„На един Никулден, така се напихме, че попът, като си

„ На един Никулден, по този начин се напихме, че попът, като си потегли, не помни си чантата с расото. Това и чаках. Навлякох го и започнах да поднасям рибена супа. Попът се върна и като ме видя, стартира да вика, че не било редно. Ама ние паднахме от смях . “

С този роман на съдържателя на кръчмата „ Морски сговор “ и майстор-готвач – Петьо, стартира празникът на риболовците от селището Ченгене скеле край Бургас, оповестява "Труд ".

И тази година рибният курбан, приготвен от него и жена му, бе осветлен от свещеник, който прикани всички да хвърлят цигарите и да възпламенят свещ, а след това горещо се помолиха за слука през идната година.

Морските вълци честваха обичайно Никулден по остарял жанр (на 19 декември) в паметната си механа „ Морски сговор “. За празничната софра бяха извадили от фризера замразен паламуд, сафрид и чернокоп. Рибите цвърчаха на скара, а готвачът Петьо бе сготвил рибена супа от девет типа риби. По принцип колкото повече риба има в супата, толкоз е по-вкусна, а най-после се прибавя и вълшебната фалшификация дивисил, може и целина.

„ Казах на всички в селището- който не донесе риба и я крие, следващата година няма да има шанс в морето. Затова никой не посмя да не се включи в общото дело. Даже сътрудник, който се кълнеше, че не е уловил нито един паламуд тази есен, донесе най-вече “, сподели кметът на рибарското населено място Димитър Янчев- Брадата.

Най-големите смехове по масите бяха свързани с паламуда. Уж няма-няма, а на всяка от трапезите имаше солен, топящ се в устата като масло паламуд. Рибарите се веселяха, като обясняваха, бе го взели от рибната борса, дори някои го внесли от чужбина.

„ Ходих особено до Турция и Гърция, с цел да набира паламуд “, разказваше риболовец. Друг му пригласяше, че донесъл от… Норвегия. Рибарят Жельо Попов пък се снима с цялостна паница веян паламуд в едната ръка и туршия от камби- в другата.

Той сподели, че на неговата маса паламудът бил донесен от Софиянеца. Софиянеца е риболовец, който пристигнал за малко в селището и останал вечно. Зарязал си бизнеса в София, взел дамата и пристигнал в Ченгенето да живее целогодишно. „ Той ни научи да ловим риба “, сподели аверът му Попов. Всеки от риболовците си бе донесъл и ракия и вино домашно произвеждане.

Още преди да стартира празника, пристигнаха и капитани – ветерани, както и морякът Николай Димитров- единственият, който се избави при крушението на кораба „ Ванеса “ в Керченския проток. Димитров в този момент работи в „ Портфлота “. Той сподели и иконата на Свети Николай, с която в никакъв случай не се разделя, и която била в джоба му по време на корабокрушението.

„ Как да отида да пребивавам в Бургас? Само като си показва, че подкрепям лакти на балкона там- и съм приключен. Цял живот съм на колибите край морето, това е раят “, разказваше кметът Митко Брадата. Той е един от най-старите и опитни далянджии в България.

Знае тънкостите на занаята до най- дребна детайлност, а в този момент върти и селището, и гледа да обезпечи добър живот на морските, които живеят в дребните живописни хижи. Хижите са пръснати по брега на двата канала на Ченгене скеле. По тях пърпорят лодките им, с цел да влязат в морето на лов на риба.

Рано сутринта на Никулден по остарял жанр, няколко лодки бяха влезнали в морето да си пробват шанса, макар че времето беше неприятно и гъста мъгла тегнеше над залива. Не хванали нищо, само че щом излязоха на брега, всички ги посрещнаха с аплодисменти и предложения за се причислят към техните маси. „ Безрибна година беше тази, нека не се повтаря. Дано Чудотвореца ни даде здраве и шанс “, повтаряха морските вълци.

Празникът се завихри на фона на песните на „ Тоника “ и Стефан Диомов, като най-вече се въртеше „ Бургаски вечери, риболовен мрежи “. Казанът с рибената супа бързо бе преполовен, че и съвсем изпразнен още до обед. А що се отнася до поверието, че несъразмерната консумация на паламуд „ отключвала 100 остарели заболявания “, никой не се съобрази с него.

Най-голямата вест при нас е, че ще ставаме туристическа атракция, разкриха риболовците от Ченгене скеле. От следващата година тук ще идват проведени туристи, които ще преглеждат живописните хижи, пристана и ще вървят да ловят риба, дружно с морските.

Ще има и ветерани в плетенето на врежи и стягане на моряшки възли, които ще демонстрират на гостите по какъв начин се плетат даже и мрежи, в които се хващат русалки. Кръчмата „ Морски сговор “ ще е обичайно цялостна с вкусотии- морски блага на скара, рибена супа с дивисил и целина, та даже и паламуд- целогодишно.

За задачата кръчмата към този момент е разширена и покрита, а пристанът е изработен артистично- като транспортен съд с руля и всичките му детайлности. Пристанът е на улица „ Консервна “. Както е известно, в Ченгенето, всички улици носят имената на ветровете, които духат в залива: сироко, бонети, леванти, мелтем и лодоз.

Изключение прави една от улиците, на която живущите там показват предпочитание да носи името „ Консервна “ по класическия едноименен разказ на Стайнбек – „ Улица Консервна “.

„ Не знам кой вятър ме довя мен тук, само че нито девет вала, нито вихър може да ме откърти от свободния живот на рибаря. Наводнения големи преживяхме, в люти зими оцеляхме, в този момент имаме единствено една молба- морето риба да ни дава “, призна млад риболовец.

Наистина преди няколко години селището претърпя наводняване и тогава всички се разбягаха в посока към града. Само двама смелчаци останаха да нощуват, като единият натопи другият, че не спял в хижата си, а в колата, с цел да може като завали, да натисне газта и да бяга към града.

От година жителите на Ченгенето имат и нова страст- карат колела и по този начин се придвижват по-лесно по улиците с имена на ветрове и разказ.