Парите в обращение у нас нараснаха с 57% само за четири години
На фона на дебатите за приемане на еврото, парите в обращение у нас набъбнаха с близо 10 милиарда лв. за последните четири години, което съставлява величествен растеж от 57%. Темпът на напредък в цената на банкнотите и монетите, циркулиращи в българската стопанска система, е почти два пъти по-висок от инфлацията за обсъждания интервал, само че подхожда на покачването на заплатите и остава надалеч под фрапантното нарастване на пенсиите.
Прочетете още
Това сочат калкулации на Expert на база данните на Българската национална банка, Националния статистически институт и Националния застрахователен институт.
Парите в обращение у нас възлизат на 27.197 милиарда лв. към края на първото полугодие на актуалната 2023 година, сочат данните на БНБ. Общата стойност на банкнотите и монетите в родната стопанска система, е повишена с 9.83 милиарда лв. или 57% по отношение на средата на предпандемичната 2019 година. За съпоставяне, към края на юни 2019 година парите в обращение са възлизали на 17.3 милиарда лв..
В същото време инфлацията у нас по отношение на средата на 2019 година възлиза на 33%, съгласно инфлационния калкулатор на Национален статистически институт. Така, темпът на напредък на парите в обращение изпреварва почти два пъти растежа на цените за обсъждания интервал.
2019 година бива употребена постоянно в последните години за референтна точка за съпоставения, защото идващите 3 години бяха белязани от поредност спешни събития – от Коронавирус пандемията до войната в Украйна. Всичко това провокира закъснение в растежа на международната стопанска система и поголовна инфлация, която в последна сметка принуди централните банки да подхващат нападателно стягане на паричната политика.
На фона на това у нас бяха налети съществени средства в икономиката под формата на нарастване на пенсии и заплати, добавки към парите на пенсионерите, Коронавирус и енергийни помощи за бизнеса и впрочем.
За съпоставяне, междинната брутна работна заплата в страната е повишена с 56% през последните 4 години – от приблизително 1 252 лв. през март 2019 година до приблизително 1 953 лв. през март тази година, съгласно данните на Национален статистически институт.
Средният размер на пенсията на един пенсионер е повишена с цели 102% за същия интервал – от приблизително 364.06 лв. през първото тримесечие на 2019 година до приблизително 735.48 лв. през първото тримесечие на тази година, съгласно данните на Национален осигурителен институт. Това предизвика сериозен растеж в разноските за пенсии, като единствено за първите 6 месеца на тази година те надвишават 9 милиарда лв., от които близо 5 милиарда лв. идват непосредствено от републиканския бюджет, а не от осигурителни вноски заради обичайния дефицит по бюджета на държавното публично обезпечаване.
Периодът се характеризира и със скоростно повишаване на цените на имотите, вървящи ръка за ръка със съществени растежи в потребителското кредитиране и депозитите на семействата.
Според някои специалисти, държавните политики през последните години са били проинфлационни т.е. съдействали за ускоряването на инфлацията, която доближи пикови точки, невиждани от 1998 година насам, преди да стартира да се забавя. Според други отзиви инфлацията е привнесена извън, защото всички стопански системи бяха ударени от внезапния скок в цените на енергоносителите.
България се намира на прага на вземането на решение за изтъкване на точна дата за присъединение към еврозоната – нещо, което трябваше да се случи от началото на идната година, само че бе отсрочено.
Компонентите, които могат да възпрат страната ни от приемането на еврото, са условията за ценова непоклатимост (нивото на инфлацията) и бюджетния недостиг. Предложеният план за бюджет, който към този момент мина на първо четене в Народното събрание, дава отговор на условията за недостиг под 3% от брутния вътрешен артикул. Това значи, че инфлацията към този момент остава единствената въпросителна.
Ако хипотетично България оперира с еврото към този миг, то парите в обращение у нас биха възлизали на близо 14 милиарда евро.
Прочетете още
Това сочат калкулации на Expert на база данните на Българската национална банка, Националния статистически институт и Националния застрахователен институт.
Парите в обращение у нас възлизат на 27.197 милиарда лв. към края на първото полугодие на актуалната 2023 година, сочат данните на БНБ. Общата стойност на банкнотите и монетите в родната стопанска система, е повишена с 9.83 милиарда лв. или 57% по отношение на средата на предпандемичната 2019 година. За съпоставяне, към края на юни 2019 година парите в обращение са възлизали на 17.3 милиарда лв..
В същото време инфлацията у нас по отношение на средата на 2019 година възлиза на 33%, съгласно инфлационния калкулатор на Национален статистически институт. Така, темпът на напредък на парите в обращение изпреварва почти два пъти растежа на цените за обсъждания интервал.
2019 година бива употребена постоянно в последните години за референтна точка за съпоставения, защото идващите 3 години бяха белязани от поредност спешни събития – от Коронавирус пандемията до войната в Украйна. Всичко това провокира закъснение в растежа на международната стопанска система и поголовна инфлация, която в последна сметка принуди централните банки да подхващат нападателно стягане на паричната политика.
На фона на това у нас бяха налети съществени средства в икономиката под формата на нарастване на пенсии и заплати, добавки към парите на пенсионерите, Коронавирус и енергийни помощи за бизнеса и впрочем.
За съпоставяне, междинната брутна работна заплата в страната е повишена с 56% през последните 4 години – от приблизително 1 252 лв. през март 2019 година до приблизително 1 953 лв. през март тази година, съгласно данните на Национален статистически институт.
Средният размер на пенсията на един пенсионер е повишена с цели 102% за същия интервал – от приблизително 364.06 лв. през първото тримесечие на 2019 година до приблизително 735.48 лв. през първото тримесечие на тази година, съгласно данните на Национален осигурителен институт. Това предизвика сериозен растеж в разноските за пенсии, като единствено за първите 6 месеца на тази година те надвишават 9 милиарда лв., от които близо 5 милиарда лв. идват непосредствено от републиканския бюджет, а не от осигурителни вноски заради обичайния дефицит по бюджета на държавното публично обезпечаване.
Периодът се характеризира и със скоростно повишаване на цените на имотите, вървящи ръка за ръка със съществени растежи в потребителското кредитиране и депозитите на семействата.
Според някои специалисти, държавните политики през последните години са били проинфлационни т.е. съдействали за ускоряването на инфлацията, която доближи пикови точки, невиждани от 1998 година насам, преди да стартира да се забавя. Според други отзиви инфлацията е привнесена извън, защото всички стопански системи бяха ударени от внезапния скок в цените на енергоносителите.
България се намира на прага на вземането на решение за изтъкване на точна дата за присъединение към еврозоната – нещо, което трябваше да се случи от началото на идната година, само че бе отсрочено.
Компонентите, които могат да възпрат страната ни от приемането на еврото, са условията за ценова непоклатимост (нивото на инфлацията) и бюджетния недостиг. Предложеният план за бюджет, който към този момент мина на първо четене в Народното събрание, дава отговор на условията за недостиг под 3% от брутния вътрешен артикул. Това значи, че инфлацията към този момент остава единствената въпросителна.
Ако хипотетично България оперира с еврото към този миг, то парите в обращение у нас биха възлизали на близо 14 милиарда евро.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ