Владимир Кисьов: Приемането на еврото е изключително важна стъпка и трябва да бъде посрещната с повече усмивка, а не със скептицизъм
На фона на политическите конфликти и митингите против еврото - неналичието на ефикасна връзка от страна на институциите и рисковете от разрастваща се поляризация в обществото.
„ Хората губят. Това е несъмнено. Добрата вест за еврото идва в доста неподходяща социална обстановка. Държавата не приказва с жителите, изключително с тези, които се опасяват ", акцентира доцент Христов.
Липсата на връзка - стратегически неуспех
Според специалистите, отсъствието на навременна осведомителна акция е разрешило на операции и дезинформация да преобладават обществения спор.
„ Няма по какъв начин да убедиш скептиците с отчет на Европейската комисия. Трябва да приказваш на техния език, да адресираш страховете им. В противоположен случай, създаваш бомба със закъснител ", предизвести доцент Христов.
Бехар: „ Протестите против еврото са като спор дали топлата вода е по-добра от студената "
„ Ситуацията е комична. Противниците на еврото са най-гласовити, само че причините им са неуместни. България на процедура е във валутен ръб от 1997 година и левът е вързан към еврото. Разликата е официална ", съобщи Максим Бехар.
Той акцентира, че приемането на еврото е доказателство за „ икономическо здраве " и непоклатимост: „ Въпреки недоволството, имаме растящи заплати, дефицит на работна ръка и следена инфлация. "
Политически популизъм и разделяне
„ Всичко се политизира - даже позитивни събития като приемането на еврото. Политиците дърпат килимчето към себе си, даже когато са били сътрудници до през вчерашния ден ", сподели Бехар.
Христов добави: „ Консолидацията на електоратите към полярни позиции уголемява пропастта в обществото. Това е рисково. Проблемът не е в самото евро, а в неспособността да се води логичен публичен диалог. "
Референдумите - неправилен инструмент за експертни въпроси
И двамата специалисти се оповестиха против концепцията за референдум за еврото.
„ Това е експертна тематика, а не въпрос за всеобщ избор. Как да се гласоподава, когато се има вяра, че Европа ще вземе всичките ни пари? ", попита риторично Бехар.
След еврото би трябвало да пристигна връзката
Според доцент Христов, България е на път да изобрети нов термин - „ акция след събитието ". Той заключи: „ Пускаш нов артикул, никой не го изяснява, само че хората го получават. Едва тогава започваш да приказваш за него. Е, по този начин ще стане с еврото. "
Максим Бехар изрази вяра: „ Въпреки всички пропуски, България се връща изрично на европейската карта. С евро в джоба ни животът няма да стане вълшебен по-добър, само че ще стане по-стабилен и предвидим. "
„ Приемането на еврото е извънредно значима стъпка и би трябвало да бъде посрещната с повече усмивка, а не със песимизъм. " Това съобщи в ефира на „ Твоят ден " по NOVA NEWS Владимир Кисьов , който е някогашен заместник-министър на външните работи и дълготраен посланик. По думите му както институциите, по този начин и медиите играят основна роля за сполучливата връзка с обществото по отношение на идното въвеждане на единната европейска валута. „ Журналистите имат извънредно значима роля. Начинът, по който представяте тематиката, въздейства мощно на публичните настройки ", сподели Кисьов и акцентира, че този развой е част от дълго начертания европейски път на страната. Той моли за повече доверие и позитивизъм, като акцентира, че всичко върви по проект и основните дати.
В разговор с водещата Кисьов призна, че в България има дългогодишни нерешени проблеми, които провокират неодобрение и песимизъм у хората. „ Да, от време на време има горест, от време на време и яд, тъй като виждаме институции, които не работят както би трябвало. Но точно по тази причина е значимо натискът за смяна да бъде непрекъснат - всеки ден ", сподели той.
Отвъд тематиката за еврозоната, Владимир Кисьов разяснява и идната среща на министрите на защитата от НАТО, планувана за 24-25 юни в Хага. Според него това ще бъде извънредно стратегически конгрес, в който европейските страни би трябвало да покажат подготвеност за усилване на защитните си качества. „ Очаквам значими решения, свързани с финансирането на защитата, производството на оръжие и новите технологии - области, в които България изостава и би трябвало да навакса. Това не е единствено боен въпрос, а и стопански ", разяснява той. Кисьов също по този начин не изключи опцията тематиката за участието на Украйна в НАТО да бъде сложена, даже и неофициално. „ Дори и завоалирано, този въпрос няма по какъв начин да бъде изваден от дневния ред на Алианса. Това е основна тематика, без значение от комплицираната интернационална конюнктура и вътрешните диспути в обособените страни ", счита дипломатът.
В умозаключение, Кисьов акцентира потребността от „ твърда и обединена европейска позиция " във връзка с сигурността и бъдещето на НАТО, изключително в подтекста на несигурността, произлизаща от вероятно завръщане на Доналд Тръмп отпред на Съединени американски щати. „ Европейски Съюз би трябвало ясно да съобщи своята позиция. Не можем да позволим персонални политически упоритости или нови геополитически салда да подкопаят стабилността на трансатлантическите връзки ", заключи някогашният заместник-министър на външните работи.
„ Хората губят. Това е несъмнено. Добрата вест за еврото идва в доста неподходяща социална обстановка. Държавата не приказва с жителите, изключително с тези, които се опасяват ", акцентира доцент Христов.
Липсата на връзка - стратегически неуспех
Според специалистите, отсъствието на навременна осведомителна акция е разрешило на операции и дезинформация да преобладават обществения спор.
„ Няма по какъв начин да убедиш скептиците с отчет на Европейската комисия. Трябва да приказваш на техния език, да адресираш страховете им. В противоположен случай, създаваш бомба със закъснител ", предизвести доцент Христов.
Бехар: „ Протестите против еврото са като спор дали топлата вода е по-добра от студената "
„ Ситуацията е комична. Противниците на еврото са най-гласовити, само че причините им са неуместни. България на процедура е във валутен ръб от 1997 година и левът е вързан към еврото. Разликата е официална ", съобщи Максим Бехар.
Той акцентира, че приемането на еврото е доказателство за „ икономическо здраве " и непоклатимост: „ Въпреки недоволството, имаме растящи заплати, дефицит на работна ръка и следена инфлация. "
Политически популизъм и разделяне
„ Всичко се политизира - даже позитивни събития като приемането на еврото. Политиците дърпат килимчето към себе си, даже когато са били сътрудници до през вчерашния ден ", сподели Бехар.
Христов добави: „ Консолидацията на електоратите към полярни позиции уголемява пропастта в обществото. Това е рисково. Проблемът не е в самото евро, а в неспособността да се води логичен публичен диалог. "
Референдумите - неправилен инструмент за експертни въпроси
И двамата специалисти се оповестиха против концепцията за референдум за еврото.
„ Това е експертна тематика, а не въпрос за всеобщ избор. Как да се гласоподава, когато се има вяра, че Европа ще вземе всичките ни пари? ", попита риторично Бехар.
След еврото би трябвало да пристигна връзката
Според доцент Христов, България е на път да изобрети нов термин - „ акция след събитието ". Той заключи: „ Пускаш нов артикул, никой не го изяснява, само че хората го получават. Едва тогава започваш да приказваш за него. Е, по този начин ще стане с еврото. "
Максим Бехар изрази вяра: „ Въпреки всички пропуски, България се връща изрично на европейската карта. С евро в джоба ни животът няма да стане вълшебен по-добър, само че ще стане по-стабилен и предвидим. "
„ Приемането на еврото е извънредно значима стъпка и би трябвало да бъде посрещната с повече усмивка, а не със песимизъм. " Това съобщи в ефира на „ Твоят ден " по NOVA NEWS Владимир Кисьов , който е някогашен заместник-министър на външните работи и дълготраен посланик. По думите му както институциите, по този начин и медиите играят основна роля за сполучливата връзка с обществото по отношение на идното въвеждане на единната европейска валута. „ Журналистите имат извънредно значима роля. Начинът, по който представяте тематиката, въздейства мощно на публичните настройки ", сподели Кисьов и акцентира, че този развой е част от дълго начертания европейски път на страната. Той моли за повече доверие и позитивизъм, като акцентира, че всичко върви по проект и основните дати.
В разговор с водещата Кисьов призна, че в България има дългогодишни нерешени проблеми, които провокират неодобрение и песимизъм у хората. „ Да, от време на време има горест, от време на време и яд, тъй като виждаме институции, които не работят както би трябвало. Но точно по тази причина е значимо натискът за смяна да бъде непрекъснат - всеки ден ", сподели той.
Отвъд тематиката за еврозоната, Владимир Кисьов разяснява и идната среща на министрите на защитата от НАТО, планувана за 24-25 юни в Хага. Според него това ще бъде извънредно стратегически конгрес, в който европейските страни би трябвало да покажат подготвеност за усилване на защитните си качества. „ Очаквам значими решения, свързани с финансирането на защитата, производството на оръжие и новите технологии - области, в които България изостава и би трябвало да навакса. Това не е единствено боен въпрос, а и стопански ", разяснява той. Кисьов също по този начин не изключи опцията тематиката за участието на Украйна в НАТО да бъде сложена, даже и неофициално. „ Дори и завоалирано, този въпрос няма по какъв начин да бъде изваден от дневния ред на Алианса. Това е основна тематика, без значение от комплицираната интернационална конюнктура и вътрешните диспути в обособените страни ", счита дипломатът.
В умозаключение, Кисьов акцентира потребността от „ твърда и обединена европейска позиция " във връзка с сигурността и бъдещето на НАТО, изключително в подтекста на несигурността, произлизаща от вероятно завръщане на Доналд Тръмп отпред на Съединени американски щати. „ Европейски Съюз би трябвало ясно да съобщи своята позиция. Не можем да позволим персонални политически упоритости или нови геополитически салда да подкопаят стабилността на трансатлантическите връзки ", заключи някогашният заместник-министър на външните работи.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ