На фона на подготвяните у нас два референдума - за

...
На фона на подготвяните у нас два референдума - за
Коментари Харесай

Мария Спирова за 4 години Брекзит: Беше адски вълнуващо и завърши гръмотевично зле

На фона на подготвяните у нас два референдума - за приемане на еврото и президентска република,  един от най- известните български коментарори на Брекзит, прави безмилостен разбор на протичащото се в Обединеното кралство 4 години, откакто Англия напусна Европейския съюз. Според Мария Спирова, която е редактор в юридическо издателство в Лондон, британците, подведени от политическите демагози и популисти, са взели решение, което сега им коства доста скъпо. " Поуката от тази история е, че, даже за богато общество като английското, злоупотребата с долнопробен шовинизъм е прекомерно безценен разкош " твърди Спирова. 
Прочетете още
Вижте целият коментар:
Честита годишнина от Брекзит.Беше пъклен вълнуващо и приключи гръмотевично зле.Вместо да рукнат реки от мед и мляко из Острова, пристигна махмурлукът от най-скъпото и разрушително пиене на един народ (и едно тежко оглупяло и необразовано потомство консервативни политици) в актуалната история на западния свят.Да напомним сюжета:Брекзит, накратко, е резултат от желанието на част от хората във Англия да се отърват от гадните поляци и презряните румънци... Понеже им беше внушено от държавното управление на Дейвид Камерън, че точно тези дрипави изедници от горите тилилейски са в основата на всеки публичен проблем на Осторва. А, не примерно, вампирския остеритет, натрапен от това същото държавно управление. Нейсе.На процедура обаче към днешна дата Англия " се отърва " от 460 000 ефикасни и способни служащи в основни браншове като обществените грижи, селското стопанство и опазването на здравето и срина жизненоважната си система за обществени услуги.Нещо повече, държавното управление с удивление откри, че единственият метод да възвърне най-малко дребна част от работната мощ е... отново да внесе имигранти. Този път гадни индийци и презряни африканци. Като предишния път. Защото една нервна рецесия, съпроводена с истерично трошене на мебели на тематика " Британия към този момент не владее моретата " в границите на един век просто не е задоволителна.Само че, до момента в който оргията на скръбта по умрялата Империя се вихри из Уестминстър, поляците не престават да си отиват, а индийците не престават да не идват. Мистерия... Все отново, допустимо е да са били отблъснати от трескавата неуравновесеност, лъснала по лицата на две следващи министърки на вътрешните работи, които толкоз явно ненавиждат своя личен имигрантски генезис и всеки човек, който им припомня за него, че ти се дощява не толкоз да им поискаш виза, едвам им дадеш 10 капки мента, глог и валериан на бучка захар.Вместо да се извърши бълнуването на Борис Джонсън и фамозния червен рейс, нали се сещате, по какъв начин Националната здравна работа щяла да получава 350 милиона паунда седмично, единствено и единствено да излезем от ваджишката Европа и нейните чуждоземни закони и регулацийки, по калкулации на Бюрото за национална статистика (ONS) Англия губи един милион паунда ЕЖЕЧАСНО, т.е. към 173 милиона паунда седмично от унищожения посредством Брекзит експорт към най-големия си търговски сътрудник - гореспоменатата ваджишка Европа.Прочее, заради взривеното си финансиране и изострен дефицит на медициски сестри, Националната здравна работа сега се разпада толкоз зрелищно, че в случай че ти дотрябва незабавна помощ в Лондон, най-бързият и елементарен метод да я получиш е да се метнеш на дребното останали влакове на Евростар, да стигнеш до парижка болница, да си изчакаш реда там и след това да се върнеш в Лондон пешком и с платноходка през Ламанша. И отново ще изпревариш линейната, която си извикал на местопроизшествието край Пикадили Съркъс.Поуката от тази история е, че, даже за богато общество като английското, злоупотребата с долнопробен шовинизъм е прекомерно безценен разкош. Когато допуснем манипулативни, безскрупулни лъжци в Народното събрание и министерствата, в сърцето на страната, с политиката е свършено. Тя бива превърната в дръзка игра на комар, в който залогът са елементарните жители. И най-мрезкото е, че жителите не осъзнават това, тъй като са изкусно излъгани, че те са играчите, че те вземат решение. Че това е най-вълнуващата игра в живота им, че в този момент могат да покажат какъв брой костват и да си отмъстят, да прецакат, да надиграят и натикат в миша дупка тези, против които години наред са били насъсквани - дали изтопноевропейски инигранти, роми или някакъв различен имагинерен зложелател, няма значение.Пропагандата постоянно е една и съща - животът е цялостен с ужасни несгоди и ВСИЧКИ те ще се разрешат с магическа пръчка, вие единствено гласувайте на ей този дата по ей този метод. Сложността на света се замества от едно простичко решения, от един ерзац Видовден, след който " верните хора " още веднъж ще управляват света. Необходимостта от размисъл и усещане на личните недостатъци бива заглушена от тръбния вик на една единствена задача. Нужна е една единствена победа над демоничния зложелател - който до оня ден ти е сменял тръбите в банята или ти е давал дотации за научни изледвания в недодялан университет, който личното ти държавно управление би предпочело да подпали с кибрит... Огромната, разрушителна последна цена на една на пръв взор евтина сексапил като националпипулизма не може да бъде планувана и изчислена до дъно, тъй като я плащаме безпределно: с разрушеното качество на животите си, с отнетите си права и унищожените си житейски проекти. Брекзит е димящият кратер, останал след ексползията на пожароопасен коктейл от партийно-спонсорирана акция от краткосрочно комфортни неистини, които кремълската онлайн дезинформация трансформира във всепомитаща политическа лавина, безхаберна медийна всеядност и дълбока социална фрустрация от неизбежния естествен закон, че нищо в този свят не може и няма да остане същото за дълго. Колкото и подправено успокоение да ни носи мисълта, че можем да спрем времето с две разходки до урните, към този момент знаем, че от лъжата не става истина нито с енергично скандиране, нито с тържествени ритуали, нито с бюлетина, нито с рушвет, нито с плач и тракане с крайници. Реалността постоянно побеждава, непреклонно, без значение какъв брой дълго и настойчиво развяваме в лицето й дрипавото знаме на заблудата си.
Източник: trafficnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР