На долния праг - около минималната работна заплата работят повече

На долния предел - към минималната работна заплата работят повече от милион трудещи се у нас – така наречен работещи небогати. Около 65% пък работят на равнище междинна заплата и под нея, само че не са над нея. Това изясни в предаването " 12+4 " икономистът Румен Гълъбинов:

" Тук се получава по този начин, че имаме един немного огромен сегмент от хора, които работят над междинната работна заплата, забележителен брой от хора, които работят под междинната работна заплата и не по-малко от една трета от работещите са тези, които работят към минималната работна заплата и в този смисъл е много разбалансиран пазарът ни на труда. Пазарът на труда, съгласно мен, е и деформиран от демографската злополука, в която се намира България. Мисля, че по различен метод не може да се характеризира това ускорено понижаване на популацията в България, с изключение на като демографска злополука. "
Гълъбинов счита, че горният застрахователен предел би трябвало да отпадне:

" Ще е мотивиращо за всички, които работят, да се отстранен горните осигурителни прагове и този горен застрахователен предел от 2 600 лв. като се освободи, да може всеки в действителност да е стимулиран, че колкото повече получава и колкото повече надлежно по-късно внася в осигурителната система, толкоз повече ще получи след време, когато се пенсионира. Защото в този момент, когато е лимитиран горният застрахователен предел, в действителност ще се получи по този начин, че след 20 или 25 години хората, които се пенсионират, няма да имат значително по-високи пенсии, в сравнение с тези, които се пенсионират в този момент. "

Нормална разлика в заплатите сред София и други райони не трябва да надвишава 30%, сподели още Румен Гълъбинов. По думите му, в регионалните центрове отвън водещите пет заплатите са в пъти по-ниски, София дава към една трета от приходите на популацията в България и прави над 40% от Брутният вътрешен продукт на страната. Едновременно с това се обезлюдяват другите по-малки и периферни райони, уточни икономистът. Гълъбинов обърна внимание върху паралелните процеси на вътрешната миграция към няколкото съществени районни центрове и външна миграция към Западна Европа:

„ Този чист поток от емигранти също въздейства. В България остава все по-малко трудово интензивно население, а се усилва от ден на ден популацията, което се пенсионира. /.../ Когато понижава трудово дейното население, то тогава коефициентите за претовареност и за безработица се подкрепят да наподобяват по-добре. Тоест не толкоз, че са се разкрили толкоз доста нови работни места и не толкоз, че толкоз доста хора са си намерили нова работа, а просто тъй като изпод в знаменателя остават по-малко хора за пресмятане като трудово интензивно население. "

Когато приказваме за стопанската система, главният мотор би трябвало да бъдат вложенията, акцентира Румен Гълъбинов. Докато България продължава да има под 1 млрд евро годишно директни вложения на фона на близо 100 млрд лв. БВП годишно, няма по какъв начин да чакаме добър растеж на стопанската система и добър растеж на приходите, добави той.

" Ние би трябвало да имаме като % от брутния вътрешен артикул най-малко 15 % директни вложения, а най-добре би било 15 до 20 %, с цел да можем тогава да усетим растежа на брутния вътрешен артикул от 6-7-8%, който ще изпреварва 2 до 3 пъти средноевропейския и тогава догонваме в действителност. Освен това Брутният вътрешен продукт на глава от популацията би трябвало да преминем границата от 10 000 евро обезателно, тъй като ние още сме под нея и сме с най-малкия подобен. Нашият сега е някъде към 8 000 евро с всичките вероятни калкулации, които можем да сложим вътре. "
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.