На двудневната среща на Европейския съвет, която започва днес [10.12]

На двудневната среща на Европейския съвет, която стартира през днешния ден [10.12] ще се взема решение какъв брой амбициозно ще е упованието за понижаване на излъчванията на парникови газове на Европейски Съюз до 2030 година, като в сегашния миг в страните от Централна и Източна Европа се откроява отвращение за по-амбициозни цели.

На 10-ти и 11-ти декември следва среща на Европейския съвет, чиято съществена цел е разискването на общите политики, свързани с климата през идващите 10 години. Водещо ще бъде поемането на ангажимент, който да ограничи непрекъснатото увеличение на температурите, като съгласно някои прогнози, то може да доближи до повече от 3 °C до края на века. 

Като един от световните водачи, Европейският съюз ( Европейски Съюз ) има отговорността да понижава непрекъснато излъчванията си. Основен проблем в идната среща е постигането на единомислещо съглашение сред всички страни, членуващи в Европейски Съюз. Няколко страни, основно от Централна и Източна Европа ( ЦИЕ ), включително и България и Полша към момента би трябвало да одобрят препоръчаната от Европейската комисия цел за климата до 2030 година от  най-малко 55% , която към този момент е подкрепена от болшинството от държавите-членки на Европейски Съюз. 

От друга страна, съгласно последните научни данни и Принципа за правдивост на Организация на обединените нации, Европейски Съюз би трябвало да се съгласи на цел за понижаване на излъчванията с  най-малко 65%  до 2030 година (в съпоставяне с равнищата от 1990 г.). Тази по-амбициозна цел е подкрепена и от 180 представители на организации от централноевропейското гражданско общество, бизнеса, градове, локални и районни начинания и университетски среди. На 5 октомври те изпратиха писмо до министър-председателите на Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Румъния и България призовавайки към повишение на упоритостта за климата до 2030 година до най-малко 65%, обезпечаване на обществена правдивост и възстановяване положението на околната среда. 

Следователно на идната среща, основният спор ще бъде какви съответно да са климатичните цели, както и спецификите на всяка една страна и обособените им потребности.

В допитване граждани от Европейски Съюз споделят терзанията си по отношение на промените на климата, а апелите за обществено и икономическо възобновяване насочват към ограничение на излъчванията, довеждащи до негативни последствия към хората. Подобни изследвания са осъществени в няколко страни от ЦИЕ (Румъния, Полша, Унгария, България и др.), като данните демонстрират, че най-малко 80% от интервюираните считат, че промените в климата водят до проблеми с публичното здраве и насочват условията си към потребление на енергийни източници с по-ниски равнища на отделяните излъчвания.

От друга страна, проблемите пред района са подчертани в изследване, в което се твърди, че загубите на богатство се правят оценка на 175 милиарда евро годишно, като разследване от климатичните промени. В този ред на мисли, все по-често се чуват апели за така наречен зелен преход и зелено възобновяване, като данните показват, че енергийният преход може да сътвори 2,7 милиона работни места в Европа в бранша на възобновимите източници. Споменатият енергиен преход се чака да бъде за сметка на потреблението на въглища, което поражда яростни диспути в публична и неофициална среда. Счита се, че страните от района оферират към момента незадоволително добре създадени благоприятни условия за повишение на енергийната успеваемост и понижаване на зависимостта от изкопаемите горива.

Съществуват благоприятни условия за постигането на климатичната индиферентност до 2050 година, като главен миг тук се чака да бъде енергийната промяна от въглища и изкопаем газ към зелена сила. Отново под прицел тук са страните от ЦИЕ като според оценка на Европейската комисия на Националните проекти за климат и сила възобновимите енергийни източници (ВЕИ) в тези страни се внедряват постепенно и даже са регистрира понижаване спрямо предишни години. Бюджетът на Европейски Съюз за интервала 2021-2027 година е ориентиран към даване на благоприятни условия за финансиране на предприемането на ограничения за реализирането на по-високи климатични и енергийни цели, като тук се открояват ресурсите от Фонда за районно развиване, Кохезионните фондове и Общата селскостопанска политика и Фонда за обективен преход, а сумата от всички средства се равнява на до 40% от годишния БВП на България, Хърватия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия според данни на CAN Europe.

В резюме може да се уточни, че енергийният преход е належащ за страните в целия Европейски Съюз, като сега главните старания би трябвало да бъдат ориентирани към постигането на съгласие сред заинтригуваните страни. От една страна имаме енергийните източници, които замърсяват и са причина за задълбочаването на климатичните промени, само че те дават голям брой работни места. От другата страната са възобновимите източници, които обаче на този стадий са едва показани и обособените страни демонстрират друга заинтригуваност към тях, подбудена и от личните им цели. Наложително е да да се изготви проект и тактика за въглеродно неутрална стопанска система, който регистрира потребностите на хората, с цел да може да се подсигури гладко и безпроблемно прекосяване към климатична индиферентност.

Изтончик: Климатека