На днешния ден ще отправим поглед към бъдещето, а не

На днешния ден ще отправим взор към бъдещето, а не към предишното в предаването " Дребният шрифт " по Дарик радио.Разбира се, предишното е неизбежно. България се бори с ежедневните си проблеми, с контузиите и алтернативите на историята си, с мястото си в света през днешния ден, само че тяе и част от едно бъдеще толкоз неразбираемо, толкоз коренно непознато, колкото не е било нито едно бъдеще в историята. Не че за предшествениците ни е било елементарно да си показват следствията от всеки идващ стадий на научно-техническите революции, само че до момента в който тогава нищо и никой не е оспорвал върховенството на индивида, а е било реконструирано, с цел да укрепи неговата доминация на средата му, в този момент приказваме за надрастването на индивида от машината, за превъзходството на изкуствения разсъдък над човешкия.

Колко близо сме до по този начин наречения миг на сингулярност– моментът в който потенциалът на машината за самостоятелно битие ще направи човекаизлишен? Живеем ли в последните миг преди нашия цифров небосвод на събитията? Какъв е българският път и принос към възхода на машината? Какви са моралните проблеми, които повдига появяването и възходът на изкуствения разсъдък? Може ли да си представим сюжет, друг от трансхуманизма? На тези и още въпроси дават отговор нуклеарният физик проф. доктор Морис Гринберг,доц. Борис Гроздаров, писателят д-рНиколай Генов и историкът Виктор Петров.

" Радвам се, че споменахте трансхуманизма,защото за доста това е някакъв вероятен излаз. За други хора би трябвало да има някакъв рабски публичен строй, в който машините са плебеи и индивидът внимава доста да останат такива. Това са сериозниидеи, които се изричат в пространството ", разяснява д-рГринберг.

" Става все по-трудно да предсказваме бъдещето и един от водещите фактори за това ограничаване е не просто развиетието на технологията, само че развиването на определентиптехнологии. Като изкествения интерект да вземем за пример ", добави Грозданов.

" Опитът с всяка технология през последните години е бил с доста тежки последици за индивида. Те постоянно са довеждали в един или различен случай до всеобща гибел. Върлува мисълта, че сме на път да създазем машини, които убиват, без никакви задръжки, само че са доста умни. Някак си този скептицизъм идва от това, че хората от ден на ден и по-добре се срещат от себе си и че знаят, че ще има хора, които ще се възползват от тези постижения за такива цели. Изкуствения разсъдък, който имаме сега още не е това от което се опасяваме. Проблемът е ChatGPT е че това е друго равнище. Това е нещо, с което аз сядам и си говоря ", споделиГринберг.

" Твърди се, че с ChatGPT към този момент няма да има потребност от писане на есета, тъй като машината ще създава такива есета, само че наистила ли крайният артикул е това, което би трябвало да усвои един възпитаник? Изглежда, че желаеме да изхвърлим нещо, от което имаме потребност. Ако гледаме на есето като опит за основаване на сериозно мислене и поле на свободното слово, в случай че премахнем този блян към усвояването на такива умения, тогава към този момент рискуваме доста ", съобщи доктор Генов.