Дзен и изкуството да поддържаш... градинка
На едно място Радичков разказва японската градина като споделя, че “...самата безкрайност е посята в браздите й и че по някакъв необикновен, чисто собствен метод...тя поддържа връзка с пустинната галактика, отразявайки част от нея. ”
Наистина главното за японската градина и нейния Дзен вид е, че освен че поддържа връзка с пустинната галактика, само че и се пробва да я претвори в смален размер. Основните детайли в тези градини са камъните и пясъка, посредством които се пресъздава външния свят и устрема на дзен будизма към самопознание и естетика.
Пясъкът “сресан ” на талази, изобразява водата, а камъните - скалите. Когато будистките монаси се разхождат из тези градини, те умерено и в усамотение разсъждават върху ученията на Буда и се търсят пролуки, през които да надникнат в себе си.
Притежанието й у дома е нещо доста успокояващо и зареждащо. Дзен градинката, която можем да поддържаме вкъщи се състои от табличка, две дребни гребла, няколко камъчета и дребен пясък. “Прекопаването ” й става като изравняваме и оформяме пясъка с греблата, а по-късно подреждаме дребните камъчета върху него.
Идеята на поддържането на такава градинка е в това да намериш своите секунди, в които да стъпиш настрана от забързаното всекидневие и да се отдадеш на творчество. Това е самобитна форма на медитация, посредством която оставаме уединено с мислите си и даваме пясъчна форма на потока на съзнанието си.
Формите, които вършим може да поседят няколко дни, с цел да ги съзерцаваме, като по-късно, когато имаме въодушевление и предпочитание ги променяме. По предписание пясъкът се оформя вълнообразно, вдъхновението обаче не постоянно е в тази форма и по тази причина би трябвало да се опитва.
Пясъчното парченце друга действителност ни оказва помощ да прекараме известно време със себе си и ни въвлича в минути на създание. Най-приятното от всичко е, че цялата тази “вселена ", която сътворяваме, трае напълно малко време, до момента в който не я променим с друга. По този метод някак си осъзнаваме едновременната последователност и безвремие на нещата към нас.
Дзен градинката е прелестна опция за утешение на духа и взиране във вечността. Мигове на безспорна тишина, релаксация, медитация. Може да си я закупите или пък да опитате да си извършите сами. Снимката към текста е на градинка, получена като подарък. Ако същата би трябвало да се извърши, най-трудни за изработка са двете дребни гребла, пясъкът и камъчетата могат да се купят, а табличката или да се скове от някоя сръчна половинка или доброволец, или за нея да се употребява стъклена плитка паница. Подложката може стане и от похлупак на остаряла дървена кутия.
Наистина главното за японската градина и нейния Дзен вид е, че освен че поддържа връзка с пустинната галактика, само че и се пробва да я претвори в смален размер. Основните детайли в тези градини са камъните и пясъка, посредством които се пресъздава външния свят и устрема на дзен будизма към самопознание и естетика.
Пясъкът “сресан ” на талази, изобразява водата, а камъните - скалите. Когато будистките монаси се разхождат из тези градини, те умерено и в усамотение разсъждават върху ученията на Буда и се търсят пролуки, през които да надникнат в себе си.
Притежанието й у дома е нещо доста успокояващо и зареждащо. Дзен градинката, която можем да поддържаме вкъщи се състои от табличка, две дребни гребла, няколко камъчета и дребен пясък. “Прекопаването ” й става като изравняваме и оформяме пясъка с греблата, а по-късно подреждаме дребните камъчета върху него.
Идеята на поддържането на такава градинка е в това да намериш своите секунди, в които да стъпиш настрана от забързаното всекидневие и да се отдадеш на творчество. Това е самобитна форма на медитация, посредством която оставаме уединено с мислите си и даваме пясъчна форма на потока на съзнанието си.
Формите, които вършим може да поседят няколко дни, с цел да ги съзерцаваме, като по-късно, когато имаме въодушевление и предпочитание ги променяме. По предписание пясъкът се оформя вълнообразно, вдъхновението обаче не постоянно е в тази форма и по тази причина би трябвало да се опитва.
Пясъчното парченце друга действителност ни оказва помощ да прекараме известно време със себе си и ни въвлича в минути на създание. Най-приятното от всичко е, че цялата тази “вселена ", която сътворяваме, трае напълно малко време, до момента в който не я променим с друга. По този метод някак си осъзнаваме едновременната последователност и безвремие на нещата към нас.
Дзен градинката е прелестна опция за утешение на духа и взиране във вечността. Мигове на безспорна тишина, релаксация, медитация. Може да си я закупите или пък да опитате да си извършите сами. Снимката към текста е на градинка, получена като подарък. Ако същата би трябвало да се извърши, най-трудни за изработка са двете дребни гребла, пясъкът и камъчетата могат да се купят, а табличката или да се скове от някоя сръчна половинка или доброволец, или за нея да се употребява стъклена плитка паница. Подложката може стане и от похлупак на остаряла дървена кутия.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ