Пловдивчанин крие уникална джипка в шубрака
На една забравена и обрасла с шубраци поляна в центъра на града неотдавна служащи от “Паркове и градини ” пуснали резачките и почнали да разчистват. И изпод се посочил един неповторим за България джип - румънски Аро 461. Тези джипове са правени по лиценз на именития руски Газ-69, който у нас бе прочут с прозвището “текезесарка ”. От него руснаците са произвели над 700 000 броя и е прочут в целия Източен блок. Самите руснаци си го знаят като “козлик ” или “газик ”. Старите автомобилисти се сещат за него като “оня с муцунката ”. Румънците го създават по лиценз до 1975 година.
Собственикът на забавното возило е остарелият електроспециалист от бившето Енергоразпределение Зарко. “Много обичам тази кола, тъй като е обвързвана с невероятни мемоари, под дърво и камък сме пътували с нея ”, спомня си той. Придобива рядката румънска кола по много неочакван метод. През 1982 година я видял в ръцете на столипиновски ром, който гледал свине. Използвал арото, с цел да им прекарва фураж.
“Взех заем от 2500 лв.. Майка ми щеше да припадне, като чу това. Теглих парите от ДСК. Жена ми стана гарант. Веднага започнах да затягам това украшение ”, споделя Зарко.
Първо му оправил рамите и ходовата част. Направил и чергило. След това му поставил дизелов мотор “Пърконс ”. Това е именит мотор от класическия “Рейндж Ровър ”, който е употребен в саваните на Африка. Този мотор е изработен по толкоз банален метод, че тези, които са работили с него, настояват, че може да бъде поправен с един гаечен ключ в най-дивия шубрак. “Когато сложих пъркинса, сред перката му и радиатора останаха 4 пръста разстояние - изцяло задоволително за добра работа ”, изяснява пловдивчанинът.
Оборотите на диференциала на колата били направени като за бензинов автомобил. Имали друго съответствие сред зъбците. “Като го подкарах първия път, не можеше да откъсне повече от 65 км/ч. Пъркинсът е с редова помпа - гореше безусловно всичко - и масло да му сложиш, ще тръгне. Гореше по 125 грама гориво на конска мощ на час на оптимални обороти. Тогава направих и реорганизация на скоростната кутия ”, споделя Зарко за тези радостни премеждия с обичаната си кола.
Добавил му четвърта скорост. Трета станала повишаваща. Карал първа, втора, четвърта, трета. Така повишил скоростта на арото до 80 км/ч.
В края на 80-те години работил в Енергото и тогава там докарали новите модели джипки Аро. Били червени на цвят и с по-модерни и не толкоз забавни физиономии.
Новите джипове за Енергото посочили доста недостатъци в моторите. Проблемите били с водните помпи и бендикса на електромотора. “От Енергото се принудиха да стартират да им сменят моторите и по този начин уредих да купя един. Присадих му елементи от електромотор на мотокар и помпа “Бош ”. Стана неповторим мотор - и в този момент карам с него ”, хвали колата Зарко.
Няколко пъти му рязали чергилото, най-после махнал с ръка и поставил върху шасито покрива от един остарял “Жук ”. “Това е Аро - М 461 М. Рамата му е права. На класическата газка рамата е над гумите и като сядаш вътре, краката ти са все едно в дупка. Предният прозорец нагазката е разграничен в средата, а този е цялостен. Този се смъква напред като американски джип, а на газката се подвига нагоре. Той е по-едър от съветските си събратя ”, споделя техникът непредпазливо.
Помни първия курс, който направил с жена си преди време. В началото на 80-те години на предишния век тя работила в Народната библиотека “Иван Вазов ". Наложило се да хваща аероплан за служебно пътешестване. Три часа пътували от Пловдив до летището.
Веднъж на къмпинг “Градина ” един млад водач заседнал с тойотата си. “Метнах му въже и го измъкнах от калта. Мощността на моята кола е 78 коня ”, споделя Зарко.
След като се радвала на колата си дълги години, един ден племенницата му си купила нова кола и му продала пежото си. Така 11 години джипката стояла на улицата, но беше в цялостно придвижване. Един ден решил да види дали ще възпламени. Двигателят забоботил от втория път.
“От общината желаеха да махат боклуците, но аз не я давам за нищо. Не желая и да я продавам. Това е прекомерно неповторима и доста скъпа за мен кола. Като нея може да има 2-3 в цяла България. А с моите модификации няма нито една! Газки и уазки има колкото щеш ”, пресмята той. И за секунда не му минава мисълта да продаде тази кола.
ГАЗ-69 е на респект при Ким Чен-Ун
Легендата ГАЗ-69 е основан през 1949-а от колектив конструктори от Горкиевския авто цех. Колата се качва на канвейера на 23 август 1953 година. След време стартира да я прави и Уляновският авто цех. Този дребен 4х4 автомобил има 3 скорости и е прочут със характерната си физиономия. Произвеждан е с две и четири порти. Има трансформация за 8 пасажери, като 6 от тях седят на пейки по дължината на задната част. “Нормалният модел, както пишат съветските източници, е с три удобни места откъм гърба. ” Който се е качвал на ГАЗ-69, знае, че пътуването с него е всичко друго, единствено не и “комфортно ” - вратите тракат и съвсем в никакъв случай не се затварят хубаво, вятър вее през процепите на чергилото. Незабравимо е и друсането му.
До 1993 година се създава единствено с брезентов покрив по една елементарна причина - на всички места, даже в социалистическите страни, е трябвало да бъде употребен при положение на потребност за военни цели. Унгарската войска още се вози на този тип газки. Предното стъкло е разграничено на две елементи и при положение на потребност се подвига нагоре. При румънския модел е назад.
През годините лиценз за производството му купуват Румъния и Северна Корея. В остарялата на Ким Чен-Ун още го вършат и е обичан на бойците от националната войска.
Зарко е поддръжник е на Слона и Кучков
Домът на Зарко е като художествена изложба. Бил е непосредствен с всички велики пловдивски художници. По стените му висят платна на Димитър Киров, Георги Божилов - Слона, Николай Кучков и Йоан Левиев. Зад вратата на хола си пази една шеговита творба на Цвятко Сиромашки. Над хладилника в кухнята му има необикновено сбирка от керамични творби на Анастасия Ножарова. Има и нещо рядко - нейно картинно платно. Над спалнята му виси негов огромен портрет и този на брачната половинка му. И двете картини са дело на незабравимия Димитър Киров.
Собственикът на забавното возило е остарелият електроспециалист от бившето Енергоразпределение Зарко. “Много обичам тази кола, тъй като е обвързвана с невероятни мемоари, под дърво и камък сме пътували с нея ”, спомня си той. Придобива рядката румънска кола по много неочакван метод. През 1982 година я видял в ръцете на столипиновски ром, който гледал свине. Използвал арото, с цел да им прекарва фураж.
“Взех заем от 2500 лв.. Майка ми щеше да припадне, като чу това. Теглих парите от ДСК. Жена ми стана гарант. Веднага започнах да затягам това украшение ”, споделя Зарко.
Първо му оправил рамите и ходовата част. Направил и чергило. След това му поставил дизелов мотор “Пърконс ”. Това е именит мотор от класическия “Рейндж Ровър ”, който е употребен в саваните на Африка. Този мотор е изработен по толкоз банален метод, че тези, които са работили с него, настояват, че може да бъде поправен с един гаечен ключ в най-дивия шубрак. “Когато сложих пъркинса, сред перката му и радиатора останаха 4 пръста разстояние - изцяло задоволително за добра работа ”, изяснява пловдивчанинът.
Оборотите на диференциала на колата били направени като за бензинов автомобил. Имали друго съответствие сред зъбците. “Като го подкарах първия път, не можеше да откъсне повече от 65 км/ч. Пъркинсът е с редова помпа - гореше безусловно всичко - и масло да му сложиш, ще тръгне. Гореше по 125 грама гориво на конска мощ на час на оптимални обороти. Тогава направих и реорганизация на скоростната кутия ”, споделя Зарко за тези радостни премеждия с обичаната си кола.
Добавил му четвърта скорост. Трета станала повишаваща. Карал първа, втора, четвърта, трета. Така повишил скоростта на арото до 80 км/ч.
В края на 80-те години работил в Енергото и тогава там докарали новите модели джипки Аро. Били червени на цвят и с по-модерни и не толкоз забавни физиономии.
Новите джипове за Енергото посочили доста недостатъци в моторите. Проблемите били с водните помпи и бендикса на електромотора. “От Енергото се принудиха да стартират да им сменят моторите и по този начин уредих да купя един. Присадих му елементи от електромотор на мотокар и помпа “Бош ”. Стана неповторим мотор - и в този момент карам с него ”, хвали колата Зарко.
Няколко пъти му рязали чергилото, най-после махнал с ръка и поставил върху шасито покрива от един остарял “Жук ”. “Това е Аро - М 461 М. Рамата му е права. На класическата газка рамата е над гумите и като сядаш вътре, краката ти са все едно в дупка. Предният прозорец нагазката е разграничен в средата, а този е цялостен. Този се смъква напред като американски джип, а на газката се подвига нагоре. Той е по-едър от съветските си събратя ”, споделя техникът непредпазливо.
Помни първия курс, който направил с жена си преди време. В началото на 80-те години на предишния век тя работила в Народната библиотека “Иван Вазов ". Наложило се да хваща аероплан за служебно пътешестване. Три часа пътували от Пловдив до летището.
Веднъж на къмпинг “Градина ” един млад водач заседнал с тойотата си. “Метнах му въже и го измъкнах от калта. Мощността на моята кола е 78 коня ”, споделя Зарко.
След като се радвала на колата си дълги години, един ден племенницата му си купила нова кола и му продала пежото си. Така 11 години джипката стояла на улицата, но беше в цялостно придвижване. Един ден решил да види дали ще възпламени. Двигателят забоботил от втория път.
“От общината желаеха да махат боклуците, но аз не я давам за нищо. Не желая и да я продавам. Това е прекомерно неповторима и доста скъпа за мен кола. Като нея може да има 2-3 в цяла България. А с моите модификации няма нито една! Газки и уазки има колкото щеш ”, пресмята той. И за секунда не му минава мисълта да продаде тази кола.
ГАЗ-69 е на респект при Ким Чен-Ун
Легендата ГАЗ-69 е основан през 1949-а от колектив конструктори от Горкиевския авто цех. Колата се качва на канвейера на 23 август 1953 година. След време стартира да я прави и Уляновският авто цех. Този дребен 4х4 автомобил има 3 скорости и е прочут със характерната си физиономия. Произвеждан е с две и четири порти. Има трансформация за 8 пасажери, като 6 от тях седят на пейки по дължината на задната част. “Нормалният модел, както пишат съветските източници, е с три удобни места откъм гърба. ” Който се е качвал на ГАЗ-69, знае, че пътуването с него е всичко друго, единствено не и “комфортно ” - вратите тракат и съвсем в никакъв случай не се затварят хубаво, вятър вее през процепите на чергилото. Незабравимо е и друсането му.
До 1993 година се създава единствено с брезентов покрив по една елементарна причина - на всички места, даже в социалистическите страни, е трябвало да бъде употребен при положение на потребност за военни цели. Унгарската войска още се вози на този тип газки. Предното стъкло е разграничено на две елементи и при положение на потребност се подвига нагоре. При румънския модел е назад.
През годините лиценз за производството му купуват Румъния и Северна Корея. В остарялата на Ким Чен-Ун още го вършат и е обичан на бойците от националната войска.
Зарко е поддръжник е на Слона и Кучков
Домът на Зарко е като художествена изложба. Бил е непосредствен с всички велики пловдивски художници. По стените му висят платна на Димитър Киров, Георги Божилов - Слона, Николай Кучков и Йоан Левиев. Зад вратата на хола си пази една шеговита творба на Цвятко Сиромашки. Над хладилника в кухнята му има необикновено сбирка от керамични творби на Анастасия Ножарова. Има и нещо рядко - нейно картинно платно. Над спалнята му виси негов огромен портрет и този на брачната половинка му. И двете картини са дело на незабравимия Димитър Киров.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ