Ще се върне ли в Европа задължителната военна служба?
На фона на съветската инвазия в Украйна дебатът по отношение на наложителната военна работа бе възобновен в цяла Европа, като доста страни започнаха да премислят дали наборната военна работа може да укрепи националната им сигурност, оповестява телевизия " Евронюз ".
През 19-ти и 20-ти век европейските армии разчитат в огромна степен на всеобщата военна тегоба за мъжете. След края Студената война обаче армиите са систематично съкращавани. По данни на Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира (SIPRI) през този интервал военните разноски в Западна Европа внезапно са намалели от приблизително 2,4% на 1,6% от Брутният вътрешен продукт.
През 1990 година единствено Западна Германия разполага с 215 боеготовни батальона. През 2023 година обаче, макар обединяването на Германия, този брой е намалял до едвам 31 батальона - замайващ спад от 84 %. Италия и Англия означават сходен спад. Броят на италианските батальони е намалял с 67%, а английските батальони са намалели съвсем на половина.
Повечето специалисти и политици допускаха, че епохата на огромни спорове в Европа е завършила, сменена от ера на условен мир и непоклатимост, разяснява " Евронюз ". Неотдавнашните геополитически събития обаче, изключително войната на Русия против Украйна, постановиха преоценка. Със свиването на бюджетите за защита готовността и способността на европейските армии да реагират даже на обичайни закани в този момент са сложени под въпрос.
Макар че европейските политически анализатори и някои държавни управления от ден на ден признават, че статуквото в районната сигурност и защитата към този момент не е стабилно, мненията се разграничават по въпроса дали наложителната военна работа би трябвало да играе роля в намирането на решение на този проблем.
Редица европейски страни вкараха още веднъж или разшириха наложителната военна работа на фона на възходящата опасност от страна на Москва - част от редица политики, ориентирани към подсилване на защитата, които евентуално следва да бъдат засилени още повече, отбелязва Си Ен Ен.
" Достигаме до осъзнаването, че може да се наложи да поправяме метода, по който се активизираме за война, и да поправяме метода, по който произвеждаме военно съоръжение, набираме и образоваме персонален състав ", счита Робърт Хамилтън, началник на изследователския отдел за Евразия в Института за външнополитически проучвания, който е служил и като офицер от американската войска в продължение на 30 години.
Редица европейски страни отстраниха наложителната военна тегоба след края на Студената война, само че няколко страни - изключително в Скандинавия и Прибалтика - я вкараха още веднъж през последните години, основно поради съветската опасност, показва американската медия. В някои страни неизпълнението на задължението за постъпване в армията може да докара до санкции или даже до затвор.
Дебати по отношение на наборната военна работа се водят и в други европейски страни, в които понастоящем тя не е въведена. Във Англия, да вземем за пример, консерваторите лансираха концепцията за военна работа по време на злощастната си предизборна акция.
Може би най-изненадващата промяна обаче е в ход в Германия, която от края на Втората международна война насам изпитва злост към милитаризацията, показва Си Ен Ен. Германия тази година актуализира проекта си при положение на експлоадиране на спор в Европа, а министърът на защитата Борис Писториус през юни показа предложение за въвеждане на нов вид доброволна военна работа. " Трябва да сме подготвени за война до 2029 година ", съобщи той.
Не всички обаче са подготвени да отговорят на апела. В Литва да вземем за пример мненията за военната работа измежду студентите са разнопосочни, споделя Паулиус Вайтиекус, ръководител на Националния студентски съюз на Литва.
Откакто през 2015 година страната възвърне наложителната военна работа заради " променената геополитическа обстановка ", всяка година към 3500 до 4000 литовци на възраст сред 18 и 26 години се записват на работа за интервал от девет месеца. За някои от тях това е опция да изпълнят гражданския си дълг, само че други не считат, че това е най-хубавият метод да прекарат времето си, показва Паулиус.
Шведската система притегля вниманието на огромните европейски столици, в това число Берлин, Лондон и Амстердам, където формалните представители се пробват да намерят способи да убедят младежите, че наборната военната работа е нужна за заздравяването на изтощените им въоръжени сили, написа сп. " Политико ".
Броят на наборните бойци, получили призовки за шведската войска, се е удвоил до към 8000 тази година, спрямо 4000 през 2017 година, когато след седемгодишно спиране беше въведена още веднъж наложителна военна работа, неутрална във връзка с пола.
Правителството съобщи, че желае да увеличи този брой до 10 000 годишно в близко бъдеще и методът, по който е устроена шведската система наподобява разрешава разширение оттатък тази граница, в случай че това се наложи, разяснява " Политико ".
Шведската система за наборна военна работа стартира процеса с въпросник, изпратен до всички 18-годишни младежи (мъже и жени), в който се задават въпроси за здравето, образованието, личността, престъпното минало и настройките за работа. Ако отговорите се харесат на военните и няма здравословни проблеми, юношата бива извикан да се яви пред комисия за инспекция. Всеки, който откаже да отговори, е застрашен от санкция или затвор.
В същото време всички младежи са изложени на осведомителна акция, известна под името " Тотална защита ", в която се акцентира изгодата от военната работа за личностното развиване и за отбранителната тактика на цялата страна.
" Тоталната защита на Швеция съществува, с цел да пази нашата народна власт, нашите ползи и правото да живеем както желаеме ", се споделя в една от формалните брошури. " Като срочнослужещ вие имате скъп принос за Швеция, тъй като допринасяте за обезпечаването на тази независимост ", написа още в нея.
Само мощно стимулирани бойци са подготвени да заложат живота си на карта и това може да бъде решаващо за спечелването на една война, показва обаче " Дойче Веле " и цитира изследвания, които демонстрират, че мнозина младежи в Европа не биха били подготвени да пазят страната си с оръжие, даже и тя да бъде нападната.
Освен това съгласно друго неотдавнашно изследване възобновяване на наборната военна работа може да коства на Германия до 70 милиарда евро годишно, отбелязва немската медия. В края на краищата освен военните инструктори, казармите и униформите са скъпи. Когато младежите служат в армията, вместо да работят, това води и до намаляване стопанската система, демонстрира изследването.
София Беш от фондацията " Карнеги " също по този начин споделя опасенията си, че наложителната военна работа може да усили известността на екстремистките партии в Европа. " Ако политиците се опитат да вкарат наборна военна работа макар вътрешната опозиция, тогава те рискуват да основат гласоподаватели, които се интересуват от единствено едно само нещо. Смятам, че това е по този начин изключително измежду тези групи от популацията, които са директно наранени от военната работа, т.е. младежите, а също и техните родители ", прибавя Беш.
По думите ѝ страните, които обмислят въвеждането на наложителна военна работа, би трябвало да погледнат към Финландия. " Бих ги показала като златен стандарт, защото те имат дълга традиция на наложителна военна работа ", показва тя. Финландия се причисли към НАТО едвам през 2023 година - тъй че до неотдавна тя трябваше да се оправя сама във военно отношение. " Те трябваше да изградят един в действителност мощен народен запас и направиха това посредством наборна военна работа ", изяснява Беш.
Във Финландия има висока мотивация измежду популацията за отблъскване на военната работа и присъединение към запаса по-късно. Според Беш това е от решаващо значение. " Трябва да се насърчи това предпочитание за работа и това възприятие за цел, че имаш нещо, за което си коства да се бориш преди всичко ", споделя тя. По думите ѝ не може просто да поискаш от младежите да се бият и вероятно да умрат за страната си. " Няма по какъв начин просто да наложиш това от върховете на властта ", предизвестява Беш./Владимир Арангелов, Българска телеграфна агенция