Ден на невинните деца на Витлеем
На днешния28-ми декемвриКатолическата черква възпоменава младенците - хиляди почтени деца, избити във Витлеем по заповед на цар Ирод, за което оповестява Евангелието от Матей.
За първи път те били почетени като мъченици при свети Ириней Лионски. В календар от Верона от края на V век, а през 505 година в календар от Картаген, днешно предградие на Тунис, празникът е маркиран като възпоменание след Рождество Христово. Реликви са се появили в Галия още през V век. Много домове за сираци постоянно били поставяни под закрилата на почтените младенци от Витлеем.
По остарял бит, празникът в Европа посрещали с игрите „ festum puerorum “, в които възпитаници от учебните заведения към манастири и църкви си избирали свещеник или свещеник, който провел огромен празник и церемониал.
На някои места в църквите се провеждала литургия, ръководена от определеното за свещеник дете, което било облечено във владишки одежди, с митра и скиптър.
Игрите били неразрешени още на събора в Константинопол (867-870), само че макар отричането им и на съборите в Базел и Тренто, на някои места те просъществували чак до ХVІІІ век. Под въздействие на Реформацията и по време Просвещението те последователно изчезнали.
В някои елементи на Австрия и до през днешния ден се е запазил обичаят деца да пожелават на възрастните здраве и благополучие през новата година, удряйки ги с пръчка, а „ благословените “ им се отблагодаряват с дарове.
След Втория Ватикански Събор били създадени нови литургични текстове за този ден, на който се дава специфичен благослов за децата. През последните години празникът добива ново значение като ден за отбрана на неродения живот и на смирение за многочислените аборти.
За първи път те били почетени като мъченици при свети Ириней Лионски. В календар от Верона от края на V век, а през 505 година в календар от Картаген, днешно предградие на Тунис, празникът е маркиран като възпоменание след Рождество Христово. Реликви са се появили в Галия още през V век. Много домове за сираци постоянно били поставяни под закрилата на почтените младенци от Витлеем.
По остарял бит, празникът в Европа посрещали с игрите „ festum puerorum “, в които възпитаници от учебните заведения към манастири и църкви си избирали свещеник или свещеник, който провел огромен празник и церемониал.
На някои места в църквите се провеждала литургия, ръководена от определеното за свещеник дете, което било облечено във владишки одежди, с митра и скиптър.
Игрите били неразрешени още на събора в Константинопол (867-870), само че макар отричането им и на съборите в Базел и Тренто, на някои места те просъществували чак до ХVІІІ век. Под въздействие на Реформацията и по време Просвещението те последователно изчезнали.
В някои елементи на Австрия и до през днешния ден се е запазил обичаят деца да пожелават на възрастните здраве и благополучие през новата година, удряйки ги с пръчка, а „ благословените “ им се отблагодаряват с дарове.
След Втория Ватикански Събор били създадени нови литургични текстове за този ден, на който се дава специфичен благослов за децата. През последните години празникът добива ново значение като ден за отбрана на неродения живот и на смирение за многочислените аборти.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ