Две прекрасни имена празнуват днес
На днешния ден всички, които носят името Мартин и Марта имат имен ден. Те са кръстени на Свети Мартин Милостиви , който е бил свещеник на град Тур.
На 12 октомври честваме паметта на светия наш отец Мартин Милостиви, свещеник на град Тур (град в Галия (днешна Франция), намиращ се на ок. 350 км югозападно от Париж). Той произхождаше от Панония, от родители езичници, написа sveticarboris.net. Още от ранна възраст повярва в Христа и не обръщаше внимание на външното си обучение, а се грижеше да напредва в Християнското обучение и в науката на науките - тази за спасението на душата. Съвсем млад, на 12-годишна възраст той изпитваше предпочитание да води усамотен подвижнически живот по образеца на преподобни Антоний, само че татко му принудително го изпрати да служи във войската в офицерски чин. Въпреки това Мартин и във воинското си звание живееше добродетелно и благочестиво.
Дълго време той не беше кръстен, а единствено оглашен, само че по своето състрадание надмина мнозина от християните. Като офицер, той беше изпратен на работа в Галия (днешна Франция). Веднъж през зимата настана заплашителен мраз. Един ден, както минаваше през градските врати, Мартин видя някакъв полугол дрипльо и въпреки самичък да нямаше какво да му даде, сърцето му се изпълваше със съчувствие - тогава без доста да се замисля смъкна войнишкия си плащ, раздели го на две и половината даде на бедняка, а другата остави за себе си и самичък се загърна в нея.
Някои от минаващите наоколо видяха постъпката му и взеха да се присмиват на чудноватото му облекло. Но той не се смути от това, а в противен случай - радваше се и помнеше думите на Спасителя: “гол бях, и Ме облякохте,... доколкото сте сторили това на едного от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го сторили” (Мат.25:36,40).
Същата нощ Мартин видя насън дивно привидение: яви му се Сам Господ Иисус Христос, облечен в онази половина от заплаща, която той бе дал на бедния. Спасителят се обърна към идните пред Него Ангели и им рече:
- С този плащ Ме облече Мартин, въпреки към момента да е единствено оглашен.
Когато се разсъни, младежът почувства в душата си неизказана наслада и разтуха, и неотложно одобри св. Кръщение.
Две години по-късно св. Мартин напусна войската и съобщи себе си на духовното управление на популярния по своята начетеност и благочестие Иларий, свещеник на град Пуатие. Възлюбил от все сърце монашеския живот, той с надълбоко примирение отхвърляше на нееднократните оферти от страна на епископа да одобри презвитерски ранг или най-малко дяконски.
Изминаха още няколко години. През това време младият подвижник изцяло укрепна в добродетелта, и в изпитаната му посредством скърби и премеждия душа от ден на ден се умножаваше благодатта на Светия Дух. С разрешението на епископа той сътвори монастир и скоро към него се събраха мнозина ревнители на иноческия живот.
Бог извършваше дивни чудеса поради Своя ласкател св. Мартин. Веднъж той възкреси един оглашен, постъпил в монастира, който в негово неявяване беше починал. Нееднократно братята бяха очевидци по какъв начин по време на св. Литургия Божията берекет очевидно осенява преподобния.
След известно време епископската катедра в град Тур се освободи и трябваше да бъде определен свещеник. Крайно преклонен, св. Мартин даже и не помисляше за себе си такова нещо. Тогава под претекст да се помоли за една болна жена, християните го повикаха да излезе, заобиколиха го, водиха го в града и принудително го сложиха за свещеник. Но и в този висок ранг преподобният не остави своя непоколебим подвижнически живот и постоянно излизаше самичък в някое насаме място за молитва и богоразмисъл.
Св. Мартин полагаше доста грижи за обръщането на езичниците към Християнството и за изкореняването на идолопоклонството в Галия. Заради дивните чудеса, които Бог извършваше посредством него (например: светителят с молитва унищожи един езически храм, а по-късно възкреси единствения наследник на някаква жена - езичница, който бе умрял) доста невярващи хора се обърнаха и се причислиха към Христовата Църква.
Веднъж св. Мартин влезе в Париж, съпровождан от голям брой народ, и на едно място видя някакъв скверен човек, от който всички се гнусяха. А той се приближи до него, целуна го и го благослови - тогава болният внезапно се очисти от проказата, а на следния ден отиде в църквата и отправяше благодарствени молебствия за изцелението си.
Неизброими бяха делата на състрадание, които светителят демонстрираше към бедните и нуждаещите се. Затова и хората го назоваха “Милостиви”. Нещо повече - своето извънредно незлобие и ангелска благост той по чудноват метод предаваше и на близките си, и уталожаваше у тях поривите на яд и свирепост.
Св. Мартин умря в Господа през 397 година, на към 80-годишна възраст. След блажената му кончина Бог популяризира неговото тяло с нетление, а на гроба му се правиха многочислени чудеса.
Православната черква чества неговата памет на 12 октомври, а римокатолиците на 11 ноември.
тагове име мартин марта свети мартин милостиви
На 12 октомври честваме паметта на светия наш отец Мартин Милостиви, свещеник на град Тур (град в Галия (днешна Франция), намиращ се на ок. 350 км югозападно от Париж). Той произхождаше от Панония, от родители езичници, написа sveticarboris.net. Още от ранна възраст повярва в Христа и не обръщаше внимание на външното си обучение, а се грижеше да напредва в Християнското обучение и в науката на науките - тази за спасението на душата. Съвсем млад, на 12-годишна възраст той изпитваше предпочитание да води усамотен подвижнически живот по образеца на преподобни Антоний, само че татко му принудително го изпрати да служи във войската в офицерски чин. Въпреки това Мартин и във воинското си звание живееше добродетелно и благочестиво.
Дълго време той не беше кръстен, а единствено оглашен, само че по своето състрадание надмина мнозина от християните. Като офицер, той беше изпратен на работа в Галия (днешна Франция). Веднъж през зимата настана заплашителен мраз. Един ден, както минаваше през градските врати, Мартин видя някакъв полугол дрипльо и въпреки самичък да нямаше какво да му даде, сърцето му се изпълваше със съчувствие - тогава без доста да се замисля смъкна войнишкия си плащ, раздели го на две и половината даде на бедняка, а другата остави за себе си и самичък се загърна в нея.
Някои от минаващите наоколо видяха постъпката му и взеха да се присмиват на чудноватото му облекло. Но той не се смути от това, а в противен случай - радваше се и помнеше думите на Спасителя: “гол бях, и Ме облякохте,... доколкото сте сторили това на едного от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го сторили” (Мат.25:36,40).
Същата нощ Мартин видя насън дивно привидение: яви му се Сам Господ Иисус Христос, облечен в онази половина от заплаща, която той бе дал на бедния. Спасителят се обърна към идните пред Него Ангели и им рече:
- С този плащ Ме облече Мартин, въпреки към момента да е единствено оглашен.
Когато се разсъни, младежът почувства в душата си неизказана наслада и разтуха, и неотложно одобри св. Кръщение.
Две години по-късно св. Мартин напусна войската и съобщи себе си на духовното управление на популярния по своята начетеност и благочестие Иларий, свещеник на град Пуатие. Възлюбил от все сърце монашеския живот, той с надълбоко примирение отхвърляше на нееднократните оферти от страна на епископа да одобри презвитерски ранг или най-малко дяконски.
Изминаха още няколко години. През това време младият подвижник изцяло укрепна в добродетелта, и в изпитаната му посредством скърби и премеждия душа от ден на ден се умножаваше благодатта на Светия Дух. С разрешението на епископа той сътвори монастир и скоро към него се събраха мнозина ревнители на иноческия живот.
Бог извършваше дивни чудеса поради Своя ласкател св. Мартин. Веднъж той възкреси един оглашен, постъпил в монастира, който в негово неявяване беше починал. Нееднократно братята бяха очевидци по какъв начин по време на св. Литургия Божията берекет очевидно осенява преподобния.
След известно време епископската катедра в град Тур се освободи и трябваше да бъде определен свещеник. Крайно преклонен, св. Мартин даже и не помисляше за себе си такова нещо. Тогава под претекст да се помоли за една болна жена, християните го повикаха да излезе, заобиколиха го, водиха го в града и принудително го сложиха за свещеник. Но и в този висок ранг преподобният не остави своя непоколебим подвижнически живот и постоянно излизаше самичък в някое насаме място за молитва и богоразмисъл.
Св. Мартин полагаше доста грижи за обръщането на езичниците към Християнството и за изкореняването на идолопоклонството в Галия. Заради дивните чудеса, които Бог извършваше посредством него (например: светителят с молитва унищожи един езически храм, а по-късно възкреси единствения наследник на някаква жена - езичница, който бе умрял) доста невярващи хора се обърнаха и се причислиха към Христовата Църква.
Веднъж св. Мартин влезе в Париж, съпровождан от голям брой народ, и на едно място видя някакъв скверен човек, от който всички се гнусяха. А той се приближи до него, целуна го и го благослови - тогава болният внезапно се очисти от проказата, а на следния ден отиде в църквата и отправяше благодарствени молебствия за изцелението си.
Неизброими бяха делата на състрадание, които светителят демонстрираше към бедните и нуждаещите се. Затова и хората го назоваха “Милостиви”. Нещо повече - своето извънредно незлобие и ангелска благост той по чудноват метод предаваше и на близките си, и уталожаваше у тях поривите на яд и свирепост.
Св. Мартин умря в Господа през 397 година, на към 80-годишна възраст. След блажената му кончина Бог популяризира неговото тяло с нетление, а на гроба му се правиха многочислени чудеса.
Православната черква чества неговата памет на 12 октомври, а римокатолиците на 11 ноември.
тагове име мартин марта свети мартин милостиви
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ