Симеон Велики разбива войските на Византия в Битката при река Ахелой
На днешния ден през 917 година българските войски, водени от цар Симеон I, разрушават войските на Византия в Битката при река Ахелой.
Ахелойското поле граничи на юг с Черно море. То е относително равно, като на запад има няколко ниски възвишения. Полето се пресича от река Ахелой, която въпреки да не е изключително пълноводна, в източния си край е тинеста, задоволително дълбока и необятна, с цел да е относително рискова за прекосяване.
Все още се спори за съответното място на провеждането на борбата – дали е станала североизточно от устието на Ахелой, покрай Месемврия, или сражението е извършено югозападно от реката, т.е. в полето сред Анхиало и Ахелой.
Начело на българската армия стои цар Симеон I Велики, който персонално взе участие в самото стълкновение. Войските на византия са водени от магистър Лъв Фока, доместик на схолите и главнокомандващ сухопътните сили на империята. Основната цел, с която Византия води тази борба е неутрализирането на засилващата се българска страна след унизителните за Византия условия, открити през 913 година.
България печели решителна победа. Това стълкновение е измежду най-грандиозните борби за цялото европейско Средновековие. Според арабския хронист ал-Масуди в него вземат присъединяване общо 122 000 души.
Огромната загуба на хора в тази борба краткотрайно парализирала военната мощност на Византия. Опитът на доместика на схолите Лъв Фока, дружно с етериарха Йоан и Николай Дука да окажат отпор на настъплението на българите край Катасирти, близо до Цариград, приключва с нов погром. Тези неуспехи на бойното поле разклащат в забележителна степен ръководството на императрицата, която е регент на своя наследник. Възползвайки се от обстановката, близо година и половина по-късно, в ранните месеци на 919 година Роман Лакапин прави държавен прелом, лишавайки Зоя Чернооката от всякаква власт.
На сцената още веднъж излязал патриарх Николай Мистик. През месец май 919 година Лакапин омъжил щерка си за младия император Константин VII и се афишира за василеопатор, а през септември 919 година е разгласен за кесар. На следната година – през декември 920 година, е коронясан за император. Вече, че е съвладетел на Константин VII, година по-късно Роман се прогласява за автократор. Макар поемането на властта от Роман Лакапин да слага началото на процеса на стабилизация на Византия, пагубните загуби на жива мощ при Ахелой не разрешава на империята да възвърне цялостната си военна мощност при започване на неговото ръководство.
Въпреки триумфа при Катасирти Симеон I не обсажда Константинопол, а насочва армията си против сърбите, които директно преди борбата при Ахелой се съюзяват с Византия и посредничат на империята при договарянията с маджарите против България. Едва по-късно Симеон стартира подготовка за завладяването на Цариград, като прави несполучлив опит за съюз и взаимни дейности с арабите от Тунис, провален от византийската дипломация посредством богат рушвет под формата на блага.
Ахелойското поле граничи на юг с Черно море. То е относително равно, като на запад има няколко ниски възвишения. Полето се пресича от река Ахелой, която въпреки да не е изключително пълноводна, в източния си край е тинеста, задоволително дълбока и необятна, с цел да е относително рискова за прекосяване.
Все още се спори за съответното място на провеждането на борбата – дали е станала североизточно от устието на Ахелой, покрай Месемврия, или сражението е извършено югозападно от реката, т.е. в полето сред Анхиало и Ахелой.
Начело на българската армия стои цар Симеон I Велики, който персонално взе участие в самото стълкновение. Войските на византия са водени от магистър Лъв Фока, доместик на схолите и главнокомандващ сухопътните сили на империята. Основната цел, с която Византия води тази борба е неутрализирането на засилващата се българска страна след унизителните за Византия условия, открити през 913 година.
България печели решителна победа. Това стълкновение е измежду най-грандиозните борби за цялото европейско Средновековие. Според арабския хронист ал-Масуди в него вземат присъединяване общо 122 000 души.
Огромната загуба на хора в тази борба краткотрайно парализирала военната мощност на Византия. Опитът на доместика на схолите Лъв Фока, дружно с етериарха Йоан и Николай Дука да окажат отпор на настъплението на българите край Катасирти, близо до Цариград, приключва с нов погром. Тези неуспехи на бойното поле разклащат в забележителна степен ръководството на императрицата, която е регент на своя наследник. Възползвайки се от обстановката, близо година и половина по-късно, в ранните месеци на 919 година Роман Лакапин прави държавен прелом, лишавайки Зоя Чернооката от всякаква власт.
На сцената още веднъж излязал патриарх Николай Мистик. През месец май 919 година Лакапин омъжил щерка си за младия император Константин VII и се афишира за василеопатор, а през септември 919 година е разгласен за кесар. На следната година – през декември 920 година, е коронясан за император. Вече, че е съвладетел на Константин VII, година по-късно Роман се прогласява за автократор. Макар поемането на властта от Роман Лакапин да слага началото на процеса на стабилизация на Византия, пагубните загуби на жива мощ при Ахелой не разрешава на империята да възвърне цялостната си военна мощност при започване на неговото ръководство.
Въпреки триумфа при Катасирти Симеон I не обсажда Константинопол, а насочва армията си против сърбите, които директно преди борбата при Ахелой се съюзяват с Византия и посредничат на империята при договарянията с маджарите против България. Едва по-късно Симеон стартира подготовка за завладяването на Цариград, като прави несполучлив опит за съюз и взаимни дейности с арабите от Тунис, провален от византийската дипломация посредством богат рушвет под формата на блага.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ