Фермер на инат: Как Димитър от Турия оцелява със 120 кози напук на бюрокрацията
На фона на обезлюдените села в България и намаляващия брой животновъдни стопанства, един фермер от Подбалкана въплъщава упоритата битка за продължение на обичайния аграрни обичай.
През последното десетилетие броят на козите в България е намалял с към 30%, демонстрират публични статистически данни, а някои автохтоннинашенски породив даден миг са били на ръба на изгубване. Въпреки тревожната наклонност, Димитър Тотев от подбалканското село Турия решава да вдъхне нов живот на родния си край, като съживи една съвсем изчезнала порода – така наречен българска бяла млечна коза.
" В началото отглеждах елементарна локална порода. А изборът ми на кози е заради две аргументи. Аз много години бях в Гърция. Там работих при един човек, който притежаваше 700 бройки кози. Просто ми харесаха животните – елементарно се гледат. Искат единствено да си по-внимателен, да не ги тормозиш и ти се отплащат с мляко. Сега виждам българска бяла млечна коза. Започнахме с 5 животни от Русе и по този начин възстановихме стадото. За 10–12 години всички кози станаха бели, тъй като оставяме единствено тези, които носят гена на бащата. Породата е типично българска – основана е тук, за нашия район. "
Процесът на селекция изисква години самообладание. Днес фермата на Димитър създава до 300 литра мляко на ден в пиковия сезон. Но козите му дават мляко единствено четири месеца годишно. Останалите осем месеца те са бременни или пък яретата сучат. " Ако не успеем да продадем яретата за доглеждане, те не престават да сучат, а ние не вземаме мляко ", пояснява пред БНР Димитър и прибавя, че главният му проблем е бюрокрацията.
" Тук просто доста спънки има, доста държавни органи. Ако един ти позволи, двама ще ти забранят – споделя Димитър.– Не сме опитвали да сътворяваме краен артикул, тъй като спънките са доста. Примерно, с цел да продаваш сирене в магазин се изискват документи за всяка стъпка – етикети, разбори, сертификати… Става прекомерно скъпо. Във Франция фермерът поставя продукта на витрина и го продава като занаятчийски. Тук това е невероятно. "
През зимата разноските на Димитър за фураж и поддръжка съвсем изяждат облагата му. За да прехрани своите 120 кози, той би трябвало да приготви 2000 бали недодялан фураж. " Каквото остане след сметките за ток и вода, е за нас ", споделя животновъдът. И добавя, че до момента в който огромните ферми работят с държавни дотации, дребните производители разчитат на локални мандри, които изкупуват суровото мляко на доста ниски цени. И още – съвсем невероятно е да стигнеш до комерсиалните вериги в случай че си дребен производител – договорите са тежки, а страната непрекъснато слага административни пречки, твърди Димитър. Иначе, основаването на мандра звучи като разумно решение.Но действителността е друга. Негов сътрудник в региона на село Турия вложил 120 хиляди лв., събрал пари от заеми и другари, и най-после се оказало, че няма кой да работи: липсват технолози и работна ръка. А какво се случва, когато въпреки всичко започнеш да произвеждаш краен артикул?
" Тогава към този момент идва сложното. Трудно можеш да го продаваш единствено на фермерски пазари, като отново би трябвало да отговаряш на избрани условия. Не можеш и в магазина да влезеш, тъй като нямаш количество. Ти няма по какъв начин да имаш един звук сирене и да искаш да захранваш магазин в някоя верига. Той продава по 100 кила дневно, а ти имаш за 10 дни сирене. "
Днес българската бяла млечна коза към този момент не е застрашена порода, само че борбата за оцеляване на хората, които я пазят, продължава – освен това към този момент без европейските дотации в поддръжка на обичайните фермери, защото този тип коза се смята за възобновен. И въпреки да има стратегии за редки породи, тежките условия и лимитираното им приложение вършат достъпа до тях съвсем неосъществим за стопани като Димитър.
" Това не е бизнес, това си е жива тъга! Хванали сме се на хорото и заради тази причина не се отхвърляме, тъй като постоянно сме се надявали, че ще дойдат по-добри времена. Ако страната желае да помогне, дано просто да не ни пречи. И да не дотира " наши хора ", а да остави пазара да работи. А в случай че си добър производител, клиентите ще те търсят " – заключава Димитър Тотев.
