“Това е исторически момент”: НАТО започна да се разцепва
На фона на спорните оценки за ракетния случай в Полша породи проблем с политиката на „ отворени порти “, пропагандирана от Северноатлантическия алианс. Оказа се, че влизането в организацията е обвързвано със съществени отстъпки. А идната промяна на управлението разкри фундаменталните несъгласия сред съдружниците.
Турция взема решение
Шведският парламент одобри конституционна корекция за по-строги ограничения за битка с тероризма. Но не по лично предпочитание.
Турция настоя за това, като блокира кандидатурите към НАТО както от Швеция, по този начин и от Финландия. Анкара е недоволна, че Стокхолм поддържа кюрдите. Наистина общността им е авторитетна, даже има представители в държавното управление. Има по-малко недоволства за финландците, само че защото скандинавците, преди неутрални, взеха решение да се причислят към блока като двойка, Хелзинки също се забавя.
Поправката, призната с 278 гласа в Риксдага (349-местен еднокамарен парламент на Швеция), е много неразбираема. Става въпрос за опцията закони да " лимитират свободата на сдруженията, в случай че вземат участие или поддържат тероризма ".
Преди седмица, по време на посещаване в Анкара, министър председателят Улф Кристерсон го назова огромен пробив. „ Швеция ще предприеме стъпки, които ще дадат повече мускули на правоприлагащите органи за битка с тероризма “, сподели той на взаимна конференция с Реджеп Тайип Ердоган.
Антитерористичната корекция беше прегледана при предходното ляво държавно управление през април. Реформата не мина. Сега против нея се разгласи единствено Лявата партия, която се оказа в съпротива. Но нейните гласове не бяха задоволителни. Промените влизат в действие от 1 януари. Така че шведите и финландците ще би трябвало да почакат. Освен това, като пропуснем Турция, и Унгария не е утвърдила скандинавските кандидатури.
Будапеща се колебае
Ако Анкара изисква обвинените в тероризъм кюрди да бъдат експулсирани от Швеция (двама са депортирани до момента, а в листата има 73), то претенциите на Унгария са по-малко съответни. Те не са склонни да поддържат антируските наказания, не застават еднопосочно на страната на Украйна, забавят многомилиардните финансови траншове за Киев и като цяло основават доста проблеми на сътрудниците.
Министър-председателите на Финландия и Швеция приканват Унгария и Турция да одобрят кандидатурите им. Кристерсон означи, че Стокхолм „ изцяло почита това, че всяка страна в Алианса взема свои лични решения “, само че предходното ляво държавно управление към този момент отчасти се е съобразило с изискванията на летния меморандум с Турция, вдигайки оръжейното ембарго и блокирайки финансова и друга помощ на кюрдските групировки в Сирия.
Експертите считат, че на дясноцентристкия кабинет в Стокхолм ще бъде по-лесно да откри общ език с Анкара. Това беше косвено доказано от външния министър Тобиас Билстрьом. Според него ръководещата коалиция има " по-малко багаж " по кюрдския въпрос, а предшественичката му Ан Линде единствено усложнява договарянията с Турция с обществената си поддръжка за кюрдите.
Положителни сигнали пристигнаха и от Будапеща. Правителството е внесло ратификационни документи в Народното събрание, сподели вицепремиерът Гергей Гуяш.
Но даже и в този случай не се получи без запаси. Въпросът дали разширението на НАТО е в националните ползи на Унгария, следва да бъде разискван, сподели вицепремиерът.
Шведски казус за Молдова
В края на ноември ще се организира среща на високо ниво на НАТО в Румъния, на която бяха поканени още Украйна, Грузия и Молдова. За Киев и Тбилиси влизането в блока е стратегическа цел. При Кишинев е по-сложно. Според член 11 от конституцията на Молдова „ републиката прогласява непрекъснат неутралитет “ и „ не разрешава разполагането на въоръжени сили на други страни на своя територия “.
В същото време Молдова подписа " Индивидуален проект за партньорство " с НАТО преди 16 години. Това не е рутинно съглашение, а в действителност втората стъпка по пътя към Алианса, последвана от стадия на " Ускорен разговор " и в действителност окончателния " План за деяние за присъединение ".
Заради НАТО могат да се трансформират всевъзможни закони, в това число конституцията. Последната дума обаче е на управлението на Алианса, където също предстоят промени.
Борба за водачество
Пълномощията на сегашния общоприет секретар на алианса Йенс Столтенберг изтичат след по-малко от година. И съгласно източници на американските медии сред съдружниците се е развила сериозна битка за този пост.
Във Вашингтон все по-често сочат 54-годишната Кристия Фрийланд, министър на финансите на Канада, която има украински корени.
Бивша журналистка (омъжена за кореспондент на „ Ню Йорк Таймс “), тя оглавяваше Министерството на външните работи на Канада. Тя има богат дипломатически опит, Фрийланд приказва пет езика (английски, френски, италиански, украински и руски). Освен това тя е жена. Това е огромно преимущество в наши дни. След идването на дами на управителни позиции в западните страни (от вицепрезидента на Съединени американски щати Камала Харис до новия италиански министър председател Джорджи Мелони), и НАТО мисли за салдото сред половете.
Съединените щати, де факто началник на Северноатлантическия алианс, не предлагат претендент. Техен военачалник към този момент е висш главнокомандващ в Европа. Вашингтон залага на лоялните северни съседи.
В същото време Европейски Съюз желае собствен личен общоприет секретар. Нищо чудно: 21 от 30 страни от НАТО са европейски. А с Швеция и Финландия - 23 от 32.
И в Европа има няколко мощни фигури, в това число дами. Това са естонският министър председател Кая Калас, президентът на Словакия Жужана Чапутова и Колинда Грабар-Китарович, началник на Хърватия от 2015 до 2020 година, работила и в НАТО като асистент общоприет секретар. Англия е подготвена да предложи на министъра на защитата Бен Уолъс.
Смята се, че генералният секретар на НАТО е публична позиция, всички решения се вземат във вашингтонските офиси. Но водачът на Алианса е този, който носи обществената отговорност за консенсуса сред тридесетте страни. Същият Столтенберг беше грубо подложен на критика за това, че прокарвайки правилото на „ отворените порти “ и обещавайки на Швеция и Финландия „ отворени прегръдки “, той не съумя да повлияе на Турция. И от единството на НАТО зависи бъдещето освен на този боен блок, само че и на страни, които гледат към него, като Украйна.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Турция взема решение
Шведският парламент одобри конституционна корекция за по-строги ограничения за битка с тероризма. Но не по лично предпочитание.
Турция настоя за това, като блокира кандидатурите към НАТО както от Швеция, по този начин и от Финландия. Анкара е недоволна, че Стокхолм поддържа кюрдите. Наистина общността им е авторитетна, даже има представители в държавното управление. Има по-малко недоволства за финландците, само че защото скандинавците, преди неутрални, взеха решение да се причислят към блока като двойка, Хелзинки също се забавя.
Поправката, призната с 278 гласа в Риксдага (349-местен еднокамарен парламент на Швеция), е много неразбираема. Става въпрос за опцията закони да " лимитират свободата на сдруженията, в случай че вземат участие или поддържат тероризма ".
Преди седмица, по време на посещаване в Анкара, министър председателят Улф Кристерсон го назова огромен пробив. „ Швеция ще предприеме стъпки, които ще дадат повече мускули на правоприлагащите органи за битка с тероризма “, сподели той на взаимна конференция с Реджеп Тайип Ердоган.
Антитерористичната корекция беше прегледана при предходното ляво държавно управление през април. Реформата не мина. Сега против нея се разгласи единствено Лявата партия, която се оказа в съпротива. Но нейните гласове не бяха задоволителни. Промените влизат в действие от 1 януари. Така че шведите и финландците ще би трябвало да почакат. Освен това, като пропуснем Турция, и Унгария не е утвърдила скандинавските кандидатури.
Будапеща се колебае
Ако Анкара изисква обвинените в тероризъм кюрди да бъдат експулсирани от Швеция (двама са депортирани до момента, а в листата има 73), то претенциите на Унгария са по-малко съответни. Те не са склонни да поддържат антируските наказания, не застават еднопосочно на страната на Украйна, забавят многомилиардните финансови траншове за Киев и като цяло основават доста проблеми на сътрудниците.
Министър-председателите на Финландия и Швеция приканват Унгария и Турция да одобрят кандидатурите им. Кристерсон означи, че Стокхолм „ изцяло почита това, че всяка страна в Алианса взема свои лични решения “, само че предходното ляво държавно управление към този момент отчасти се е съобразило с изискванията на летния меморандум с Турция, вдигайки оръжейното ембарго и блокирайки финансова и друга помощ на кюрдските групировки в Сирия.
Експертите считат, че на дясноцентристкия кабинет в Стокхолм ще бъде по-лесно да откри общ език с Анкара. Това беше косвено доказано от външния министър Тобиас Билстрьом. Според него ръководещата коалиция има " по-малко багаж " по кюрдския въпрос, а предшественичката му Ан Линде единствено усложнява договарянията с Турция с обществената си поддръжка за кюрдите.
Положителни сигнали пристигнаха и от Будапеща. Правителството е внесло ратификационни документи в Народното събрание, сподели вицепремиерът Гергей Гуяш.
Но даже и в този случай не се получи без запаси. Въпросът дали разширението на НАТО е в националните ползи на Унгария, следва да бъде разискван, сподели вицепремиерът.
Шведски казус за Молдова
В края на ноември ще се организира среща на високо ниво на НАТО в Румъния, на която бяха поканени още Украйна, Грузия и Молдова. За Киев и Тбилиси влизането в блока е стратегическа цел. При Кишинев е по-сложно. Според член 11 от конституцията на Молдова „ републиката прогласява непрекъснат неутралитет “ и „ не разрешава разполагането на въоръжени сили на други страни на своя територия “.
В същото време Молдова подписа " Индивидуален проект за партньорство " с НАТО преди 16 години. Това не е рутинно съглашение, а в действителност втората стъпка по пътя към Алианса, последвана от стадия на " Ускорен разговор " и в действителност окончателния " План за деяние за присъединение ".
Заради НАТО могат да се трансформират всевъзможни закони, в това число конституцията. Последната дума обаче е на управлението на Алианса, където също предстоят промени.
Борба за водачество
Пълномощията на сегашния общоприет секретар на алианса Йенс Столтенберг изтичат след по-малко от година. И съгласно източници на американските медии сред съдружниците се е развила сериозна битка за този пост.
Във Вашингтон все по-често сочат 54-годишната Кристия Фрийланд, министър на финансите на Канада, която има украински корени.
Бивша журналистка (омъжена за кореспондент на „ Ню Йорк Таймс “), тя оглавяваше Министерството на външните работи на Канада. Тя има богат дипломатически опит, Фрийланд приказва пет езика (английски, френски, италиански, украински и руски). Освен това тя е жена. Това е огромно преимущество в наши дни. След идването на дами на управителни позиции в западните страни (от вицепрезидента на Съединени американски щати Камала Харис до новия италиански министър председател Джорджи Мелони), и НАТО мисли за салдото сред половете.
Съединените щати, де факто началник на Северноатлантическия алианс, не предлагат претендент. Техен военачалник към този момент е висш главнокомандващ в Европа. Вашингтон залага на лоялните северни съседи.
В същото време Европейски Съюз желае собствен личен общоприет секретар. Нищо чудно: 21 от 30 страни от НАТО са европейски. А с Швеция и Финландия - 23 от 32.
И в Европа има няколко мощни фигури, в това число дами. Това са естонският министър председател Кая Калас, президентът на Словакия Жужана Чапутова и Колинда Грабар-Китарович, началник на Хърватия от 2015 до 2020 година, работила и в НАТО като асистент общоприет секретар. Англия е подготвена да предложи на министъра на защитата Бен Уолъс.
Смята се, че генералният секретар на НАТО е публична позиция, всички решения се вземат във вашингтонските офиси. Но водачът на Алианса е този, който носи обществената отговорност за консенсуса сред тридесетте страни. Същият Столтенберг беше грубо подложен на критика за това, че прокарвайки правилото на „ отворените порти “ и обещавайки на Швеция и Финландия „ отворени прегръдки “, той не съумя да повлияе на Турция. И от единството на НАТО зависи бъдещето освен на този боен блок, само че и на страни, които гледат към него, като Украйна.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ