най-новите издания на Българска академия на науките
Снимка: Личен Архив на Ана Кочева
- В Берлин представихте и различен ваш труд - Интерактивната кулинарна езикова карта на България, която реализира най-крупното екипно диалектно проучване на българската езикова територия през 21 век. Каква бе реакцията на българите там?
- Така е, задграничната си премиера направи и " Интерактивната кулинарна карта на българската езикова територия ", а ползата към нея беше голям, тъй като езикът, а в съответния случай диалектите, както и кулинарията, събират на една трапеза, метафорично казано, сближават, вършат общности и прибавят към идентичността . Беше в действителност вълнуващо, когато гледаха някои от видеоматериалите от картата, тъй като виртуално се придвижиха в някои непосещавани от тях български краища. Така че по едно и също време попътуваха, чуха забавни диалекти и се зарекоха да подготвят някои от гозбите, които представяме на картата.
Проф. Ана Кочева в Българския културен институт в Берлин, където направи премиера на итерактивната кулинарна езикова карта
Снимка: Личен Архив на Ана Кочева
- Доколко този неповторим метод за запазване на българските приказва демонстрира силата на българския език да ни сплотява и съхранява като народ и нация?
- Напълно! Нека не забравяме, че интерактивната кулинарна карта е на първо място лингвистична, тя покрива цялото българско историко-географско землище, обхващащо Мизия, Тракия и Македония. Оказа се обаче, че картата демонстрира и светоусещането на днешния българин от дребните обитаеми места, неговия обичай, непокътнати обичаи, песни, носии. В някаква степен тя се трансформира в същинска аудиовизуална енциклопедия на българските диалекти и кулинарни обичаи, които най-здраво пазят идентичността ни и ни дават мотиви за горделивост, които в последно време станаха много дефицитни.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ