На две четения в един ден парламентът прие законопроект за

На две четения в един ден Народното събрание одобри законопроект за одобрение на Финансовия контракт сред Република България и Европейската капиталова банка за финансиране на Проект „ България – съфинансиране по Фондовете на Европейски Съюз 2021 – 2027″. Този контракт е подписан за Република България на 11 септември 2025 година в София и за Европейската капиталова банка на 17 септември 2025 година в Люксембург. По него България ще получи заем в размер на 250 млн. евро.

Средствата от него ще постъпят в държавния бюджет и са предопределени за покриването на националния принос по плановете, изпълнявани по стратегиите „ Транспортна съгласуваност “, „ Околна среда “, „ Развитие на районите “, „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ и „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна “.

Заемът е част от кредитна линия в размер до 1 милиарда евро, утвърдена от Европейска инвестиционна банка за България в поддръжка на националното съфинансиране на плановете, изпълнявани със средства от Фондовете на Европейския съюз при споделено ръководство през настоящия програмен интервал.

По тази кредитна линия през 2024 година е подписан първи финансов контракт за систематичен програмен заем, който е утвърден от Народното събрание със закон, признат на 16 януари 2025 година.

С въпросния Финансов контракт е избран лимита за финансиране по кредитната линия (до 1 милиарда евро), в границите на който да бъдат сключвани финансови контракти за структурни стратегии заеми за покриването на националния принос по плановете, изпълнявани със средства от Фондовете на Европейски Съюз при споделено ръководство през програмния интервал 2021 – 2027 година, съгласно бюджетните потребности на страната, и е провиснал първия систематичен програмен заем в размер на 250 млн. евро. Заемът е изцяло усвоен.

За предходните два програмни интервала, Банката е отпуснала два такива структурни програмни заема, надлежно за интервала 2007 – 2013 година, в размер на 447 млн. евро, и интервала 2014 – 2020 година, в размер на 500 млн. евро, със средствата от които е било обезпечено покриването на националното съфинансиране на 11 377 плана, изпълнявани по оперативните стратегии със средства от Фондовете на Европейски Съюз, в региона на превоза, околната среда, районното развиване и нововъведенията и растежа.

Освен това през днешния ден Народното събрание ратифицира на две четения и конвенция с Малта за отбягване на двойното данъчно облагане във връзка с налозите върху приходите и имуществото, която към този момент е била подписана на 10 декември 2024 година в Брюксел.

Малта е един от обичайните сътрудници на България и двустранните връзки досега се основават на постоянна договорна база. Налице е и настояща конвенция, която е подписана на 23 юли 1986 година в гр. София, утвърдена с Указ № 3119 на Държавния съвет от 17 септември 1986 година, в действие от 1 януари 1988 година.

След 1990 година настъпват основни промени в икономическите условия в интернационален аспект и в българското законодателство, а самият Модел на Спогодба за отбягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) претърпява над 6 редакции, последната от 2017 година по отношение на световния план за противопоставяне на стесняване на данъчната основа и прехвърлянето на облаги (Base Erosion and Profit Shifting Project, BEPS).

Привеждането на Спогодбата за отбягване на двойното данъчно облагане с Малта към минималните стандарти на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, залегнали в Плана BEPS, е един от главните претекстове за подписване на новата конвенция. От друга страна, следва да се означи, че България получи рекомендации в последния Доклад от партньорската инспекция на Организацията за икономическо сътрудничество и раз по Мярка 14 от Плана BEPS – „ Създаване на по-ефективен механизъм за разрешаване на разногласия “ и новата Спогодба е основна стъпка в тази посока.

Други основни договорености в Спогодбата отразяват разпоредбите за образуване тук-там на стопанска активност, данъчното отнасяне на интернационалния превоз, покупко-продажбите сред свързани лица, облагане на някои пасивни приходи при източника, като да вземем за пример лихви, авторски и лицензионни хонорари и облаги от прекачване на акции или съпоставими права, при избрани условия.

В сходство с политиката на Малта се резервира ефикасното освобождение на дивидентите, осъществени от локални лица на България. Освен това е реализирана договореност за освобождение от облагане в страната на източника на дивиденти, начислени в интерес на страната, органи на локална власт, централната банка, напълно притежавани формирания от страната, както и в интерес на пенсионни фондове.

България си резервира правото да полза с налог при източника на дивидентите с 5 процентна ставка, когато не са освободени от облагане на друго съображение.