Кирил Петков излъгал, че няма двойно гражданство
На “Дондуков” 2 се доверили на декларацията му
Министърът станал канадец поради татко си
Тълкува решение на Конституционен съд както му изнася
Министърът на стопанската система Кирил Петков е излъгал, че няма двойно поданство, научи “Труд”. В декларацията, която е подал в президентството преди сформиране на служебното държавно управление, Петков не е отбелязал, че е канадски и български жител и като подобен няма право да бъде български министър. На “Дондуков” 2 са се доверили на декларацията на Петков и не са я проверявали, сподели още нашият източник.
“Аз даже не съм подавал документи за това поданство. То е добито от мен поради моите родители. Направил съм всички стъпки по административен път, с цел да се откажа от него”. Това съобщи по Нова тв през днешния ден министърът на стопанската система във връзка проблема с двойното му поданство. В понеделник Конституционният съд образува дело по случая, сезиран от ГЕРБ-СДС, а Петков не бе позволен до присъединяване в КСНС при президента, тъй като бил непознат жител, по думите на водача на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ.
Искаме да се уставни ясно имал ли е двойно поданство все още на назначението служебният стопански министър Кирилов Петков, съобщи зам. ръководителят на ГЕРБ Даниел Митов и добави, че с една молба пред нотариус не може да се прави отвод от поданство. Според Митов е необходим акт на съответното държавно управление.
“Имах двойно поданство. Баща ми и майка ми емигрираха от дълго време в Канада, аз отидох там на 14-годишна възраст. Придобих автоматизирано поданство, откакто татко ми го закупи, само че се усещам българин. Направих отвод от канадското си поданство много преди да стана министър - още когато разбрах, че има късмет да стана”, това пояснение даде Петков преди дни по време на един от многочислените си гастроли по националните малките екрани.
Петков направи през днешния ден и свое пояснение на решение №15 от 1995 година на Конституционния съд, взето във връзка двойното поданство на водача на Бизнесблока Жорж Ганчев. Според Петков „ непознатото поданство на едно лице е въпрос на личен избор. То не е външно натрапено качество на българския жител. Когато той желае да взе участие в упражняването на властта в България, задоволително е да се освободи от непознатото си поданство и да резервира единствено българското”.
Ето обаче какво са записали топмагистратите в решението на Конституционен съд от 13 април 1995 година, след което Жорж излетя от 37-то Народно събрание:
“Поради публичноправния темперамент на института за поданството, обвързван със значими правни последствия, без правно значение е субективната преценка на претендента за депутат по въпроса за придобиване и загубване на поданството на друга страна. Не е задоволително да са налице материалноправните предпоставки за освобождение от непознато поданство. Необходимо е да е осъществена плануванаъа със закон процедура, която приключва с издаване на подобаващ държавен акт”.
Ето този подобаващ държавен акт от Канада го няма, макар че Петков се бил отказал от поданството ѝ. Отказът му бил нотариално удостоверен, само че нямал удостоверение от канадските управляващи, очаквал го до дни, а от външното министерство изпратиха питане дали Петков е имал канадско поданство все още на назначението му. Според разпоредбите, отвод от канадско поданство се прави след попълване на декларация от страна на заявителя. След това държавните органи в Канада би трябвало да вземат решение дали ще уважат заявката или не. Процедурата трае до 6 месеца, тъй като може документите да са непълни или да има потребност от изясняване на събитията.
Идентични случаи с Бояджиев, Жорж, Пирински и Симеон
Чл. 110 от Конституцията е безапелационен: Членове на Министерския съвет могат да бъдат единствено български жители, които дават отговор на изискванията за избиране на народни представители. Тези условия са посочени в член 65, алинея 1: За депутат може да бъде избиран български жител, който няма друго поданство, навършил е 21 години, не е подложен под забраняване и не изтърпява наказване отнемане от независимост.
За първи път проблем с двойно поданство породи през ноември 1992 година след рухването на първото държавно управление на Съюз на демократичните сили на Филип Димитров и неуспехът да се сформира второ синьо държавно управление. Българска социалистическа партия номинира за министър председател политическия бежанец Петър Бояджиев, някогашен политзатворник. Оказа се обаче, че Бояджиев е с двойно поданство - българско и френско, макар че твърдеше, че се бил отказал от френското. Президентът Желев обаче му връчи мандата, френското поданство бе потвърдено и Бояджиев даже не показа кабинет.
Два месеца и половина след изборите на 18 декември 1994 година основният прокурор Иван Татарчев сезира Конституционния съд за американското поданство на българския народен представител Жорж Ганчев. Дори когато Татарчев заяви, че съгласно писмо от посолството на Съединени американски щати в София от 31 януари1995 година той към момента е с американско поданство, Ганчев твърдеше, че е жертва на синьо-червената мъгла. Жорж Ганчев стана народен представител в 37-то Народно заседание, бе определен даже за ръководител на Комисията за ТВ и радио, канеше се да прави закон за печата и да вкарва основни редактори в пандиза, само че с решение 15 Конституционен съд касира избора на водача на Българския бизнесблок и неговите пълномощия бяха прекъснати на 13 април 1995 година заради двойното поданство.
Двойното поданство стана причина Върховният съд да не допусне до президентските избори през 1996 година роденият в Ню Йорк претендент на Българска социалистическа партия Георги Пирински. Заради американското си поданство Пирински не бе служил в редовете на Българска народна армия. После твърдеше, че се е отказал от него през 1974 година Изискването претендентът да е роден в България бе записано в Конституцията през 1991 година от хардлайнерите в Българска социалистическа партия поради Андрей Луканов, който е роден в Москва.
Бившият цар Симеон II в никакъв случай не е губил българското си поданство. На 25 май 1996 година той се завърна в България и изиска да се кандидатира за президент през 2001 година Но в Конституцията написа, че претендентът би трябвало да е живял в България през последните 5 години. По искане на 75 депутати Конституционен съд изтълкува, че кандидат-президентът би трябвало да е обитавал “фактически и трайно на територията на страната през повече от половината от всяка от петте години, предхождащи президентските избори”. С това пояснение царя бе отсечен. Смяташе се, че това са създали хората в Конституционен съд на тогавашния президент Петър Стоянов, с цел да попречат на Симеон да му бъде съперник.
Министърът станал канадец поради татко си
Тълкува решение на Конституционен съд както му изнася
Министърът на стопанската система Кирил Петков е излъгал, че няма двойно поданство, научи “Труд”. В декларацията, която е подал в президентството преди сформиране на служебното държавно управление, Петков не е отбелязал, че е канадски и български жител и като подобен няма право да бъде български министър. На “Дондуков” 2 са се доверили на декларацията на Петков и не са я проверявали, сподели още нашият източник.
“Аз даже не съм подавал документи за това поданство. То е добито от мен поради моите родители. Направил съм всички стъпки по административен път, с цел да се откажа от него”. Това съобщи по Нова тв през днешния ден министърът на стопанската система във връзка проблема с двойното му поданство. В понеделник Конституционният съд образува дело по случая, сезиран от ГЕРБ-СДС, а Петков не бе позволен до присъединяване в КСНС при президента, тъй като бил непознат жител, по думите на водача на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ.
Искаме да се уставни ясно имал ли е двойно поданство все още на назначението служебният стопански министър Кирилов Петков, съобщи зам. ръководителят на ГЕРБ Даниел Митов и добави, че с една молба пред нотариус не може да се прави отвод от поданство. Според Митов е необходим акт на съответното държавно управление.
“Имах двойно поданство. Баща ми и майка ми емигрираха от дълго време в Канада, аз отидох там на 14-годишна възраст. Придобих автоматизирано поданство, откакто татко ми го закупи, само че се усещам българин. Направих отвод от канадското си поданство много преди да стана министър - още когато разбрах, че има късмет да стана”, това пояснение даде Петков преди дни по време на един от многочислените си гастроли по националните малките екрани.
Петков направи през днешния ден и свое пояснение на решение №15 от 1995 година на Конституционния съд, взето във връзка двойното поданство на водача на Бизнесблока Жорж Ганчев. Според Петков „ непознатото поданство на едно лице е въпрос на личен избор. То не е външно натрапено качество на българския жител. Когато той желае да взе участие в упражняването на властта в България, задоволително е да се освободи от непознатото си поданство и да резервира единствено българското”.
Ето обаче какво са записали топмагистратите в решението на Конституционен съд от 13 април 1995 година, след което Жорж излетя от 37-то Народно събрание:
“Поради публичноправния темперамент на института за поданството, обвързван със значими правни последствия, без правно значение е субективната преценка на претендента за депутат по въпроса за придобиване и загубване на поданството на друга страна. Не е задоволително да са налице материалноправните предпоставки за освобождение от непознато поданство. Необходимо е да е осъществена плануванаъа със закон процедура, която приключва с издаване на подобаващ държавен акт”.
Ето този подобаващ държавен акт от Канада го няма, макар че Петков се бил отказал от поданството ѝ. Отказът му бил нотариално удостоверен, само че нямал удостоверение от канадските управляващи, очаквал го до дни, а от външното министерство изпратиха питане дали Петков е имал канадско поданство все още на назначението му. Според разпоредбите, отвод от канадско поданство се прави след попълване на декларация от страна на заявителя. След това държавните органи в Канада би трябвало да вземат решение дали ще уважат заявката или не. Процедурата трае до 6 месеца, тъй като може документите да са непълни или да има потребност от изясняване на събитията.
Идентични случаи с Бояджиев, Жорж, Пирински и Симеон
Чл. 110 от Конституцията е безапелационен: Членове на Министерския съвет могат да бъдат единствено български жители, които дават отговор на изискванията за избиране на народни представители. Тези условия са посочени в член 65, алинея 1: За депутат може да бъде избиран български жител, който няма друго поданство, навършил е 21 години, не е подложен под забраняване и не изтърпява наказване отнемане от независимост.
За първи път проблем с двойно поданство породи през ноември 1992 година след рухването на първото държавно управление на Съюз на демократичните сили на Филип Димитров и неуспехът да се сформира второ синьо държавно управление. Българска социалистическа партия номинира за министър председател политическия бежанец Петър Бояджиев, някогашен политзатворник. Оказа се обаче, че Бояджиев е с двойно поданство - българско и френско, макар че твърдеше, че се бил отказал от френското. Президентът Желев обаче му връчи мандата, френското поданство бе потвърдено и Бояджиев даже не показа кабинет.
Два месеца и половина след изборите на 18 декември 1994 година основният прокурор Иван Татарчев сезира Конституционния съд за американското поданство на българския народен представител Жорж Ганчев. Дори когато Татарчев заяви, че съгласно писмо от посолството на Съединени американски щати в София от 31 януари1995 година той към момента е с американско поданство, Ганчев твърдеше, че е жертва на синьо-червената мъгла. Жорж Ганчев стана народен представител в 37-то Народно заседание, бе определен даже за ръководител на Комисията за ТВ и радио, канеше се да прави закон за печата и да вкарва основни редактори в пандиза, само че с решение 15 Конституционен съд касира избора на водача на Българския бизнесблок и неговите пълномощия бяха прекъснати на 13 април 1995 година заради двойното поданство.
Двойното поданство стана причина Върховният съд да не допусне до президентските избори през 1996 година роденият в Ню Йорк претендент на Българска социалистическа партия Георги Пирински. Заради американското си поданство Пирински не бе служил в редовете на Българска народна армия. После твърдеше, че се е отказал от него през 1974 година Изискването претендентът да е роден в България бе записано в Конституцията през 1991 година от хардлайнерите в Българска социалистическа партия поради Андрей Луканов, който е роден в Москва.
Бившият цар Симеон II в никакъв случай не е губил българското си поданство. На 25 май 1996 година той се завърна в България и изиска да се кандидатира за президент през 2001 година Но в Конституцията написа, че претендентът би трябвало да е живял в България през последните 5 години. По искане на 75 депутати Конституционен съд изтълкува, че кандидат-президентът би трябвало да е обитавал “фактически и трайно на територията на страната през повече от половината от всяка от петте години, предхождащи президентските избори”. С това пояснение царя бе отсечен. Смяташе се, че това са създали хората в Конституционен съд на тогавашния президент Петър Стоянов, с цел да попречат на Симеон да му бъде съперник.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ