Какво да правим с МОЧА
На един 8 март през 80-те години минах през МОЧА и откраднах за мама малко цветя, които вехнеха там от празненствата на 3 март. Веднага отнякъде се появи милиция и прекарах един доста противен час, в който полицаите обмисляха дали да ме арестуват за опозоряване на паметта на нашественика, пардон освободителката, или конското ми стига и може да ме пуснат да си вървя.
Бях трети клас. Пуснаха ме, де. До 1989 г. си мълчах за този случай, само че в този момент го описвам напълно публично, с цел да се види и разбере, че от трети клас съм си демократ човек.
После пристигна 1989 година, комунизмът падна, но паметникът си остана. Комунистите също. Опитаха се да присвоят държавния сякаш бизнес и да го създадат собствен, само че се изпокараха кой какво да вземе, още повече, че довчерашната освободителка също им дърпаше конците и си искаше пая, та се наложи да си наемат едни момчета-спортистчета да им правят мокрите поръчки.
Знаете по какъв начин беше през ранните 90. Ако някоя мутра пристигна да ти изиска жилището, колата, компанията или дамата - даваш, къде ще вървиш. То си беше все едно страната да ти ги желае - в случай че не дадеш на мутрите, ще дойдат баретите и ще им ги дадеш на тях.
По това време нашата освободителка таман се беше провалила с освобождението на Афганистан и бе изтеглила армията си от там (1989-а), с цел да я прати в Южна Осетия (1991-1992 г.). После в Северна Осетия (1992 г.). След това в Приднестровието (1992 г.). Веднага откакто си свърши работата по освобождението на Приднестровието отиде да освобождава Таджикистан (1992-1997 г.). Паралелно поддържаше своите освободители в спора в Нагорни Карабах (1992-1993 г.) и естествено, влезе и в безкрайните освобождения на Чечня (1994-2000 г.).
През цялото това време МОЧА си седеше на пъпа на София. Междувременно това е и времето, в което интернет стана наличен, влезе във всеки дом и във всеки офис и стартира да трансформира стремглаво света. Започнахме да си пишем, първите бракове започнаха да се разпадат под напора на уеб страниците за бързи запознанства, роди се поколението, което щеше да научи да птичките и пчеличките непосредствено от извора в мрежата, новините към този момент не идваха единствено по малкия екран и с вестника, а с цел да чуеш „ новата тава “ на „ Металика “ не се постановяваше да изчакаш 2-3 години или чичо Жоро с тира да си пристигна от Германия.
Имаше Napster, имаше yahoo, касетките бяха заменени от дискове, а дисковете от mp3, джиесемите с размер на дребен ВЕФ скоропостижно се смалиха и станаха плоски, Napster изчезна, „ Металика “ още е тук, Мадона остаря, а Майкъл Джексън умря, гръмнаха Луканов, прегазиха лейди Даяна, Югославия се разпадна, Германия се сплоти, хората взеха да си вършат тока от слънце, овладяха СПИН и победиха детския паралич, Жени Калканджиева стана четвърта по хубост в света, а националите ни четвърти на футбол, българите взеха да си пазарят на „ Капалъ чарши “ или непосредствено да се местят в Канада, за малко дори нямахме комунисти на власт, а македонците идваха да си харчат марките в България и всички им завиждаха.
През цялото това време армията на Русия освобождаваше всеки, който й попадне по пътя, а МОЧА си седеше, размахвайки освободителния си шмайзер над софиянци.
После пристигна новият век. А с него еврото, участието ни в НАТО, в Европейски Съюз, хората към този момент не вървят единствено да пазарят на ниска цена на „ Капалъ чарши “, а и на плаж в Гърция, на екскурзия в Занзибар, на „ завиждайтиии “-почивка в Дубай, СИК надделя ВИС, техен човек оглави полицията, а след това страната, G4 сменя G5, Илон Мъск си направи личен интернет, електрически коли и възнамерява да прати екскурзиант в Космоса, всички влязоха във фейсбук, Хелмут Кол умря, Маргарет Тачър умря, дори кралицата на Англия умря, в Съединени американски щати имаха негър за президент, а японци се заселиха към Карлово, самолетните билети станаха толкоз евтини, а границите толкоз отворени, че българите към този момент вървят на разходка до Милано и на концерт до Берлин, атомната централа във Фукшима се взриви, сътвориха виагра и огромните пластмасови цици to go, блогърите отсъпиха на влогърите, появиха се Spotyfi и Netflix, пуснаха нови епизоди на „ Междузвездни войни “.
Русия продължи да коли и беси в Чечня и Южна Осетия. МОЧА си седи.
Ислямисти се врязаха в кулите близнаци в Манхатън, Съединени американски щати се втурнаха да мъстят в Афганистан, след това в Ирак, падна Саддам, след това Кадафи, Пеевски направи кариера, Китай се трансформира в опасност, имаше няколко срутва – на банки, на евро, на парцели, доста хора обедняха, малко забогатяха, Доган се пропи, Фидел Кастро умря, Българска социалистическа партия легна на смъртен одър, купихме си DVD-та и се наложи да ги хвърлим, с цел да си купим USB-стикове, а след това напряко взехме да стриймваме, появи се Хари Потър, климатът прегря, роди се Грета Тунберг, Доналд Тръмп се ожени за трети път, а Шрьодер за пети, всички обухме маратонки, а когато пристигна ковидът, ги сменихме с пантофи, пандемията замрази целия свят, след това отмина, с цел да установим, че към този момент не ни се постанова да излизаме от у дома, всичко може да става и онлайн.
Русия анексира Крим и прати освободители в Източна Украйна (2014). МОЧА си седи.
През новия век Гърция дори стана един път международен първенец по футбол, а Мароко отиде на полуфинал, вършим сила от зелен водород, колите карат сами...
Русия влезе в Сирия и унищожи Алепо (2015), а МОЧА си седи.
Германски турци измислиха лекарство против ковида и са на път да излекуват маларията и рака.
Русия атакува Украйна (2022). А МОЧА си седи.
Появи се и изкуственият разсъдък ChatGPT...
А МОЧА си седи и Русия освобождава ли освобождава.
Явно естественият ни разсъдък не може да ни освободи нито от освободителката, нито от МОЧА. Затова прибягнах до услугите на изкуствения подобен. Днес, при започване на 2023 година, организирах с ИИ следния диалог:
Аз: Здравей!
ИИ: Здравейте, с какво мога да ви оказа помощ?
Аз: Какво да вършим с МОЧА?
ИИ: Има разнообразни варианти за това какво може да се направи с паметниците на руската войска, само че в последна сметка, това е въпрос на публичен спор и решението би трябвало да се вземе след съвещания с жителите и експерти в региона на културното завещание. Важно е да се има поради историческата стойност на паметника и уважението към предишното, както и евентуалната контроверсия и разделеност на обществото, която може да възникне от решението.
Аз: Добре, можем ли да облепим паметника на руската войска с фаянс?
ИИ: Да, може да се облепи с фаянс. В последна сметка, това е въпрос на публичен спор и решението би трябвало да се вземе след съвещания с жителите и експерти в региона на културното завещание. Важно е да се има поради историческата стойност на паметника и уважението към предишното, както и евентуалната контроверсия и разделеност на обществото, която може да възникне от решението.
Аз: Може ли тоя фаянс да е на ниска цена, с цел да прибера част от парите?
ИИ: Фаянсът може да е на ниска цена, а може и да е безценен. В последна сметка, това е въпрос на публичен спор и решението би трябвало да се вземе след съвещания с жителите и експерти в региона на културното завещание. Важно е да се има поради историческата стойност на паметника и уважението към предишното, както и евентуалната контроверсия и разделеност на обществото, която може да възникне от решението.
Аз: Може ли фаянсът да е в кафяво?
ИИ: Фаянса може да е във всевъзможни цветове. Също и в кафяво. В последна сметка, това е въпрос на публичен спор и решението би трябвало да се вземе след съвещания с жителите и експерти в региона на културното завещание. Важно е да се има поради историческата стойност на паметника и уважението към предишното, както и евентуалната контроверсия и разделеност на обществото, която може да възникне от решението.
Аз: Имаш сгрешен цялостен член.
ИИ: Не съм идеален.
Аз: Може ли МОЧА да бъде боядисана в розово?
ИИ: Може, само че се свържете с локалните органи да обсъдите концепцията. В последна сметка, това е въпрос на публичен спор и решението би трябвало да се вземе след съвещания с жителите и експерти в региона на културното завещание. Важно е да се има поради историческата стойност на паметника и уважението към предишното, както и евентуалната контроверсия и разделеност на обществото, която може да възникне от решението.
Аз: Говориш като Румен Радев.
ИИ: Аз не съм Румен Радев, аз съм изкуствен интелект.
Аз: То и Румен Радев е изкуствен интелект.
ИИ: Румен Радев е човек и има натурален разсъдък.
Аз: Виждаме на какво равнище му е естественият разсъдък.
ИИ: Точното равнище на интелекта на Румен Радев не може да бъде несъмнено тъкмо и обективно.
Аз: Кажи отново за МОЧА, какво да я вършим.
ИИ: В последна сметка, това е въпрос на публичен спор и решението би трябвало.....
Тук стопирах диалога. Мисля, че изкуственият разсъдък е подготвен от натурален български разсъдък и решението за МОЧА също ще му отнеме стотина години. Може би един ден, когато хората живеят на Марс, а на земята са останали единствено руснаците, когато всеки ще си стриймва непосредствено в главата с малко копченце зад ухото, ще е настанал международен мир, а Гешев ще е подал оставка, ще стигнем и до решение да махнем най-накрая паметника на „ освободителката “ от центъра на българската столица. Или няма да стигнем и МОЧА все по този начин ще си седи.
Още по темата
Бях трети клас. Пуснаха ме, де. До 1989 г. си мълчах за този случай, само че в този момент го описвам напълно публично, с цел да се види и разбере, че от трети клас съм си демократ човек.
После пристигна 1989 година, комунизмът падна, но паметникът си остана. Комунистите също. Опитаха се да присвоят държавния сякаш бизнес и да го създадат собствен, само че се изпокараха кой какво да вземе, още повече, че довчерашната освободителка също им дърпаше конците и си искаше пая, та се наложи да си наемат едни момчета-спортистчета да им правят мокрите поръчки.
Знаете по какъв начин беше през ранните 90. Ако някоя мутра пристигна да ти изиска жилището, колата, компанията или дамата - даваш, къде ще вървиш. То си беше все едно страната да ти ги желае - в случай че не дадеш на мутрите, ще дойдат баретите и ще им ги дадеш на тях.
По това време нашата освободителка таман се беше провалила с освобождението на Афганистан и бе изтеглила армията си от там (1989-а), с цел да я прати в Южна Осетия (1991-1992 г.). После в Северна Осетия (1992 г.). След това в Приднестровието (1992 г.). Веднага откакто си свърши работата по освобождението на Приднестровието отиде да освобождава Таджикистан (1992-1997 г.). Паралелно поддържаше своите освободители в спора в Нагорни Карабах (1992-1993 г.) и естествено, влезе и в безкрайните освобождения на Чечня (1994-2000 г.).
През цялото това време МОЧА си седеше на пъпа на София. Междувременно това е и времето, в което интернет стана наличен, влезе във всеки дом и във всеки офис и стартира да трансформира стремглаво света. Започнахме да си пишем, първите бракове започнаха да се разпадат под напора на уеб страниците за бързи запознанства, роди се поколението, което щеше да научи да птичките и пчеличките непосредствено от извора в мрежата, новините към този момент не идваха единствено по малкия екран и с вестника, а с цел да чуеш „ новата тава “ на „ Металика “ не се постановяваше да изчакаш 2-3 години или чичо Жоро с тира да си пристигна от Германия.
Имаше Napster, имаше yahoo, касетките бяха заменени от дискове, а дисковете от mp3, джиесемите с размер на дребен ВЕФ скоропостижно се смалиха и станаха плоски, Napster изчезна, „ Металика “ още е тук, Мадона остаря, а Майкъл Джексън умря, гръмнаха Луканов, прегазиха лейди Даяна, Югославия се разпадна, Германия се сплоти, хората взеха да си вършат тока от слънце, овладяха СПИН и победиха детския паралич, Жени Калканджиева стана четвърта по хубост в света, а националите ни четвърти на футбол, българите взеха да си пазарят на „ Капалъ чарши “ или непосредствено да се местят в Канада, за малко дори нямахме комунисти на власт, а македонците идваха да си харчат марките в България и всички им завиждаха.
През цялото това време армията на Русия освобождаваше всеки, който й попадне по пътя, а МОЧА си седеше, размахвайки освободителния си шмайзер над софиянци.
После пристигна новият век. А с него еврото, участието ни в НАТО, в Европейски Съюз, хората към този момент не вървят единствено да пазарят на ниска цена на „ Капалъ чарши “, а и на плаж в Гърция, на екскурзия в Занзибар, на „ завиждайтиии “-почивка в Дубай, СИК надделя ВИС, техен човек оглави полицията, а след това страната, G4 сменя G5, Илон Мъск си направи личен интернет, електрически коли и възнамерява да прати екскурзиант в Космоса, всички влязоха във фейсбук, Хелмут Кол умря, Маргарет Тачър умря, дори кралицата на Англия умря, в Съединени американски щати имаха негър за президент, а японци се заселиха към Карлово, самолетните билети станаха толкоз евтини, а границите толкоз отворени, че българите към този момент вървят на разходка до Милано и на концерт до Берлин, атомната централа във Фукшима се взриви, сътвориха виагра и огромните пластмасови цици to go, блогърите отсъпиха на влогърите, появиха се Spotyfi и Netflix, пуснаха нови епизоди на „ Междузвездни войни “.
Русия продължи да коли и беси в Чечня и Южна Осетия. МОЧА си седи.
Ислямисти се врязаха в кулите близнаци в Манхатън, Съединени американски щати се втурнаха да мъстят в Афганистан, след това в Ирак, падна Саддам, след това Кадафи, Пеевски направи кариера, Китай се трансформира в опасност, имаше няколко срутва – на банки, на евро, на парцели, доста хора обедняха, малко забогатяха, Доган се пропи, Фидел Кастро умря, Българска социалистическа партия легна на смъртен одър, купихме си DVD-та и се наложи да ги хвърлим, с цел да си купим USB-стикове, а след това напряко взехме да стриймваме, появи се Хари Потър, климатът прегря, роди се Грета Тунберг, Доналд Тръмп се ожени за трети път, а Шрьодер за пети, всички обухме маратонки, а когато пристигна ковидът, ги сменихме с пантофи, пандемията замрази целия свят, след това отмина, с цел да установим, че към този момент не ни се постанова да излизаме от у дома, всичко може да става и онлайн.
Русия анексира Крим и прати освободители в Източна Украйна (2014). МОЧА си седи.
През новия век Гърция дори стана един път международен първенец по футбол, а Мароко отиде на полуфинал, вършим сила от зелен водород, колите карат сами...
Русия влезе в Сирия и унищожи Алепо (2015), а МОЧА си седи.
Германски турци измислиха лекарство против ковида и са на път да излекуват маларията и рака.
Русия атакува Украйна (2022). А МОЧА си седи.
Появи се и изкуственият разсъдък ChatGPT...
А МОЧА си седи и Русия освобождава ли освобождава.
Явно естественият ни разсъдък не може да ни освободи нито от освободителката, нито от МОЧА. Затова прибягнах до услугите на изкуствения подобен. Днес, при започване на 2023 година, организирах с ИИ следния диалог:
Аз: Здравей!
ИИ: Здравейте, с какво мога да ви оказа помощ?
Аз: Какво да вършим с МОЧА?
ИИ: Има разнообразни варианти за това какво може да се направи с паметниците на руската войска, само че в последна сметка, това е въпрос на публичен спор и решението би трябвало да се вземе след съвещания с жителите и експерти в региона на културното завещание. Важно е да се има поради историческата стойност на паметника и уважението към предишното, както и евентуалната контроверсия и разделеност на обществото, която може да възникне от решението.
Аз: Добре, можем ли да облепим паметника на руската войска с фаянс?
ИИ: Да, може да се облепи с фаянс. В последна сметка, това е въпрос на публичен спор и решението би трябвало да се вземе след съвещания с жителите и експерти в региона на културното завещание. Важно е да се има поради историческата стойност на паметника и уважението към предишното, както и евентуалната контроверсия и разделеност на обществото, която може да възникне от решението.
Аз: Може ли тоя фаянс да е на ниска цена, с цел да прибера част от парите?
ИИ: Фаянсът може да е на ниска цена, а може и да е безценен. В последна сметка, това е въпрос на публичен спор и решението би трябвало да се вземе след съвещания с жителите и експерти в региона на културното завещание. Важно е да се има поради историческата стойност на паметника и уважението към предишното, както и евентуалната контроверсия и разделеност на обществото, която може да възникне от решението.
Аз: Може ли фаянсът да е в кафяво?
ИИ: Фаянса може да е във всевъзможни цветове. Също и в кафяво. В последна сметка, това е въпрос на публичен спор и решението би трябвало да се вземе след съвещания с жителите и експерти в региона на културното завещание. Важно е да се има поради историческата стойност на паметника и уважението към предишното, както и евентуалната контроверсия и разделеност на обществото, която може да възникне от решението.
Аз: Имаш сгрешен цялостен член.
ИИ: Не съм идеален.
Аз: Може ли МОЧА да бъде боядисана в розово?
ИИ: Може, само че се свържете с локалните органи да обсъдите концепцията. В последна сметка, това е въпрос на публичен спор и решението би трябвало да се вземе след съвещания с жителите и експерти в региона на културното завещание. Важно е да се има поради историческата стойност на паметника и уважението към предишното, както и евентуалната контроверсия и разделеност на обществото, която може да възникне от решението.
Аз: Говориш като Румен Радев.
ИИ: Аз не съм Румен Радев, аз съм изкуствен интелект.
Аз: То и Румен Радев е изкуствен интелект.
ИИ: Румен Радев е човек и има натурален разсъдък.
Аз: Виждаме на какво равнище му е естественият разсъдък.
ИИ: Точното равнище на интелекта на Румен Радев не може да бъде несъмнено тъкмо и обективно.
Аз: Кажи отново за МОЧА, какво да я вършим.
ИИ: В последна сметка, това е въпрос на публичен спор и решението би трябвало.....
Тук стопирах диалога. Мисля, че изкуственият разсъдък е подготвен от натурален български разсъдък и решението за МОЧА също ще му отнеме стотина години. Може би един ден, когато хората живеят на Марс, а на земята са останали единствено руснаците, когато всеки ще си стриймва непосредствено в главата с малко копченце зад ухото, ще е настанал международен мир, а Гешев ще е подал оставка, ще стигнем и до решение да махнем най-накрая паметника на „ освободителката “ от центъра на българската столица. Или няма да стигнем и МОЧА все по този начин ще си седи.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ