На днешния ден в полския град Катовице е роден един

...
На днешния ден в полския град Катовице е роден един
Коментари Харесай

24 март 1948 г. – Ражда се Йежи Кукучка, един от най-великите алпинисти за всички времена

На днешния ден в полския град Катовице е роден един от най-великите алпинисти за всички времена – Йежи Кукучка (Jerzy Kukuczka). Той е вторият човек, съумял да изкачи всички 14 основни върха над 8000 метра.

Йежи Кукучка е от чисто планинско родословие – той е с гуралско потекло (гуралите са планинци, обособили се като националност в Татрите преди 5 до 7 века). Родителите му са от Истебна, Бескид Шльонски масив, съвсем на границата със Словакия. Те работят в Катовице, където израства и учи младият Кукучка. Той още от дребен е откърмен в духа на спорта - татко му се занимава със ски тичане. Като възпитаник стартира да прави и независими обиколки из Бескидите, да взе участие в проведени походи по планински туризъм. Всичко това заражда и укрепва неговата обвързаност към планините, която дефинира целият му живот.

Преди да стартира да се занимава с катерене, Кукучка прекарва една година в пещерното дело. Първият му същински допир със скалите е в ниската Краковско-Ченстоховска Юра. Както самият Юрек се показва, „ единствено след няколко метра катерене към този момент знаех, че това е моето предназначение ”. През 1965-а година изкарва курс и се записва в Харцерския алпийски клуб „ Генерал Мариуш Заруски ” в родния си град.

В Татрите на бърза ръка се оправя с голям брой комплицирани турове през всички сезони. Има и редица впечатляващи  зимни изкачвания – първи или повторения – в родните планини. През зимата на 1971-а, при опит за първо зимно прекосяване на диретисимата на Казалница, умира сътрудникът му Пьотър Скорупа – неговият първи приятел по взаимозависимост. Това прекарване за малко не отхвърля Кукучка от алпинизма.

Любопитна детайлност е, че първите му изяви в чужбина са в България. През 1971-а година с К. Бараньок и М. Кулиг минава някои от най-трудните турове в Рила – диретисимата на Мальовица (2.08., второ изкачване), „ Сливен ” на Червената стена на Дяволските игли (4.08., първо полско изкачване), „ ВИФ ” на Средния Купен (5.08., второ изкачване), супердиретисимата на Злия зъб (11.08., второ изкачване). На 15.08. прокарва и нов маршрут по лявата част на Червената Стена.

След това Кукучка оставя своята диря и в Алпите – взе участие в прокарването на полската диретисима на Торе Триесте и първото прекосяване на реброто на Чима дел Банкон през 1972-а. Година по-късно пръв минава и „ Виа дел Идеале ” на Мармолада. По-късно прави и други министър председатели – нов път по северната стена на Пти Дрю, както и до Поан Елен в масива на Гран Жорас.

В началото на 1981-а година пък е с „ Клуб Високогурски ” от Катовице в планините на Нова Зеландия и Австралия. В „ Южните Алпи ” Кукучка взе участие дружно с Ришард Варецки и Лудвиг Мушьол в прокарването на два нови маршрута по средата на югозападната стена на Мелт Брън (3167 м.) и по дясната част на западната му стена. С Ришард Палвовски и Кшищоф Виелицки пък траверсират Маунт Дампиър (3440 м.) от западното седло на Маунт Хикс (3183 м.) до Грийседл.

Пътят на Йежи Кукучка в най-високите планини стартира от Аляска. През 1974-а той взе участие в Шльонската експедиция в масива Сейнт Илайъс.и по Южната стена на северноамериканския отличник Маккинли (6194 м.), на който и стъпва. На слизане получава измръзвания на краката, само че съумява да се излекува. През 1976-а година съумява да се изкачи на връх Кохе Тез (7105 м.) в Хиндукуш. Две години по-късно прави първо нанагорнище по източното ребро на Източен Тирич Мир (7692 м.) и първо изобщо на връх Бинду Гул Зом (6340 м.).

Кариерата си на хималаист Юрек Кукучка стартира през 1977-а година на Нанга Парбат. Там той интензивно взе участие в построяването на първите 4 лагера и най-после дружно с Марек Пронобис и Мариан Пиекутовски в единствената офанзивата към върха. По маршрута на Ханс Шел от предходната година доближават до Южния Връх (8040 м.). Скален предел и влошаващото се време обаче ги отхвърлят от нови опити и на другия ден те слизат надолу, след което експедицията е прекъсната.

Три години по-късно, този път на Лхоце, по класическия маршрут, Кукучка записва и първия си триумф на осемхилядник. Това става на 4.10.1979 година, дружно с Януш Скорек, Анджей Чок и Зига Хайнрих. Следва Еверест, по нов път – по Южното ребро – още веднъж с Анджей Чок. Датата е 19.05.1980 година Единствено на този връх Йежи употребява кислородни бутилки. Това е и повратен момент за него – по-късно Юрек стартира да ползва по-различен метод към своите изкачвания.

На 15.10.1981 година Кукучка стъпва на своя трети връх от категорията на най-високите. Това е Макалу, преминат по Северозападния гребен от Юрек. Той е и първият човек, осъществил независимо нанагорнище на този осемхилядник, откакто другарите му Войчиех Куртика и Алекс Макинтайър се отхвърлят в течение на тежките дни, прекарани по скатовете на тази планина.
На 30.07.1982 година, единствено двамата с Куртика, стъпват на Броуд пик. Това нанагорнище обаче е незаконно и за него дълго време се приказва единствено в най-близко обграждане, с цел да не последва възбрана за навестяване на Пакистан.

През 1983-а година, още веднъж с Куртика, Кукучка прави още две изкачвания на осемхилядници, този път в Каракорум. На 1.07. са на Гашербрум 2, в алпийски жанр по класическия маршрут. На 23.07. пък са на Гашербрум 1, преодолявайки за първи път страховитата Югозападна стена на върха. Те пресрочват с няколко дни разрешителното, само че съумяват да слязат преди носачите да са потеглили назад без тях.

На идната година, Броуд пик към този момент е изкачен и публично и отново единствено с Куртика. Това се случва на 17.07., като освен това е изработен цялостен траверс на масива!

На 21.01.1985-а година Йежи Кукучка и Анджей Чок, като участници в полска експедиция отпред с Адам Билчевски, вършат първото нанагорнище на Дхаулагири в границите на календарната зима (както към този момент стана ясно, това също е реализирано без кислородни бутилки!). Кукучка даже не слиза до базовия лагер, а отива напряко към Чо Ойю. Там той се причислява към полско-канадска експедиция, водена от Анджей Завада. На този връх Юрек стъпва единствено три дни след първото зимно нанагорнище (Дело на Мачией Барбека и Мачией Павликовски), този път със Зига Хайнрих. Това се случва на 15.02. – по-малко от месец след достиганото до Дхаулагири! Освен това, и в двете експедиции Кукучка ефективно взе участие освен в офанзивите към върха, само че и в работата по височинните лагери и обработването на маршрутите. Също по този начин, Йежи към този момент е втори по брой изкачени осемхилядници.

На 13.07. същата година на най-високата точка на Нанга Парбат са Кукучка, Хайнрих, Славомир Лободжински и Карлос Карсолио. Последният, също участник в експедицията на Павел Мулаж, става първият мексиканец, стъпил на осемхилядник. Върхът е доближат след първо изцяло прекосяване по Югоизточното ребро (на вездесъщата Рупалска стена). Така в границите на по-малко от половин година Кукучка е на три осемхилядника. За страдание, на Нанга Парбат умира членът на експедицията Пьотър Калмус.

През есента на същата година Юрек взе участие и в експедиция на Януш Майер от катовишкия „ Клуб Високогурски ”. Целта й е Южната стена на Лхоце. За страдание, неприятното време и компликациите по тази голяма и стръмна стена се оказват непреодолими. Кукучка губи борбата със стената, а също по този начин и своя сътрудник Рафал Холда.

На третия най-голям връх в света – Кангчендзьонга – Кукучка още веднъж прави първо зимно нанагорнище. Това се случва на 11.01.1986 година, а сътрудник този път му е Кшищоф Виелицки. Ръководител на експедицията на „ Клуб Високогурски ” в Гливице е Анджей Махник. Освен огромният триумф, тимът е сполетян и от огромно злощастие – внезапно високо в планината заболява и умира Анджей Чок. Това е следващ удар по Кукучка, още един негов добър приятел умира в планината.

През лятото на същата година, Кукучка и Тадеуш Пьотровски изкачват К2 по доста сложен маршрут по Южната стена. Двамата са участници в интернационална експедиция, ръководена от доктор Карл-Мариа Херлигкофер. На върха са на 8.07. На слизане, обаче, Пьотровски пада и умира. Ето и думите на самия Кукучка за идването му в базовия лагер: „ Сред тълпата от хора едни ме поздравяваха, други ми изказваха съболезнования. Всички бяха сърдечни и симпатични. Италианският доктор се интересуваше от моето здраве. Един ме снимаше с камера, различен записваше моя откъслечен роман. Четири дни по-късно летях с хеликоптер към Скарду. Още един път обгърнах с взор К2. Но не изпитах наслада от прекосяването по тази превъзходна стена единствено с един сътрудник, от елементи в алпийски жанр, без О2. Последните ми прекарвания бяха прекомерно тежки, а цената на успеха – прекомерно висока. ”

През есента на 1986-а година, седемчленна експедиция, ръководена от Кукучка и проведена от Артур Хайзер, взема решение да нападна Манаслу и Анапурна. Продължителни утежнявания на времето обаче забавят дейностите на алпинистите прекомерно доста. Когато на 10.11. Юрек и Хайзер са на върха, „ борбата за Хималайската корона ” към този момент е изгубена (Райнхолд Меснер стъпва на Лхоце по-малко от месец по-рано, на 16.10.). На Кукучка остават още Анапурна и Шишапангма. Все отново, това е девети нов маршрут към осемхилядник, а за младият Хайзер – първи връх от най-високите.

Кукучка и Хайзер въпреки всичко се насочат към Анапурна. На 03.02. съумяват да запишат първо зимно нанагорнище на върха (признато е, че южнокорейците са излъгали за своя триумф през 1984-а).
Своята „ сбирка ” Йежи Кукучка приключва на 18.09.1987 година на Шишапангма. Самият той управителни 13-членната интернационална експедиция. Освен него, на върха са още Ришард Варецки (първо полско изкачване), Ванда Руткиевич (четвърти осемхилядник за нея), Елса Авила (първа мексиканка и латиноамериканка и най-млада алпинистка на осемхилядник), Карлос Карсолио (първи латиноамериканец с два от най-високите върхова), Рамиро Наварете (първи еквадорец с подобен връх). На идващия ден, в алпийски жанр по нов маршрут на върха са и Стийв Ънч и Алън Хинкс. А Кукучка и Хайзер стигат и до неизкачвания до тогава Йебокангал (7365 м.).

След тази експедиция, както може да се допусна, следват празненства, празнувания, изявленията, участия, които стартират още от Катманду и не престават близо година. През този интервал Кукучка не взе участие в нови експедиции. Но той си остава скромния човек, който всички познават и безпределно почитат, поради опциите, достиженията и това, което е направил за мнозина други. Целият този „ звук ” дори смущава полякът, който не желае да е център на вниманието, а е удовлетворен, че тази „ тежест ” и „ обвързване ” към този момент не е на раменете му. Най-добре за Кукучка написа Меснер, в поздравлението си персонално до Юрек – „ Ти не си втори. Ти си популярен. Твой: Райнхолд ” А самият Кукучка споделя за себе си: „ Аз съм човек като всички останали ”.

През 1988-а Кукучка оглавява експедиция по Южната стена на Анапурна. Той и Хайзер подхващат опит и за прекосяване на всички върхове над 8000 метра в масива. Но стигат единствено до Източния връх (8010 м.). Все отново, нов маршрут по тази впечатляваща стена е прокаран, само че в планината вечно остава Рамиро Наварате, който умира на слизане, откакто също стъпва на Източния връх.

Година по-късно, на 24.10.1989 година умира Йежи Кукучка, след рухване от Южната стена на Лхоце, където е достигнал към 8200 м. Причина за гибелта на Кукучка е разкъсване на въжето. Той е надживян от брачната половинка си и двата си сина. През 1992-а година е издадена книгата на Кукучка „ Моят отвесен свят: изкачването на осемхилядниците ”.
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР