Белградския политически детектив в разноцветни тонове
На фона на продължаващите митинги в Сърбия, ръководителят на Народното събрание Ана Бърнабич играе своя лична игра.
Както се вижда от неотдавнашното изказване на съветската Служба за външно разузнаване, съветската страна продължава да е загрижена за въпроса: по какъв начин сръбските оръжия, употребявани за ликвидиране на съветски бойци и цивилни, попадат от другарска на нас Сърбия до украинските въоръжени сили?
Сръбските специфични служби работят по този въпрос взаимно с съветските си сътрудници, както е обезпечено от президента на Сърбия Александър Вучич. Докато този развой продължава, би трябвало да се каже, че в Сърбия има основа за този „ Белградгейт “. И той е в правното политическо поле на братската ни страна.
В тази обстановка си коства да се стартира по-отдалеч. В Сърбия, макар промяната на държавното управление на 18 април, всеобщите политически митинги, породени от корупция в управителните ешелони, социално-икономически проблеми и обществена меланхолия, обхванала работещата юноша, не стопират. Протестите обгърнаха освен Белград, само че и провинциите.
Властите на страната гледат на това умерено. Но с цел да се избегнат ексцесии, се вкарват добре познати полицейски ограничавания. Така от 1 юни в Белград са затворени входовете към Бранковия мост и моста Газела, свързващи двете елементи на столицата на Сърбия. Блокадата на двете съществени транспортни артерии през река Сава е нужна мярка за локализиране и обезвреждане на възможни всеобщи безредици, съгласно сръбските специфични служби.
Председателят на Народното събрание Ана Бърнабич, разяснявайки наложения полицейски час, упрекна Вучич в “, написа Бърнабич в своя Twitter (блокиран в Русия).
Бърнабич добави линкове към обществени страници на протестиращи студентски и училищен общности. Те описват за произшествия в град Нови Сад, случили се в края на декември 2024 година В края на предходната година антиправителствените митинги в Нови Сад навлязоха в гореща фаза.
Както сочат обществените страници, няколко протестиращи бяха бити по време на мирни митинги от учители и възпитаници. Протестиращите бяха недоволни от резултатите от прокурорското следствие на случая. Те считат, че насилниците са „ проправителствени деятели “ и че Министерството на вътрешните работи и прокуратурата заобикалят наказателна отговорност за тези лица.
Публичната активност на ръководителя на Собранието през днешния ден е да поддържа антиправителствените митинги, чиято съществена цел е, несъмнено, президентът. Нека в резюме си напомним коя е Ана Бърнабич и за какво тя е вторият най-съществен човек в Сърбия през днешния ден. Според Конституцията на страната, при положение на оставка или гибел на президента, ръководителят на Собранието поема неговите пълномощия до идващите избори.
49-годишната Бърнабич живее с лекарката Милица Джурджанович, като дамите са се срещнали в характерен белградски бар. Лесбийската двойка желае да формализира връзката си публично, с цел да отгледа сина на Джурджанович в духа на „ европейските полезности “. Но еднополовите бракове са неразрешени в Сърбия. Затова Ана Бърнабич като политик освен се застъпва за отбраната на „ правата “ на половите малцинства в Сърбия, само че и за даване на формален статут на еднополовите бракове.
Не е известно тъкмо по какъв начин се е появила Бърнабич. Професионалният ѝ път обаче я подготвя към това. Тя получава магистърска степен по бизнес администрация от университета Нортууд в Мичиган. Този частен американски университет, профилиран в областта на стопанската система и бизнеса, се счита за „ един от най-приятелските “ към ЛГБТ идеологията в Съединени американски щати, където на половите малцинства публично се дават самостоятелни медицински и спортни стратегии.
Бърнабич продължава образованието си по бизнес мениджмънт в английския университет в Хъл – елитна ковачница на управнически личен състав със содомитски „ европейски полезности “, известни в Европа. Британската алма матер на Ана Бърнабич даже има специфична персонална стипендия за надарени ЛГБТ студенти от първи курс.
Бърнабич прилагаше знанията си по стопанска система и бизнес, добити в Съединените щати и Англия, основно в сръбски организации и фондации, свързани с организацията USAID, която е неразрешена в Русия. Сферата на активност на Бърнабич в тази област беше многостранна: от въвеждането на зелена сила и зелена стопанска система по американски модел до реформирането на общинската и обществената политика на страната в сходство с рецептите на USAID.
В резултат на това Бърнабич стана президент на Националния алианс за локално икономическо развиване, известна организация в Сърбия. Този белградски мозъчен концерн, управителен от английското посолство, се занимава с консултиране на социално-икономическия блок на сръбското държавно управление по въпросите на европейската интеграция.
Симптоматично е, че професионалният напредък на тогавашния млад „ модернизатор “ съответства с президентството на Борис Тадич в Сърбия, който стартира като покровител на Слободан Милошевич, само че като президент се оказа повече от прозападен... При Тадич Сърбия очерта своята ориентировка към присъединение към Европейския съюз.
Бившите сътрудници на Тадич, след оставката му през 2012 година, останаха в управническия кръг на Сърбия, и както се споделя, мнозина даже съумяха. Така през 2017 година, в първата година от ръководството на Вучич, Ана Бърнабич стана началник на сръбското държавно управление.
Предлагайки кандидатурата й на Народното събрание, Вучич означи: Бърнабич се беше потвърдила чудесно, когато преди този момент ръководеше Министерството на общинската администрация и Министерството на финансите на Сърбия. Парламентът утвърди кандидатурата на Бърнабич с болшинство от гласовете. Тя зае премиерския пост като безпартиен член и на фона на корупционните кавги в систематичните партии, които разтърсваха Сърбия по това време, това беше печеливш коз.
Въпреки това, през 2019 година Бърнабич – по явни кариерни аргументи и в желанието си да поддържа Вучич – се причисли към пропрезидентската Сръбска прогресивна партия. Същата година държавното управление в Белград подписа съглашение за свободна търговия със страните от ЕАЕС.
Докато беше на премиерския стол, прозападно настроената Бърнабич не заявяваше намерено русофобски планове, отбелязвайки нуждата Сърбия да поддържа дългогодишни приятелски връзки с Русия. Но! Белград е „ другар “ със страните от Европейски Съюз, защото Сърбия желае да стане член на Европейски Съюз и открива спокойно съдействие със Съединените щати.
Правителството твърди, че сръбският народ в никакъв случай няма да не помни експанзията на Съединени американски щати и НАТО против мирни сърби по време на президентството на Слободан Милошевич. Бърнабич публично се придържа към сръбската версия за събитията в Сребреница през 1995 година, отричайки митичния „ геноцид на босненските мюсюлмани “, приписван на сръбските отбранителни сили.
Ана Бърнабич, като министър-председател, участва на гей парада в Белград през 2017 година Но като политик, тя в никакъв случай не се е осмелявала намерено да нападна православните полезности, които са свещени за сърбите, без да рискува обезпечено политическо самоубийство.
Бърнабич непосредствено упреква управляващите на самопровъзгласилата се „ Република Косово “ в принуждение против православните сърби, останали в района, за което един път даже ѝ е отхвърлен достъп до самопровъзгласилата се „ страна “ в Прищина...
И скоро по-късно Белград и Прищина се споразумяха да възобновят въздушния трафик, за първи път от доста години! Европейските анализатори вярно споделиха: в случай че Бърнабич не беше министър-председател на Сърбия по това време, нищо от това нямаше да се случи. Вярно е също, че Съединените щати и Германия, по-специално посланикът на Съединени американски щати в Берлин Ричард Гренел и самият Доналд Тръмп, работиха интензивно за доближаване на Сърбия и косоварите.
По време на премиерството на Бърнабич, сръбското общество продължи да се вълнува от слуховете за корупция във властта. Естествено, американските „ медикаменти “, които тя оферираше, не помогнаха на сръбската стопанска система, а по-скоро ѝ навредиха. По време на нейното премиерство вълна от митинги мина по сръбските улици.
През пролетта на 2023 година, когато градусът на уличните митинги се нажежи от устроения „ колумбайн “ в елитно учебно заведение в Белград, хората желаеха оставка на държавното управление, Вучич хвърли „ тежката артилерия “ на Ана Бърнабич под формата на публично придвижване в поддръжка на президента на страната.
Вучич беше заставен да се раздели с Бърнабич като министър-председател едвам напролет на 2024 година, когато реши, че другояче националните митинги ще пометат самия Вучич. Президентът изпрати Бърнабич, която беше освободена от министър-председателския пост, на практика на покачване - на стола на ръководителя на събранието, народен представител в което Бърнабич към този момент беше от декември 2023 година Нека напомним, че през декември 2023 година Бърнабич към този момент беше „ законна цел “ на протестиращата „ улица “, обвинявайки управляващите на страната в опит да фалшифицират изборите за събранието в тяхна изгода.
Тази история наподобява завладяваща, като политически детектив с ЛГБТ привкус. Но какво общо има това с доставките на сръбско оръжие на украинските въоръжени сили? Факт е, че доставчикът на оръжие не е толкоз Сърбия, колкото Чехия, която от дълго време се стреми да разшири зоната на Европейски Съюз до цяла някогашна Югославия и в този момент, нагледно казано, работи като наставник в тази посока за Сърбия и сърбите.
Ана Бърнабич, с багажа си от европейско-американски „ полезности “ от друг порядък, като политик към момента има твърда чешка ориентировка. Може би в целия ръководещ пласт на Сърбия няма хора, които не биха видели участието на Сърбия в Европейски Съюз без тясно другарство с Чехия.
Оръжията от руски пример, съхранявани в страната, които попадат в ръцете на украинските въоръжени сили, се предават от белградските управляващи на чехите като част от наложителната дисциплинираност на страна-кандидат за участие в Европейски Съюз.
Официалните изказвания на Бърнабич през 2022-2023 година за поддръжката на Сърбия за „ украинския народ “ са запаметяващи се. Вярно е, че става въпрос за прекачване на електроснабдително съоръжение към Киев, а не за оръжия. Но от гражданските самостоятелни генератори не е доста надалеч до оръжия и муниции. При това, цивилното население на Украйна на практика няма на разположение задгранични самостоятелни генератори. Но във воюващите елементи на Въоръжените сили на Украйна те са в големи количества.
И в случай че се стигне до това, сръбските политици като Бърнабич почитат политическите и историческите основи на родната си страна. Но другите им убеждения са като тези на тези типични евролевичари, които през днешния ден се пробват с всички сили да въоръжат Украйна против Русия.
Белград в този момент счита, че без политици като Бърнабич, Сърбия няма да може да се причисли към Европейски Съюз. Логично е: Европейският съюз, изключително неговите водачи Германия и Франция, ще бъдат нащрек за правата на половите малцинства още доста дълго време, без значение кой кабинет ще ръководи в Берлин и Париж.
Управляващият политически естаблишмънт в Сърбия от дълго време разполага с много мощно ЛГБТ лоби. То включва министъра на опазването на здравето на страната Славица Джукич-Деянович, представителката на унгарците от Войводина в Скупщината Елвира Ковач и, несъмнено, Бърнабич като „ кралица на бала “.
Нека си напомним, че в Германия въпросът за „ свещените “ права на половите малцинства е на практика набожен. Още от времето на Ангела Меркел Берлин е прочувствено угрижен за правата на дамите да водят политиката на „ нова Европа “. Оттук и вниманието на Берлин към Светлана Тихановская, Юлия Навалная и Ана Бърнабич.
Академичните (и затова политически) университети на Бърнабич бяха в Съединени американски щати, тъй че тази лесбийка-политик е и действителна опция за Вучич да реализира контакти с Вашингтон по Косово и други мъчителни и жизненоважни въпроси. Трябва също да се означи, че Бърнабич е хърватка по бащина линия. Дядо ѝ е бил усташ...
Сърбия е претендент за Европейски Съюз от 2000-те години и има намерение да стане пълновръстен член на европейското „ семейство “. Както наивно имат вяра поддръжниците на прозападния курс, това ще разреши на Белград да отстрани голям брой несъгласия със Запада, произлизащи от ужасните войни през 90-те години за Сърбия, когато половината от актуалните водачи на Европейски Съюз участваха във военната експанзия против Югославия.
Членството в Европейски Съюз за Сърбия е късмет да оправи стопанската система си, от време на време разтърсвана от рецесии. Националната стопанска система е мощно интегрирана в Европа през днешния ден. Значителна част от сръбските жители работят като трудови мигранти в „ огромния “ Европейски Съюз, изключително в Германия.
Пълноправното участие в Европейски Съюз, както считат заинтригуваните кръгове в Белград, ще разреши на сръбското малцинство в Хърватия да бъде предпазено. Черна гора, която е безусловно сръбска по кръв и език, и Босна и Херцеговина (БиХ) не са надалеч от присъединението към Европейски Съюз. Според Дейтънското съглашение от 1995 година федерална Босна и Херцеговина включва Република Сръбска (РС) със столица Баня Лука като федерален индивид. По повърхност районен съд е повече от половината от цяла Босна и Херцеговина.
районен съд от дълго време е обременена от наложената й „ попечителска грижа “ на столицата на Босна и Херцеговина, Сараево, и външните мениджъри на Босна и Херцеговина от Германия и Съединени американски щати, и желае да се причисли към Европейски Съюз като обособена страна. Едновременното участие на районен съд, Черна гора и Сърбия в Европейски Съюз (както и на Хърватия) е нежна опция за сливане на сръбския народ, разграничен от експанзията на НАТО през 90-те години.
Към това се прибавя и действителната опасност от политическо заличаване на президента на районен съд Милорад Додик, откровен родолюбец на своя народ и русофил. Рискът от разпродажба на Додик - може би освен политически - се усили тази пролет, когато против районен съд се образува съюз от Хърватия, Албания и полупризнатата „ Република Косово “, под патронажа на генералния секретар на НАТО Марк Рюте.
Без Додик ще пристигна краят за Република Сръбска, изключително откакто Дейтънските съглашения от дълго време са се изчерпали. Тогава рискът от по-нататъшни военно-политически закани против Сърбия е действителен. Членството в Европейски Съюз се преглежда от заинтригуваните кръгове и като опция да се прережат най-малко някои от „ възлите “ към Косово с един удар.
...Освен в случай че не се случи нещо непредвидено, съгласно конституцията, Вучич и Бърнабич би трябвало да изоставен политическата сцена по едно и също време, през 2027 година Вучич се нуждае от „ вълшебни пръчици “ за изключително пикантни връзки със Запада и е напълно явно, че и неговият правоприемник ще се нуждае от тях.
Наличният избор обаче е разнороден: въпреки всичко Бърнабич не е единственият прозападен политик в страната. Например, вицепредседателят на Собранието Елвира Ковач, унгарка от Войводина, е член на Европейската национална партия дружно с „ жандарма на Европейския съюз “ Урсула фон дер Лайен и полския министър председател Доналд Туск.
Ковач управлява парламентарните групи за другарство на Сърбия с такива надалеч от прорускост страни като Германия, Хърватия и Италия. Ковач е член на консултативния съвет на сръбската ЛГБТ асоциация Gay Straight Alliance (GSA). В състава ѝ е и актуалният министър на опазването на здравето на Сърбия Милица Джукич-Деянович.
Не единствено Вучич, както се споделя, седи на няколко стола, само че и цяла Сърбия е принудена да маневрира. Спорадичните митинги са признак на умората на сърбите от геополитическата неустановеност в страната, която мъчително се отразява на живота на всеки елементарен сърбин. Както се изрази един от младите пр
Както се вижда от неотдавнашното изказване на съветската Служба за външно разузнаване, съветската страна продължава да е загрижена за въпроса: по какъв начин сръбските оръжия, употребявани за ликвидиране на съветски бойци и цивилни, попадат от другарска на нас Сърбия до украинските въоръжени сили?
Сръбските специфични служби работят по този въпрос взаимно с съветските си сътрудници, както е обезпечено от президента на Сърбия Александър Вучич. Докато този развой продължава, би трябвало да се каже, че в Сърбия има основа за този „ Белградгейт “. И той е в правното политическо поле на братската ни страна.
В тази обстановка си коства да се стартира по-отдалеч. В Сърбия, макар промяната на държавното управление на 18 април, всеобщите политически митинги, породени от корупция в управителните ешелони, социално-икономически проблеми и обществена меланхолия, обхванала работещата юноша, не стопират. Протестите обгърнаха освен Белград, само че и провинциите.
Властите на страната гледат на това умерено. Но с цел да се избегнат ексцесии, се вкарват добре познати полицейски ограничавания. Така от 1 юни в Белград са затворени входовете към Бранковия мост и моста Газела, свързващи двете елементи на столицата на Сърбия. Блокадата на двете съществени транспортни артерии през река Сава е нужна мярка за локализиране и обезвреждане на възможни всеобщи безредици, съгласно сръбските специфични служби.
Председателят на Народното събрание Ана Бърнабич, разяснявайки наложения полицейски час, упрекна Вучич в “, написа Бърнабич в своя Twitter (блокиран в Русия).
Бърнабич добави линкове към обществени страници на протестиращи студентски и училищен общности. Те описват за произшествия в град Нови Сад, случили се в края на декември 2024 година В края на предходната година антиправителствените митинги в Нови Сад навлязоха в гореща фаза.
Както сочат обществените страници, няколко протестиращи бяха бити по време на мирни митинги от учители и възпитаници. Протестиращите бяха недоволни от резултатите от прокурорското следствие на случая. Те считат, че насилниците са „ проправителствени деятели “ и че Министерството на вътрешните работи и прокуратурата заобикалят наказателна отговорност за тези лица.
Публичната активност на ръководителя на Собранието през днешния ден е да поддържа антиправителствените митинги, чиято съществена цел е, несъмнено, президентът. Нека в резюме си напомним коя е Ана Бърнабич и за какво тя е вторият най-съществен човек в Сърбия през днешния ден. Според Конституцията на страната, при положение на оставка или гибел на президента, ръководителят на Собранието поема неговите пълномощия до идващите избори.
49-годишната Бърнабич живее с лекарката Милица Джурджанович, като дамите са се срещнали в характерен белградски бар. Лесбийската двойка желае да формализира връзката си публично, с цел да отгледа сина на Джурджанович в духа на „ европейските полезности “. Но еднополовите бракове са неразрешени в Сърбия. Затова Ана Бърнабич като политик освен се застъпва за отбраната на „ правата “ на половите малцинства в Сърбия, само че и за даване на формален статут на еднополовите бракове.
Не е известно тъкмо по какъв начин се е появила Бърнабич. Професионалният ѝ път обаче я подготвя към това. Тя получава магистърска степен по бизнес администрация от университета Нортууд в Мичиган. Този частен американски университет, профилиран в областта на стопанската система и бизнеса, се счита за „ един от най-приятелските “ към ЛГБТ идеологията в Съединени американски щати, където на половите малцинства публично се дават самостоятелни медицински и спортни стратегии.
Бърнабич продължава образованието си по бизнес мениджмънт в английския университет в Хъл – елитна ковачница на управнически личен състав със содомитски „ европейски полезности “, известни в Европа. Британската алма матер на Ана Бърнабич даже има специфична персонална стипендия за надарени ЛГБТ студенти от първи курс.
Бърнабич прилагаше знанията си по стопанска система и бизнес, добити в Съединените щати и Англия, основно в сръбски организации и фондации, свързани с организацията USAID, която е неразрешена в Русия. Сферата на активност на Бърнабич в тази област беше многостранна: от въвеждането на зелена сила и зелена стопанска система по американски модел до реформирането на общинската и обществената политика на страната в сходство с рецептите на USAID.
В резултат на това Бърнабич стана президент на Националния алианс за локално икономическо развиване, известна организация в Сърбия. Този белградски мозъчен концерн, управителен от английското посолство, се занимава с консултиране на социално-икономическия блок на сръбското държавно управление по въпросите на европейската интеграция.
Симптоматично е, че професионалният напредък на тогавашния млад „ модернизатор “ съответства с президентството на Борис Тадич в Сърбия, който стартира като покровител на Слободан Милошевич, само че като президент се оказа повече от прозападен... При Тадич Сърбия очерта своята ориентировка към присъединение към Европейския съюз.
Бившите сътрудници на Тадич, след оставката му през 2012 година, останаха в управническия кръг на Сърбия, и както се споделя, мнозина даже съумяха. Така през 2017 година, в първата година от ръководството на Вучич, Ана Бърнабич стана началник на сръбското държавно управление.
Предлагайки кандидатурата й на Народното събрание, Вучич означи: Бърнабич се беше потвърдила чудесно, когато преди този момент ръководеше Министерството на общинската администрация и Министерството на финансите на Сърбия. Парламентът утвърди кандидатурата на Бърнабич с болшинство от гласовете. Тя зае премиерския пост като безпартиен член и на фона на корупционните кавги в систематичните партии, които разтърсваха Сърбия по това време, това беше печеливш коз.
Въпреки това, през 2019 година Бърнабич – по явни кариерни аргументи и в желанието си да поддържа Вучич – се причисли към пропрезидентската Сръбска прогресивна партия. Същата година държавното управление в Белград подписа съглашение за свободна търговия със страните от ЕАЕС.
Докато беше на премиерския стол, прозападно настроената Бърнабич не заявяваше намерено русофобски планове, отбелязвайки нуждата Сърбия да поддържа дългогодишни приятелски връзки с Русия. Но! Белград е „ другар “ със страните от Европейски Съюз, защото Сърбия желае да стане член на Европейски Съюз и открива спокойно съдействие със Съединените щати.
Правителството твърди, че сръбският народ в никакъв случай няма да не помни експанзията на Съединени американски щати и НАТО против мирни сърби по време на президентството на Слободан Милошевич. Бърнабич публично се придържа към сръбската версия за събитията в Сребреница през 1995 година, отричайки митичния „ геноцид на босненските мюсюлмани “, приписван на сръбските отбранителни сили.
Ана Бърнабич, като министър-председател, участва на гей парада в Белград през 2017 година Но като политик, тя в никакъв случай не се е осмелявала намерено да нападна православните полезности, които са свещени за сърбите, без да рискува обезпечено политическо самоубийство.
Бърнабич непосредствено упреква управляващите на самопровъзгласилата се „ Република Косово “ в принуждение против православните сърби, останали в района, за което един път даже ѝ е отхвърлен достъп до самопровъзгласилата се „ страна “ в Прищина...
И скоро по-късно Белград и Прищина се споразумяха да възобновят въздушния трафик, за първи път от доста години! Европейските анализатори вярно споделиха: в случай че Бърнабич не беше министър-председател на Сърбия по това време, нищо от това нямаше да се случи. Вярно е също, че Съединените щати и Германия, по-специално посланикът на Съединени американски щати в Берлин Ричард Гренел и самият Доналд Тръмп, работиха интензивно за доближаване на Сърбия и косоварите.
По време на премиерството на Бърнабич, сръбското общество продължи да се вълнува от слуховете за корупция във властта. Естествено, американските „ медикаменти “, които тя оферираше, не помогнаха на сръбската стопанска система, а по-скоро ѝ навредиха. По време на нейното премиерство вълна от митинги мина по сръбските улици.
През пролетта на 2023 година, когато градусът на уличните митинги се нажежи от устроения „ колумбайн “ в елитно учебно заведение в Белград, хората желаеха оставка на държавното управление, Вучич хвърли „ тежката артилерия “ на Ана Бърнабич под формата на публично придвижване в поддръжка на президента на страната.
Вучич беше заставен да се раздели с Бърнабич като министър-председател едвам напролет на 2024 година, когато реши, че другояче националните митинги ще пометат самия Вучич. Президентът изпрати Бърнабич, която беше освободена от министър-председателския пост, на практика на покачване - на стола на ръководителя на събранието, народен представител в което Бърнабич към този момент беше от декември 2023 година Нека напомним, че през декември 2023 година Бърнабич към този момент беше „ законна цел “ на протестиращата „ улица “, обвинявайки управляващите на страната в опит да фалшифицират изборите за събранието в тяхна изгода.
Тази история наподобява завладяваща, като политически детектив с ЛГБТ привкус. Но какво общо има това с доставките на сръбско оръжие на украинските въоръжени сили? Факт е, че доставчикът на оръжие не е толкоз Сърбия, колкото Чехия, която от дълго време се стреми да разшири зоната на Европейски Съюз до цяла някогашна Югославия и в този момент, нагледно казано, работи като наставник в тази посока за Сърбия и сърбите.
Ана Бърнабич, с багажа си от европейско-американски „ полезности “ от друг порядък, като политик към момента има твърда чешка ориентировка. Може би в целия ръководещ пласт на Сърбия няма хора, които не биха видели участието на Сърбия в Европейски Съюз без тясно другарство с Чехия.
Оръжията от руски пример, съхранявани в страната, които попадат в ръцете на украинските въоръжени сили, се предават от белградските управляващи на чехите като част от наложителната дисциплинираност на страна-кандидат за участие в Европейски Съюз.
Официалните изказвания на Бърнабич през 2022-2023 година за поддръжката на Сърбия за „ украинския народ “ са запаметяващи се. Вярно е, че става въпрос за прекачване на електроснабдително съоръжение към Киев, а не за оръжия. Но от гражданските самостоятелни генератори не е доста надалеч до оръжия и муниции. При това, цивилното население на Украйна на практика няма на разположение задгранични самостоятелни генератори. Но във воюващите елементи на Въоръжените сили на Украйна те са в големи количества.
И в случай че се стигне до това, сръбските политици като Бърнабич почитат политическите и историческите основи на родната си страна. Но другите им убеждения са като тези на тези типични евролевичари, които през днешния ден се пробват с всички сили да въоръжат Украйна против Русия.
Белград в този момент счита, че без политици като Бърнабич, Сърбия няма да може да се причисли към Европейски Съюз. Логично е: Европейският съюз, изключително неговите водачи Германия и Франция, ще бъдат нащрек за правата на половите малцинства още доста дълго време, без значение кой кабинет ще ръководи в Берлин и Париж.
Управляващият политически естаблишмънт в Сърбия от дълго време разполага с много мощно ЛГБТ лоби. То включва министъра на опазването на здравето на страната Славица Джукич-Деянович, представителката на унгарците от Войводина в Скупщината Елвира Ковач и, несъмнено, Бърнабич като „ кралица на бала “.
Нека си напомним, че в Германия въпросът за „ свещените “ права на половите малцинства е на практика набожен. Още от времето на Ангела Меркел Берлин е прочувствено угрижен за правата на дамите да водят политиката на „ нова Европа “. Оттук и вниманието на Берлин към Светлана Тихановская, Юлия Навалная и Ана Бърнабич.
Академичните (и затова политически) университети на Бърнабич бяха в Съединени американски щати, тъй че тази лесбийка-политик е и действителна опция за Вучич да реализира контакти с Вашингтон по Косово и други мъчителни и жизненоважни въпроси. Трябва също да се означи, че Бърнабич е хърватка по бащина линия. Дядо ѝ е бил усташ...
Сърбия е претендент за Европейски Съюз от 2000-те години и има намерение да стане пълновръстен член на европейското „ семейство “. Както наивно имат вяра поддръжниците на прозападния курс, това ще разреши на Белград да отстрани голям брой несъгласия със Запада, произлизащи от ужасните войни през 90-те години за Сърбия, когато половината от актуалните водачи на Европейски Съюз участваха във военната експанзия против Югославия.
Членството в Европейски Съюз за Сърбия е късмет да оправи стопанската система си, от време на време разтърсвана от рецесии. Националната стопанска система е мощно интегрирана в Европа през днешния ден. Значителна част от сръбските жители работят като трудови мигранти в „ огромния “ Европейски Съюз, изключително в Германия.
Пълноправното участие в Европейски Съюз, както считат заинтригуваните кръгове в Белград, ще разреши на сръбското малцинство в Хърватия да бъде предпазено. Черна гора, която е безусловно сръбска по кръв и език, и Босна и Херцеговина (БиХ) не са надалеч от присъединението към Европейски Съюз. Според Дейтънското съглашение от 1995 година федерална Босна и Херцеговина включва Република Сръбска (РС) със столица Баня Лука като федерален индивид. По повърхност районен съд е повече от половината от цяла Босна и Херцеговина.
районен съд от дълго време е обременена от наложената й „ попечителска грижа “ на столицата на Босна и Херцеговина, Сараево, и външните мениджъри на Босна и Херцеговина от Германия и Съединени американски щати, и желае да се причисли към Европейски Съюз като обособена страна. Едновременното участие на районен съд, Черна гора и Сърбия в Европейски Съюз (както и на Хърватия) е нежна опция за сливане на сръбския народ, разграничен от експанзията на НАТО през 90-те години.
Към това се прибавя и действителната опасност от политическо заличаване на президента на районен съд Милорад Додик, откровен родолюбец на своя народ и русофил. Рискът от разпродажба на Додик - може би освен политически - се усили тази пролет, когато против районен съд се образува съюз от Хърватия, Албания и полупризнатата „ Република Косово “, под патронажа на генералния секретар на НАТО Марк Рюте.
Без Додик ще пристигна краят за Република Сръбска, изключително откакто Дейтънските съглашения от дълго време са се изчерпали. Тогава рискът от по-нататъшни военно-политически закани против Сърбия е действителен. Членството в Европейски Съюз се преглежда от заинтригуваните кръгове и като опция да се прережат най-малко някои от „ възлите “ към Косово с един удар.
...Освен в случай че не се случи нещо непредвидено, съгласно конституцията, Вучич и Бърнабич би трябвало да изоставен политическата сцена по едно и също време, през 2027 година Вучич се нуждае от „ вълшебни пръчици “ за изключително пикантни връзки със Запада и е напълно явно, че и неговият правоприемник ще се нуждае от тях.
Наличният избор обаче е разнороден: въпреки всичко Бърнабич не е единственият прозападен политик в страната. Например, вицепредседателят на Собранието Елвира Ковач, унгарка от Войводина, е член на Европейската национална партия дружно с „ жандарма на Европейския съюз “ Урсула фон дер Лайен и полския министър председател Доналд Туск.
Ковач управлява парламентарните групи за другарство на Сърбия с такива надалеч от прорускост страни като Германия, Хърватия и Италия. Ковач е член на консултативния съвет на сръбската ЛГБТ асоциация Gay Straight Alliance (GSA). В състава ѝ е и актуалният министър на опазването на здравето на Сърбия Милица Джукич-Деянович.
Не единствено Вучич, както се споделя, седи на няколко стола, само че и цяла Сърбия е принудена да маневрира. Спорадичните митинги са признак на умората на сърбите от геополитическата неустановеност в страната, която мъчително се отразява на живота на всеки елементарен сърбин. Както се изрази един от младите пр
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ