На екрана се виждат , които се предават на живо

Началото на края? Украинските войници на фронта гледат с надежда на преговорите с Русия

На екрана се виждат, които се предават онлайн от украински безпилотни самолети, носещи се над покрайнините на източния град Покровск – една от най-интензивните фронтови линии в Украйна, написа „ BBC “.

Няколко секунди по-рано украинската артилерия нанася удари по съветски позиции – места, където видяхме съветски бойци да се придвижват, до момента в който се пробват да напреднат към основен път, водещ към Покровск. Най-малко един съветски боец е ранен, евентуално е умрял след удара.

Смразяващо е да се гледат фрагментите онлайн. Те демонстрират кървавите последствия от войната, която Русия стартира и в която до момента са починали стотици хиляди души – „ безкрайна кървава баня “ , както я назовава президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп .

Намираме се в селска къща, превърната в команден център на 155-та механизирана бригада на украинската войска. Тя е на няколко километра от артилерийските позиции на фронтовата линия .

Мащабът на разрушенията, които виждаме на екраните – изцяло изравнени със земята домове и здания, е надалеч по-голям от този, който видяхме преди шест месеца. Това е доказателство за ожесточената борба , която се води през последните няколко месеца за отбрана на Покровск – основен транспортен възел в Донецка област.

Тази седмица се следи внимателен оптимизъм, даже измежду скептично настроените бойци, които са ставали очевидци на това по какъв начин очакванията за преустановяване на огъня са били разбивани още веднъж и още веднъж, защото дипломатическите старания на Съединени американски щати , Европа, Турция и други страни подтикнаха Русия и Украйна към директни договаряния за първи път от три години насам.

„ Мисля, че нещо би трябвало да се случи, защото Русия първа настоя за тези договаряния. Имам поради, че от 2022 година насам те отхвърлят да влязат в какъвто и да е контакт “ , споделя офицер, който желае да бъде именуван с повиквателния си знак „ Козак “.

„ Иска ми се да имам вяра, че това ще бъде началото на края на войната. Но в този момент виждам, че успяхме да унищожим тиловите им позиции и снабдителните им линии. Русия не разполага със същата мощ и мощност, която имаше първоначално. Така че мисля, че нещо ще се случи. “

37-годишният Юрий е работил в софтуерна компания преди пълномащабното навлизане на Русия в Украйна .

„ Те (Русия и Украйна) би трябвало да стартират да приказват. Ние, бойците, желаеме тази война да завърши. Но е значимо да помним, че не можем да я спрем, тъй като не ние сме я почнали “ , разяснява той.

Мъжът поглежда към екрана и вижда съветски бойци, които още веднъж се движат . Той и сътрудниците му пресмятат координатите на позициите им и ги предават на артилерийското си поделение.

Пътуваме от командния център до артилерийската позиция по кални коловози, минаващи през необятен шир на открити полета. Във въздуха летят буци тиня, колата ни се хлъзга и пързаля, до момента в който се движим допустимо най-бързо. Скоростта е смекчаваща мярка против ударите от безпилотни самолети, които внезапно усилиха броя на жертвите както в Русия, по този начин и в Украйна, откогато бяха ситуирани в огромен брой през 2023 година

А военните технологии не престават да се развиват. Сега има нова опасност – безпилотни самолети, оборудвани с същински оптичен кабел, който се размотава, до момента в който летят.

„ Не можем да ги открием или да ги обезвреждаме, тъй че евентуално сега в региона има доста повече дронове, в сравнение с знаем “ , счита Юрий.

Докато караме към артилерийската позиция, скрита под дърветата и храстите, бойците към този момент зареждат оръдието . Това е самоходна артилерийска установка френско произвеждане, наречена „ Цезар “ . Десетки са ситуирани в Украйна от началото на войната, а Франция се пробва да усили производството.

„ Много съм впечатлен от точността му, а и можем да използваме огромен набор от муниции. Най-важното е, че въвеждането му в пердах е доста бързо. То е доста по-ефективно от остарялото руско съоръжение, което съм употребявал “ , акцентира Козак.

Украинските бойци изстрелват четири патрона, като всеки от тях издава пронизителен тон. Откъм покрайнините ни също се чува звукът на прииждащите снаряди. Битката продължава.

„ Както чувате, има вълна от набези от страна на врага и се нуждаем от доста муниции, с цел да потиснем това. Надяваме се, че нашите интернационалните сътрудници ще могат да ни дават допустимо най-вече муниции, тъй като в случай че би трябвало да стартираме да избираме предпочитани и неприоритетни цели, тогава врагът ще успее “ , означи Козак.

Питаме бойците по какъв начин се отнасят към предложенията, че Украйна ще би трябвало да направи отстъпки, че може да се наложи да се откаже от земя, с цел да обезпечи мир.

„ Болезнено е да се чуе това. Дори аз желая да се прибера вкъщи при фамилията си. Дъщеря ми е на осем години и толкоз доста ми липсва. Но ние би трябвало да бъдем мощни. Не имам вяра, че в случай че се откажем от някаква територия, те ще спрат. След няколко години те ще се върнат и ще стартират изначало “ , съобщи Юрий.

Ето какво разяснява Козак:

„ Човек, който не е идвал тук, който не е усетил последствията от съветската експанзия, тези коментатори от креслото споделят, че може да се откажете от земята и всичко ще завърши. Те в никакъв случай няма да схванат какъв брой доста братя и другари сме изгубили. Не бива да се отхвърляме от нито един метър от земята си. “

Цената, която Украйна е платила, с цел да отбрани земята си , е забележима на всички места, най-много на фотосите на усмихнати млади бойци, сложени край автомагистралите, на мемориалните стени на централните градски площади и на редиците прясно изкопани гробове в страната.

Яна Степаненко с обич купува обичаните лакомства на сина си – чаша парещ шоколад и шоколадово руло. След това дамата отива до гробището в южния град Запорожие и ги слага грижливо до гроба на 22-годишния Владислав. Тя и щерка ѝ, 13-годишната Никол, избърсват гроба с мокри кърпички. Не след дълго те се срутват безутешно в прегръдките си.

Владислав е бил оператор на дрон в украинската войска. Той е погубен по време на пердах при съветски удар на 21 февруари тази година. За Яна новините за обновяване на директните договаряния не носят никаква вяра. Жената споделя:

„ Струва ми се, че тази война е безконечна. Разбира се, уповавам се, че те ще намерят решение. Защото хората умират тук и там (в Русия). Но Путин е лаком. Гладът му за нашата земя е неутолим. “

Части от Запорожка област сега са окупирани от Русия , а фронтовата линия е на по-малко от 40 благи от града. Но Русия нееднократно е изисквала надзор над задачите области Запорожие, Луганск, Донецк и Херсон като част от всяко спокойно съглашение.

„ В никакъв случай. Искам да пребивавам в Украйна, а не в Русия. Видяхме какво вършат при окупация, какво направиха в места като Буча – тяхната свирепост и мъчения “ , споделя Яна.

„ Можете ли да си визиите, те не са пощадили даже това гробище “ , прибавя тя, акцентирайки огромния кратер наоколо, където преди няколко месеца е избухнала бомба .

Сълзи се стичат по очите ѝ и тя прибавя: