Съдбата на Турция виси на косъм. Обвинявайте, разбира се, Москва
На финалната права от изборите в Турция - от дълго време наричани " най-важните избори в света тази година " - избухна непредвиден скандал към Русия. Опозиционният претендент за президент Кемал Кълъчдароглу се обърна към „ скъпи съветски другари “ с обвинявания, че те стоят „ зад редактиране, заприказва, имитации и записи, които бяха разобличени през вчерашния ден “ в Турция.
Обвинението е необичайно и безпричинно и може единствено да се гадае какво има поради в общи линии турският политик. Най-вероятно той не хареса клипа, който президентът Реджеп Тайип Ердоган сподели на митинга предния ден: там предизборният видеоклип на Кълъчдароглу беше по този начин инсталиран, че да излезе по какъв начин терористите от Кюрдската работническа партия са застанали зад него. Но какво общо има Русия с това? Да не би да е решила да помогне на Ердоган да бъде избран отново по този метод? Нима в щаба на турския президент няма хора, които да са способни на сходно " креативност "?
Кремъл, несъмнено, отхвърли всички спекулации за интервенция в изборите и на идващия ден президентът Ердоган прикани Кълъчдароглу да се " засрами " от изказванията за съветско присъединяване. Опозиционерът отговори, че има съответни доказателства за съветско присъединяване в разпространяването на фалшификатите и е ясно, че в оставащите часове до изборите тази тематика ще бъде в центъра на вниманието в Турция.
Но въпросът, несъмнено, не е в клиповете, а в това, че самата тематика за намесата на външни сили в изборите се употребява и от двете страни, с цел да наклонят везните в тяхна изгода. И в случай че Ердоган и неговият вътрешен министър приказват за интервенция на Съединени американски щати, тогава опозицията не е измислила нищо по-добро от това да се опита да претендира за " въздействието на Москва " в отговор. Но тя го направи извънредно тромаво, тъй като няма проблеми с доказателствата за играта на Запада против Ердоган, само че е неефикасно да се търси съветска диря в турските избори.
Щатите и Европа от години не крият недоволството си от Ердоган и има съществени учредения да се счита, че най-малкото са знаели за опита за свалянето му от власт през лятото на 2016 година Тази година американският дипломат се срещна с Кълъчдароглу, което разгневи Ердоган, а водещите западни медии намерено пожелават на турския президент да загуби. Той, като всеки противен им политик, е именуван " втори Путин ", като по този начин си мислят, че да го дискредитират в очите на жителите. Но даже и за западната аудитория сходно съпоставяне към този момент не работи доста добре, а в Турция да вземем за пример би било по-скоро комплимент за Ердоган.
Да, Владимир Путин не крие, че почита турския президент и би желал да работи с него и отсега нататък, само че няма смисъл Русия да се намесва в избори в прилежаща страна. Защото ние разчитаме на мощна и самостоятелна Турция, която води политика, отговаряща на нейните национални ползи. Именно с тази Турция Русия желае да построи стратегически връзки, макар всички огромни различия и несъгласия, районни и исторически. И точно Реджеп Ердоган за 20-те години на ръководството си потвърди, че гради точно такава Турция и че държи на думата си.
Да, актуалните избори ще бъдат най-трудните за Ердоган - той може и да не бъде определен на първи тур (както през 2018 г.), а по-късно би трябвало да се организира балотаж. Освен това Ердоган може даже да загуби втория тур. От Кълъчдароглу ли ще бъде сменен? И да, и не, тъй като опозиционният претендент към този момент даде обещание да организира политическа промяна и да направи Турция парламентарна република, каквато беше преди Ердоган да върне президентската. Тоест, в случай че бъде определен, Кълъчдароглу ще стане в действителност краткотраен президент - временен по пътя към парламентарното ръководство. Но по едно и също време с президентските текат и парламентарни избори - и в случай че опозиционната коалиция не събере болшинство (а подобен излаз е повече от вероятен), промяна няма да има. В историята на Турция към този момент е имало парламентарната форма на ръководство, само че съвсем постоянно е завършвала с боен прелом. И единствено един път отхвърлянето на парламентарното ръководство се случва спокойно - по време на промяната на Ердоган.
В Турция, както и в Русия, има последователи на парламентарното ръководство - и те са доста повече, в сравнение с у нас. Но причините в интерес на ръководството на многопартийно съдружно държавно управление (и няма да има друго в парламентарна Турция) са доста нестабилни и Ердоган просто залага, че болшинството ще се изкаже в интерес на запазването на мощна президентска власт (подкрепяйки него на изборите). За Русия успеха на Ердоган и блока му е желателна, само че няма да е особена покруса даже и да бъдат победени. Но единствено в случай че промяната на управлението и формата на ръководство не докара до неустойчивост, безпорядък или парализа на властта в Турция и при положение на победа на пъстрата коалиция зад Кълъчдароглу (обединени повече на правилото „ против него ние сме другари " ), рисковете от неконтролируемост са доста по-високи, в сравнение с при преизбирането на Ердоган.
И опитите да се показват изборите в Турция като борба сред Русия и Запада идват основно от англосаксонците, само че те в този момент умишлено се пробват да трансфорат целия свят в полесражение с Русия. Но колкото повече старания поставят в това, толкоз по-зле става, толкоз повече страни се стремят да укрепят, в случай че не личната си автономност, то многовекторния темперамент на своите политики, с цел да понижат зависимостта от Запада. В случая с Турция, макар видимо прозападния темперамент на колектива зад Кълъчдароглу, няма да има превръщане към Запада, даже в случай че Ердоган загуби.
Не единствено тъй като „ Западът към този момент не е същият “, а тъй като за 20 години актуалният турски президент съумява съществено да промени страната, да направи външната ѝ политика световна, турскоцентрична и самостоятелна. Мащабът на измененията, настъпили при Ердоган, е подобен, че комбиниран с имперските обичаи и турското предпочитание за суверенитет, на процедура подсигурява запазването на като цяло национално насочена самостоятелна външна политика. А това значи близки връзки с огромния комшия Русия. Това съгласно нас е главната историческа заслуга на Ердоган, без значение от резултата от изборите.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Обвинението е необичайно и безпричинно и може единствено да се гадае какво има поради в общи линии турският политик. Най-вероятно той не хареса клипа, който президентът Реджеп Тайип Ердоган сподели на митинга предния ден: там предизборният видеоклип на Кълъчдароглу беше по този начин инсталиран, че да излезе по какъв начин терористите от Кюрдската работническа партия са застанали зад него. Но какво общо има Русия с това? Да не би да е решила да помогне на Ердоган да бъде избран отново по този метод? Нима в щаба на турския президент няма хора, които да са способни на сходно " креативност "?
Кремъл, несъмнено, отхвърли всички спекулации за интервенция в изборите и на идващия ден президентът Ердоган прикани Кълъчдароглу да се " засрами " от изказванията за съветско присъединяване. Опозиционерът отговори, че има съответни доказателства за съветско присъединяване в разпространяването на фалшификатите и е ясно, че в оставащите часове до изборите тази тематика ще бъде в центъра на вниманието в Турция.
Но въпросът, несъмнено, не е в клиповете, а в това, че самата тематика за намесата на външни сили в изборите се употребява и от двете страни, с цел да наклонят везните в тяхна изгода. И в случай че Ердоган и неговият вътрешен министър приказват за интервенция на Съединени американски щати, тогава опозицията не е измислила нищо по-добро от това да се опита да претендира за " въздействието на Москва " в отговор. Но тя го направи извънредно тромаво, тъй като няма проблеми с доказателствата за играта на Запада против Ердоган, само че е неефикасно да се търси съветска диря в турските избори.
Щатите и Европа от години не крият недоволството си от Ердоган и има съществени учредения да се счита, че най-малкото са знаели за опита за свалянето му от власт през лятото на 2016 година Тази година американският дипломат се срещна с Кълъчдароглу, което разгневи Ердоган, а водещите западни медии намерено пожелават на турския президент да загуби. Той, като всеки противен им политик, е именуван " втори Путин ", като по този начин си мислят, че да го дискредитират в очите на жителите. Но даже и за западната аудитория сходно съпоставяне към този момент не работи доста добре, а в Турция да вземем за пример би било по-скоро комплимент за Ердоган.
Да, Владимир Путин не крие, че почита турския президент и би желал да работи с него и отсега нататък, само че няма смисъл Русия да се намесва в избори в прилежаща страна. Защото ние разчитаме на мощна и самостоятелна Турция, която води политика, отговаряща на нейните национални ползи. Именно с тази Турция Русия желае да построи стратегически връзки, макар всички огромни различия и несъгласия, районни и исторически. И точно Реджеп Ердоган за 20-те години на ръководството си потвърди, че гради точно такава Турция и че държи на думата си.
Да, актуалните избори ще бъдат най-трудните за Ердоган - той може и да не бъде определен на първи тур (както през 2018 г.), а по-късно би трябвало да се организира балотаж. Освен това Ердоган може даже да загуби втория тур. От Кълъчдароглу ли ще бъде сменен? И да, и не, тъй като опозиционният претендент към този момент даде обещание да организира политическа промяна и да направи Турция парламентарна република, каквато беше преди Ердоган да върне президентската. Тоест, в случай че бъде определен, Кълъчдароглу ще стане в действителност краткотраен президент - временен по пътя към парламентарното ръководство. Но по едно и също време с президентските текат и парламентарни избори - и в случай че опозиционната коалиция не събере болшинство (а подобен излаз е повече от вероятен), промяна няма да има. В историята на Турция към този момент е имало парламентарната форма на ръководство, само че съвсем постоянно е завършвала с боен прелом. И единствено един път отхвърлянето на парламентарното ръководство се случва спокойно - по време на промяната на Ердоган.
В Турция, както и в Русия, има последователи на парламентарното ръководство - и те са доста повече, в сравнение с у нас. Но причините в интерес на ръководството на многопартийно съдружно държавно управление (и няма да има друго в парламентарна Турция) са доста нестабилни и Ердоган просто залага, че болшинството ще се изкаже в интерес на запазването на мощна президентска власт (подкрепяйки него на изборите). За Русия успеха на Ердоган и блока му е желателна, само че няма да е особена покруса даже и да бъдат победени. Но единствено в случай че промяната на управлението и формата на ръководство не докара до неустойчивост, безпорядък или парализа на властта в Турция и при положение на победа на пъстрата коалиция зад Кълъчдароглу (обединени повече на правилото „ против него ние сме другари " ), рисковете от неконтролируемост са доста по-високи, в сравнение с при преизбирането на Ердоган.
И опитите да се показват изборите в Турция като борба сред Русия и Запада идват основно от англосаксонците, само че те в този момент умишлено се пробват да трансфорат целия свят в полесражение с Русия. Но колкото повече старания поставят в това, толкоз по-зле става, толкоз повече страни се стремят да укрепят, в случай че не личната си автономност, то многовекторния темперамент на своите политики, с цел да понижат зависимостта от Запада. В случая с Турция, макар видимо прозападния темперамент на колектива зад Кълъчдароглу, няма да има превръщане към Запада, даже в случай че Ердоган загуби.
Не единствено тъй като „ Западът към този момент не е същият “, а тъй като за 20 години актуалният турски президент съумява съществено да промени страната, да направи външната ѝ политика световна, турскоцентрична и самостоятелна. Мащабът на измененията, настъпили при Ердоган, е подобен, че комбиниран с имперските обичаи и турското предпочитание за суверенитет, на процедура подсигурява запазването на като цяло национално насочена самостоятелна външна политика. А това значи близки връзки с огромния комшия Русия. Това съгласно нас е главната историческа заслуга на Ердоган, без значение от резултата от изборите.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ