С критики от свои и чужди мнозинството прие промените в Конституцията на второ четене
На финала на изключителното съвещание, траяло 6 часа, депутатите одобриха корекциите във връзка с правосъдната власт, която беше и първичният мотив за отваряне на главния закон. Мнозинството реши, че съдът ще бъде главен притежател на правосъдната власт, а прокуратурата и следствието да са част от правосъдната система.
Управляващи и съпротива, в лицето на Българска социалистическа партия, спориха дълго върху ограничението на пълномощията на основния прокурор и опциите да бъде разследван.
Социалистите заподозряха опит за преодоляване на правосъдната система, а ръководителят на конституционната комисия Радомир Чолаков от ГЕРБ и депутатът от ПП-ДБ Бойко Рашков не икономисаха рецензии към своите и го направиха намерено, от трибуната.
съобщи, че е срещу механизмът за следствие на основния прокурор да бъде вкаран и в главния закон. " Мисля, че нашите сътрудници не биха желали българската страна да унижава себе си, като записва в Конституцията, че основният прокурор прави закононарушение ", стимулира се Чолаков. Той подсети, че към този момент е изменен законът за правосъдната власт в тази му част, а " фигурата на основния прокурор към този момент е паднала ". " Нека да не го ритаме ", прикани депутатът от ГЕРБ.
Никола Минчев от ПП-ДБ опонира. " Текстът е, с цел да даде конституционна опора на механизма за следствие на основния прокурор и да се даде правната сигурност, че ще продължи да съществува, тъй като имаме потребност от него ", сподели той.
Депутатите редуцираха мандата на основния прокурор от 7 на 5 години без опция за повтаряне, разделиха Висш съдебен съвет на два съвета - прокурорски и съдийски, като в съдийския доминира професионалната квота, а в прокурорския - излъчената от Народното събрание.
Срещу измененията още веднъж се изрече депутатът от ПП-ДБ Бойко Рашков, който на първо четене не ги поддържа. " Промените, които са импортирани, надалеч надвишават всевъзможни показа на 7-то Велико национално заседание в главния закон. Тогава се имаше поради един Висш съдебен съвет с 25 членове и нищо повече. Сега два съвета. Утре може и Висш следователски съвет да създадем ", подлага на критика с подигравка Рашков, който е някогашен началник на следователите. Той се разгласи срещу квотите във Висшия прокурорски съвет, където превес има Народното събрание, което ще показва шестима от членовете на прокурорския съвет. Според измененията, които гласоподава залата, Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва основния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избирани директно от прокурорите, един член, определен директно от следователите, и шестима членове, определени от Народното събрание. " Ние желаем да имаме политически подвластна прокуратура у нас. Това може да се обърне против всеки. Вносителите желаят да прикрият желанието си да извадят прокуратурата от правосъдната власт и да я конфигурират в политическата ", съобщи Бойко Рашков.
Депутатите взеха решение още да дадат опция на президента да избира длъжностен парламент сред седем институционални фигури - ръководителя на Народно събрание, шефа на Сметната палата или негов заместител, шефа или подуправителят на Българска народна банка, омбудсмана или неговия заместител. Отпадна от кръга за избор ръководителят на Върховния касационен съд. Ако всички от изброените откажат и президентът не може да назначи длъжностен кабинет, подобен ще бъде избиран от Народното събрание. Парламентът също по този начин ще продължи да работи и няма да се разпуска до избора на ново Народно заседание. По-рано пленарната зала вкара и опцията хора с двойно поданство да могат да стават депутати и министри.
Управляващи и съпротива, в лицето на Българска социалистическа партия, спориха дълго върху ограничението на пълномощията на основния прокурор и опциите да бъде разследван.
Социалистите заподозряха опит за преодоляване на правосъдната система, а ръководителят на конституционната комисия Радомир Чолаков от ГЕРБ и депутатът от ПП-ДБ Бойко Рашков не икономисаха рецензии към своите и го направиха намерено, от трибуната.
съобщи, че е срещу механизмът за следствие на основния прокурор да бъде вкаран и в главния закон. " Мисля, че нашите сътрудници не биха желали българската страна да унижава себе си, като записва в Конституцията, че основният прокурор прави закононарушение ", стимулира се Чолаков. Той подсети, че към този момент е изменен законът за правосъдната власт в тази му част, а " фигурата на основния прокурор към този момент е паднала ". " Нека да не го ритаме ", прикани депутатът от ГЕРБ.
Никола Минчев от ПП-ДБ опонира. " Текстът е, с цел да даде конституционна опора на механизма за следствие на основния прокурор и да се даде правната сигурност, че ще продължи да съществува, тъй като имаме потребност от него ", сподели той.
Депутатите редуцираха мандата на основния прокурор от 7 на 5 години без опция за повтаряне, разделиха Висш съдебен съвет на два съвета - прокурорски и съдийски, като в съдийския доминира професионалната квота, а в прокурорския - излъчената от Народното събрание.
Срещу измененията още веднъж се изрече депутатът от ПП-ДБ Бойко Рашков, който на първо четене не ги поддържа. " Промените, които са импортирани, надалеч надвишават всевъзможни показа на 7-то Велико национално заседание в главния закон. Тогава се имаше поради един Висш съдебен съвет с 25 членове и нищо повече. Сега два съвета. Утре може и Висш следователски съвет да създадем ", подлага на критика с подигравка Рашков, който е някогашен началник на следователите. Той се разгласи срещу квотите във Висшия прокурорски съвет, където превес има Народното събрание, което ще показва шестима от членовете на прокурорския съвет. Според измененията, които гласоподава залата, Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва основния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избирани директно от прокурорите, един член, определен директно от следователите, и шестима членове, определени от Народното събрание. " Ние желаем да имаме политически подвластна прокуратура у нас. Това може да се обърне против всеки. Вносителите желаят да прикрият желанието си да извадят прокуратурата от правосъдната власт и да я конфигурират в политическата ", съобщи Бойко Рашков.
Депутатите взеха решение още да дадат опция на президента да избира длъжностен парламент сред седем институционални фигури - ръководителя на Народно събрание, шефа на Сметната палата или негов заместител, шефа или подуправителят на Българска народна банка, омбудсмана или неговия заместител. Отпадна от кръга за избор ръководителят на Върховния касационен съд. Ако всички от изброените откажат и президентът не може да назначи длъжностен кабинет, подобен ще бъде избиран от Народното събрание. Парламентът също по този начин ще продължи да работи и няма да се разпуска до избора на ново Народно заседание. По-рано пленарната зала вкара и опцията хора с двойно поданство да могат да стават депутати и министри.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ