166 години от рождението на Стоян Михайловски
На днешния ден се навършват 166 години от рождението на бележития публицист Стоян Михайловски, създател на химна на българската култура „ Върви, народе възродени “, който звучи на всички места на 24 май към този момент повече от 120 години.
Стоян Михайловски е потомък на остарял възрожденски, наследник е на Никола Михайловски – изтъкнат литератор и държавник и племенник на бореца за църковна самостоятелност Иларион Макариополски.
Първоначално учи в Търново, а през 1872 година приключва Френския султански колеж „ Галатасарай “ в Цариград. От тези ранни години стартира и литературната му активност.
В продължение на две години учителствува в Дойран, след което през 1875 година отпътува за Франция и учи правни науки.
След Освобождението Михайловски работи като юрист и арбитър, преподава френски език и всеобща литературна история в Софийския университет като доцент, а по-късно и като професор. През 1886-1887 година е определен за депутат в Третото Велико Народно заседание, а по-късно и в Обикновеното Народно заседание през 1894–1896 и 1903-1908 година.
Стоян Михайловски е бил на два пъти преподавател по френски в Русе. Първият път той постъпва там, откакто е уволнен от Апелативния съд поради рецензия към държавното управление на Стамболов. В спомените си някогашният ученик на Мъжката гимназия Спас Ганев споделя, че Михайловски не е признавал разпоредбите и в класната стая. Русенецът разказва по какъв начин той е идвал постоянно с файтон на учебно заведение, часовете му са започвали наложително след 10 часа, работел е по своя лична стратегия, отказвал е да се преценява с началството. Но пък е говорел френски като парижанин и е бил актьор по държание.
Михайловски се завръща още веднъж в Мъжката гимназия в Русе през 1892 година, отчаян от политиката, откакто два пъти е бил избиран за депутат.
На 15 май той написва 14-те куплета на стихотворението „ Кирил и Методий “, което е било план за всеучилищна ария. Две години по-късно Панайот Пипков основава музика към стиховете и песента се трансформира в народен химн на българската култура.
Стоян Михайловски не е единственият преподавател, с който русенското учебно заведение „ Христо Ботев “ се гордее. Там са преподавали създателят на българската археология Карел Шкорпил и създателят на текста на националния ни химн Цветан Радославов. Сред възпитаниците му са Йордан Йовков, Добри Немиров, Сава Огнянов, проф. Димитър Баларев и акад. Михаил Арнаудов
Стоян Михайловски е потомък на остарял възрожденски, наследник е на Никола Михайловски – изтъкнат литератор и държавник и племенник на бореца за църковна самостоятелност Иларион Макариополски.
Първоначално учи в Търново, а през 1872 година приключва Френския султански колеж „ Галатасарай “ в Цариград. От тези ранни години стартира и литературната му активност.
В продължение на две години учителствува в Дойран, след което през 1875 година отпътува за Франция и учи правни науки.
След Освобождението Михайловски работи като юрист и арбитър, преподава френски език и всеобща литературна история в Софийския университет като доцент, а по-късно и като професор. През 1886-1887 година е определен за депутат в Третото Велико Народно заседание, а по-късно и в Обикновеното Народно заседание през 1894–1896 и 1903-1908 година.
Стоян Михайловски е бил на два пъти преподавател по френски в Русе. Първият път той постъпва там, откакто е уволнен от Апелативния съд поради рецензия към държавното управление на Стамболов. В спомените си някогашният ученик на Мъжката гимназия Спас Ганев споделя, че Михайловски не е признавал разпоредбите и в класната стая. Русенецът разказва по какъв начин той е идвал постоянно с файтон на учебно заведение, часовете му са започвали наложително след 10 часа, работел е по своя лична стратегия, отказвал е да се преценява с началството. Но пък е говорел френски като парижанин и е бил актьор по държание.
Михайловски се завръща още веднъж в Мъжката гимназия в Русе през 1892 година, отчаян от политиката, откакто два пъти е бил избиран за депутат.
На 15 май той написва 14-те куплета на стихотворението „ Кирил и Методий “, което е било план за всеучилищна ария. Две години по-късно Панайот Пипков основава музика към стиховете и песента се трансформира в народен химн на българската култура.
Стоян Михайловски не е единственият преподавател, с който русенското учебно заведение „ Христо Ботев “ се гордее. Там са преподавали създателят на българската археология Карел Шкорпил и създателят на текста на националния ни химн Цветан Радославов. Сред възпитаниците му са Йордан Йовков, Добри Немиров, Сава Огнянов, проф. Димитър Баларев и акад. Михаил Арнаудов
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ