Тя поискала да я погребат с вилица в ръка
На една жена била сложена смъртна диагноза и научила, че й остават единствено три месеца. Преди гибелта си тя решила да довърши всички незавършени каузи и помолила пастора да пристигна при нея, тъй като желала да каже последното си предпочитание.
Жената обяснила какви песни трябвало да звучат по време на службата, какви молебствия би трябвало да бъдат прочетени и в какви облекла трябвало да бъде заровена. Също по този начин тя поискала да я погребат с Библията. Изслушвайки всички стремежи, пасторът към този момент се приготвял да си потегля, само че дамата ненадейно се сетила за нещо доста значимо за нея.
– Има още нещо – разгорещено споделила тя.
– Какво е? попитал пасторът.
– То е доста значимо. Искам да ме погребат с вилица в дясната ръка – дала отговор умиращата жена.
Пасторът застинал в учудване, гледайки болната.
– Това Ви учудва, нали? – попитала тя.
– Ами, почтено казано, не зная какво да отговоря – споделил пасторът.
Жената обяснила, че през всички тези години, когато ходела на публичните църковни събирания и взаимните обяди, след сервирането на главните ястия, постоянно й казвали да си резервира една вилица, защото следвал удивителен десерт.
„ Искам хората да ме видят с вилица в ръка. Всички ще гадаят за какво е тази вилица, а Вие ще им кажете, че съм я оставила при себе си, тъй като най-хубавото занапред ми следва “.
Очите на пастора се напълнили със сълзи на наслада. Той прегърнал дамата на сбогуване, защото знаел, че повече няма да я види на този свят. Пасторът схванал, че тя знае много за небесата, тъй като счита, че най-хубавото е пред нея.
На погребението хората отивали до ковчега на покойницата и я виждали с красива рокля, Библия и вилица в дясната ръка. Те още веднъж и още веднъж питали пастора за какво е тази вилица, а пасторът единствено се усмихвал.
По време на прощалната тирада той разказал на присъстващите за предсмъртния диалог – за последните стремежи и вилицата. Добавил, че не стопира да разсъждава над смисъла на думите на думите на дамата и предположил, че и те няма да могат да спрат да мислят за тях. И се оказал прав.
Сега, когато взимате вилица в ръка, постоянно помнете, че най-хубавото следва.
