На финала на шантавата 2020 година ви срещаме с фотографа-любител

На финала на шантавата 2020 година ви срещаме с фотографа-любител Анна Йончева , създател на плановете " Различните " деца на България " и " Да играем ЗАЕДНО " , ориентирани към действителната интеграция на децата с увреждания измежду техните връстници. Тя е и един от основателите на самодейността " Да се срещнем ", която стартира през тази година в някои столични учебни заведения, и още веднъж има за цел да свърже децата с и без характерни потребности. Омъжена, майка на две деца без характерни потребности. " Герой на децата " съгласно най-голямото обединяване от неправителствени организации, защитаващи детските права, и номинирана за " Човек на годината " от Българския Хелзински комитет, Анна Йончева ще опише особено за Dir.bg за своята 2020 година, като родител, будител и човек.

Как се възпламенява по фотографията?

" Винаги съм обичала да фотографирам, само че някак си това стоеше настрана. Преди 6 години умря мой непосредствен човек. Буквално предходния ден се бяхме видяли, на идващия ден нямаше нищо останало от него. Нямаше даже тяло, което да погребем, единствено пепел. И това ме накара да осмисля живота си, да си дам поле на изява за това, което обичам и желая да върша ", спомня си Анна. Записва се на курс по снимка, а по-късно на курс за обработка на фотоси. Това е нещото, което я успокоява. А с плана " Различните " деца на България, по който прави безвъзмездни фотосесии на деца с увреждания, си слага като предизвикателство да улови моментите, в които тези деца с усмихват. И да покаже това, което излъчват детските усмивки.

Годината през погледа на Анна Йончева

Провокирах Анна със словосъчетанието " шантава 2020 година ", само че тя я разказа като сполучлива, сложна и тъжна в самия й край, поради загубата на непосредствен човек, дете.

Все отново хубавите неща доминират, защото фотографката се стреми да извлича позитивното от живота и не обръща внимание на дребнавите хора.

Година на сбъднатите фантазии

" През тази година монтирахме 13-а люлка-везна за деца със характерни потребности в Ямбол, следва монтаж на още две на други места ", споделя с неспокойствие Анна за почналия преди повече от година план " Да играем ЗАЕДНО ". Преди него тя дава начало на друга самодейност, след неприятна преживелица на детска площадка в София.

" Бяхме с щерка ми и пристигна момиче в инвалидна количка. Децата се заговориха и съученик на щерка ми се опита да я убеди да не играе с това дете, като й сподели, че е болна, заразна и че ще болести всички останали ", споделя фотографката.

" На секундата взех решение, че желая да стартира да фотографирам тези деца. Това е моят метод да описвам техните истории, да ги демонстрирам, да се пробвам по някакъв метод да трансформирам настройката на обществото и на децата, още от дребни. Правейки ги малко по-видими " - по този начин Анна разказва началото на самодейността " Различните " деца на България ", в която тя прави фотосесии на деца с увреждания.

Снимка: Личен списък

Малко по-късно се ражда концепцията да стартира да прави люлки, които да разрешават на децата с увреждания да играят дружно с техните връстници по детските площадки. През август 2019 година започва акцията " Да играем ЗАЕДНО " и с помощта на донори от цялата страна към този момент има закупени и инсталирани 15 люлки за комбинирана игра в разнообразни обитаеми места.

И защото Анна е един от най-усмихнатите и общителни хора, които познавам, през тази година сбъдва и фантазията си да влезе в учебно заведение. Като родител и като будител. Заедно с Ваня Тодорова от фондация " Можем дружно " стартират да провеждат онлайн срещи с тинейджъри и да ги срещат с потребностите на техните връстници с увреждания. Но не със сухи лекции, а с другарски диалог и провокиране на въпроси от страна на учениците. Така стартира самодейността " Да се срещнем ", чиято концепция е да покаже на децата, че децата със специфични потребности не са разнообразни от тях.

" Оказа се, че доста деца не са взели участие в никакви благотворителни мероприятия. Ние желаеме да ги накараме да бъдат доброволци в някое от нашите събития. Това сигурно ще промени мисленето им ", счита Анна.

Събирането на детски фотографии от нея и от други създатели, снимали деца с увреждания в разнообразни обитаеми места, в национална галерия през октомври е друга сбъдната фантазия за Анна. Успява да покаже портретите на тези деца и по света - посредством още две изложения във Виена и Чикаго, а единствено преди седмица беше открита и виртуална галерия под надпис " Докосни фантазиите ми ", която има за цел да събере средства за създаване на специфична въртележка за деца с увреждания и техните връстници без увреждания.

Не на последно място измежду достиженията си като създател на плана " Различните " деца на България " тя слага премията " Герой на децата ", с която беше удостоена от Националната мрежа за децата през лятото. Заедно с нея самопризнание получиха Михаил Николов, който е част от екипа на плана, и Георги Пейков - притежател на компания за произвеждане на люлки и други уреди за деца с увреждания.

Година на забележимите промени

През пролетта на 2019 година Анна прави първите фотоси на деца с увреждания. Снима три деца по едно и също време: Снежанка, която е в инвалидна количка, Мартина - с умствена назадничавост, и Влади - с брадикардия.

" За мен самата беше много забавно и притеснително по какъв начин ще отвръщам на тази среща, тъй като до този миг не познавах хора със характерни потребности. Сблъсках се с неправилно основаната в мен визия за родителите на тези деца - чаках да дойдат някакви " смачкани " родители, тъжни, а всички бяха усмихнати, необятно скроени, страхотна първа среща си направихме ", споделя фотографката.

" Това, което няма да не помни, е че когато преместихме Снежанка от инвалидната количка на една от люлките на детската площадка, всички деца избягаха. Аз се шокирах, а майка й метна с ръка и ми сподели: " О, аз съм привикнала! ", спомня си Анна.

Година по-късно още веднъж се връщат на детската площадка в столичния парк " Света Троица " със Снежанка и нейната майка. Там към този момент има люлка-везна, на която да играят деца със и без характерни потребности. Децата отиват при Снежанка и питат нейните придружители, дали могат да я заведат до люлката, направена за деца като нея. Анна се прави, че не знае нищо за люлката, а децата им изясняват от кое място би трябвало да се качи инвалидната количка и по какъв начин би трябвало да се затвори люлката.

" В този миг се почувствах горда, че ще оставя нещо след себе си. На едно дете да трансформира мисленето и визията, това си е мотив за горделивост ", споделя тя.

А по какъв начин се ражда концепцията за слагане на люлки?

Когато стартира да снима деца с увреждания измежду природата в софийските паркове, Анна вижда, че за тези, които са в инвалидна количка, няма безусловно нищо по детските площадки.

" И си споделих, не може да има такава явна дискриминация към тези деца. Защото до момента в който фотографирам деца със Синдром на Даун или с аутизъм, те могат да намерят на какво да се забавляват - да се пуснат на пързалката, да се завъртят някъде, само че децата в инвалидни колички нямат какво да вършат ".

Тогава фотографката взема решение да направи някакво оборудване, което да разрешава на тези деца да играят дружно с останалите. Не да са отделени в люлка единствено за тях, а да е комбинирано - да успее да ги свързва с другите деца, да ги кара да си оказват помощ взаимно.

А в края на 2020 година Анна регистрира смяна в настройките на хората към децата и хората с увреждания. Лека-полека те стават по-толерантни, счита тя. И си спомня, че когато е почнала акцията за набиране на средства за люлките, не очаквала толкоз бързо да се съберат средства за толкоз доста уреди.

" Това сподели, че хората желаят да интегрират тези деца, желаят да ги виждат. Когато вършим събития по детските площадки, множеството хора се радват. По-възрастните, при тях се вижда по-голям негативизъм. Била съм очевидец по какъв начин баба дърпа внучето си да не гледа и да не играе с такива деца, само че по-младите са по-толерантни, идват, включват се, не си стопират децата. Малко по малко нещата вървят в вярната посока ", отбелязва Анна.

Най-красивите мигове и най-трудните обстановки през 2020 година

Всичко, което минава през обектива на Анна през тази година, й се вижда красиво.

" Всяка една фотография, всяко едно събитие, обвързвано с плана, ми носи такава страст. Приготовленията за събитието са прочувствени, срещите с децата и с родителите са извънредно зареждащи. Всички са специфични, красиви, вдъхновяващи ", споделя тя.

Снимка: Личен списък

А като най-голяма компликация за предоляване дефинира връзката с специалист от Столичната община по отношение на монтирането на люлките за деца с увреждания. Поведението на въпросния човек обаче я стимулира да не се отхвърля от идеята си.

" Другото, което ме демотивира, е когато чупят люлките. Това ме вбесява и доста пъти си споделям: диря смисъл в това, което върша. Това са моментите, които в действителност ме карат да се усещам слаба. Защото не мога да преборя експанзията и дебилизма на хората ".

Накъде през 2021 година?

Една от огромните и несбъднати към този момент фантазии на Анна е да отиде в Япония. Поставя си го за цел през идната година, само че още по-сериозно мечтае да отиде в родния си град Велико Търново, с цел да види околните си, с които не се е срещала повече от година.

Ще продължи и нещо, стартирано през 2020 година - акцията за набиране на средства, с които за децата с увреждания да бъде направена и въртележка. Благодарение на изложбите и благотворителните базари през последните месеци към този момент е събрана по-голямата част от нужната сума. Остават към 1000 лв., с цел да бъде купена и инсталирана въртележката. Фотографката към този момент е измислила място, на което да бъде сложено модерното оборудване - в столичния парк " Възраждане ". Надява се, че ще се пребори с бюрокрацията и че София ще стане първият град с такова развлечение за деца в инвалидни колички.