Елисейският дворец е резиденцията на президента на Френската република
На днешния ден през 1977 година е роден Еманюел Макрон (Emmanuel Macron) - френски политик, президент на Франция (25-ти по ред) от 14 май 2017 година и Ко-принц на Андора. Той е най-младият човек, заемал президентския пост (на 39 години), като стига до него след извънредно къса кариера във финансовия бранш и политиката.
Макрон се дипломира в Националния институт по администрация (на френски: École nationale d'administration) през 2004 година. След това встъпва на държавна служба като финансов контрольор, преди да стартира през 2008 година кариера като банкер във френската комерсиална банка Rothschild & Cie. Между 2006 и 2009 година е член на Социалистическата партия. Назначен като заместител основен секретар в кабинета на президента от Франсоа Оланд през 2012-а. Две години по-късно става министър на стопанската система, промишлеността и цифровизацията във второто държавно управление на Манюел Валс.
През април 2016 година Макрон основава свое политическо придвижване, наречено "Напред! " (на френски: En marche!) и четири месеца по-късно напуща министерския си пост. На президентските избори извършени една година по-късно, Макрон печели и двата тура, като е дефинитивно определен с 66.06% от подадените гласове против 33.94% за Марин Льо Пен.
Президент на Франция , публично именуван Президент на Републиката, е избираема служба във Френската република. Четири от петте френски републики са имали президенти в качеството си на държавен глава. Правомощията на президента, неговите функционалности и отговорности, както и връзките с френското държавно управление се дефинират от френската конституция. Във всяка от досегашните френски конституции те са разнообразни.
Постът е основан на 20 декември 1848 година, а Шарл Луи Наполеон Бонапарт (Charles Louis Napoleon Bonaparte), е племенник на Наполеон I Бонапарт и наследник на неговия брат Луи (1778-1846 г.), е определен за президент на Франция по време на Втората република, открита с революцията от 1848 година.
Обръщението към френския президент е Ваше Превъзходителство. Той е с мандат пет години и с право на едно преизбиране. Заплатата му възлиза на 179 000 евро годишно.
Елисейският замък (на френски: Palais de l'Élysée - Палѐ дьо л'Елизѐ) е публична резиденция на президента на Френската република. Разположен е в Париж, 8-ми арондисман, ул. Фобур Сент Оноре (Faubourg Saint-Honore) на № 55, близо до фамозното авеню Шанз-Елизе, което в превод значи "Елисейски полета " и откъдето е получил името си.
В Елисейският замък се организират съвещания на държавното управление на Франция (което се управлява от президента). В градините на двореца вечерта на 14 юли (деня на завладяването на Бастилията) се устройват празненства по случай деня на Френската република (националния празник на страната).
В Елисейския замък президентът приема главите на задграничните страни, с почетен часовой на Републиканската армия на Франция.
Зданието е строено за граф Еврьо (Évreux) от рода Латур д’Оверн (La Tour d’Auvergne) и неговата брачна половинка от рода Кроза (Crozat) - най-богатия тогава в страната, кредитирал краля, с пари от монопола върху експлоатирането на благосъстоянията на Луизиана, продадена по-късно от Наполеон и през днешния ден щат на САЩ). То е градски замък (hôtel particulier) в жанр Регентство от проектант Арман-Клод Моле през 1718-1722 година. След гибелта на рубрика през 1753-а е добит от крал Луи XV и подарен на мадам дьо Помпадур, която усилва площта му. След нейната гибел през 1764 година дворецът минава към далечни родственици на краля.
При Наполеон I дворецът за първи път е употребен за потребностите на държавното управление. Там са живели също сестра му Каролин Мюрат и жена му императрица Жозефина.
През 1816 година постройката е купена от Луи XVIII. Става публична резиденция на президента на Втората република Наполеон III (1848 г.), който се прогласява (през 1852 г.) за император и заема нормалната монархическа резиденция - двореца Тюйлери.
Самият Елисейски замък е престроен (1853-1867 г.) по предписание на императора от проектант Лакроа и оттогава неговият външен тип не е променян.
Днес в границите на Париж, при своето изграждане през XVIII век, Елисейският замък представлявал първокласна извънградска резиденция. Той се употребява като резиденция на президента на Франция от 1873 година с началото на третата френска република.
В 370-стайния Елисейски замък оптималният комфорт се съчетава с най-малък контакт с действителния живот. Когато президентът на Френската република мине през триумфалната арка на двореца и влезе в двора му, републикански гвардейци с лъскави шлемове и пера вдигнат саби за привет.
В двореца президентът е гален от икономи и лакеи, които бродят с тихи стъпки из залите с позлатени колони, кристални полилеи и портрети от времето на Втората френска империя. От избата и кухнята те носят остарели виновност и превъзходни ястия, които могат да съперничат на тези, предлагани в най-хубавите парижки заведения за хранене.
Ако на президента му хрумне да смени ситуацията на лукс и бароково величие на Елисейския замък, той може да избяга в разкоша и бароковото величие на други пет публични резиденции, в това число шато "Рамбуйе " край Париж и замъка Брегансон до Марсилия, както и кралския павилион в Марли льо Роа покрай Версай, издигнат от Луи XIV, с цел да избяга от задушаващия етикет в кралския двор.
В реалност френският държавен глава има пълномощия, на които може да завижда всеки деспот.
Съгласно конституцията на основаната от Шарл дьо Гол Пета република президентът дефинира отбранителната и външната политика на страната. Той може да разпуска Народното събрание, да назначава и уволнява премиера, да анулира закони, утвърдени от законодателната власт и да помилва всеки нарушител.
Парижани и туристите към този момент могат да посещават градините на Елисейския замък, възползвайки се от решението на френския президент Франсоа Оланд да ги отвори за гости за пръв път от XVIII век всяка последна събота от месеца. Досега дворецът и градините към него бяха отворени за визити единствено веднъж годишно, през уикенда по случай Дните на френското завещание през септември.
В градините на Елисейския замък се влиза през врата от ковано желязо с позлатен петел от горната страна - френския народен знак.
Градините са отворени от 12 до 17 часа през последната събота на месеца от октомври до март и от 13 до 17 часа от април до септември.
Макрон се дипломира в Националния институт по администрация (на френски: École nationale d'administration) през 2004 година. След това встъпва на държавна служба като финансов контрольор, преди да стартира през 2008 година кариера като банкер във френската комерсиална банка Rothschild & Cie. Между 2006 и 2009 година е член на Социалистическата партия. Назначен като заместител основен секретар в кабинета на президента от Франсоа Оланд през 2012-а. Две години по-късно става министър на стопанската система, промишлеността и цифровизацията във второто държавно управление на Манюел Валс.
През април 2016 година Макрон основава свое политическо придвижване, наречено "Напред! " (на френски: En marche!) и четири месеца по-късно напуща министерския си пост. На президентските избори извършени една година по-късно, Макрон печели и двата тура, като е дефинитивно определен с 66.06% от подадените гласове против 33.94% за Марин Льо Пен.
Президент на Франция , публично именуван Президент на Републиката, е избираема служба във Френската република. Четири от петте френски републики са имали президенти в качеството си на държавен глава. Правомощията на президента, неговите функционалности и отговорности, както и връзките с френското държавно управление се дефинират от френската конституция. Във всяка от досегашните френски конституции те са разнообразни.
Постът е основан на 20 декември 1848 година, а Шарл Луи Наполеон Бонапарт (Charles Louis Napoleon Bonaparte), е племенник на Наполеон I Бонапарт и наследник на неговия брат Луи (1778-1846 г.), е определен за президент на Франция по време на Втората република, открита с революцията от 1848 година.
Обръщението към френския президент е Ваше Превъзходителство. Той е с мандат пет години и с право на едно преизбиране. Заплатата му възлиза на 179 000 евро годишно.
Елисейският замък (на френски: Palais de l'Élysée - Палѐ дьо л'Елизѐ) е публична резиденция на президента на Френската република. Разположен е в Париж, 8-ми арондисман, ул. Фобур Сент Оноре (Faubourg Saint-Honore) на № 55, близо до фамозното авеню Шанз-Елизе, което в превод значи "Елисейски полета " и откъдето е получил името си.
В Елисейският замък се организират съвещания на държавното управление на Франция (което се управлява от президента). В градините на двореца вечерта на 14 юли (деня на завладяването на Бастилията) се устройват празненства по случай деня на Френската република (националния празник на страната).
В Елисейския замък президентът приема главите на задграничните страни, с почетен часовой на Републиканската армия на Франция.
Зданието е строено за граф Еврьо (Évreux) от рода Латур д’Оверн (La Tour d’Auvergne) и неговата брачна половинка от рода Кроза (Crozat) - най-богатия тогава в страната, кредитирал краля, с пари от монопола върху експлоатирането на благосъстоянията на Луизиана, продадена по-късно от Наполеон и през днешния ден щат на САЩ). То е градски замък (hôtel particulier) в жанр Регентство от проектант Арман-Клод Моле през 1718-1722 година. След гибелта на рубрика през 1753-а е добит от крал Луи XV и подарен на мадам дьо Помпадур, която усилва площта му. След нейната гибел през 1764 година дворецът минава към далечни родственици на краля.
При Наполеон I дворецът за първи път е употребен за потребностите на държавното управление. Там са живели също сестра му Каролин Мюрат и жена му императрица Жозефина.
През 1816 година постройката е купена от Луи XVIII. Става публична резиденция на президента на Втората република Наполеон III (1848 г.), който се прогласява (през 1852 г.) за император и заема нормалната монархическа резиденция - двореца Тюйлери.
Самият Елисейски замък е престроен (1853-1867 г.) по предписание на императора от проектант Лакроа и оттогава неговият външен тип не е променян.
Днес в границите на Париж, при своето изграждане през XVIII век, Елисейският замък представлявал първокласна извънградска резиденция. Той се употребява като резиденция на президента на Франция от 1873 година с началото на третата френска република.
В 370-стайния Елисейски замък оптималният комфорт се съчетава с най-малък контакт с действителния живот. Когато президентът на Френската република мине през триумфалната арка на двореца и влезе в двора му, републикански гвардейци с лъскави шлемове и пера вдигнат саби за привет.
В двореца президентът е гален от икономи и лакеи, които бродят с тихи стъпки из залите с позлатени колони, кристални полилеи и портрети от времето на Втората френска империя. От избата и кухнята те носят остарели виновност и превъзходни ястия, които могат да съперничат на тези, предлагани в най-хубавите парижки заведения за хранене.
Ако на президента му хрумне да смени ситуацията на лукс и бароково величие на Елисейския замък, той може да избяга в разкоша и бароковото величие на други пет публични резиденции, в това число шато "Рамбуйе " край Париж и замъка Брегансон до Марсилия, както и кралския павилион в Марли льо Роа покрай Версай, издигнат от Луи XIV, с цел да избяга от задушаващия етикет в кралския двор.
В реалност френският държавен глава има пълномощия, на които може да завижда всеки деспот.
Съгласно конституцията на основаната от Шарл дьо Гол Пета република президентът дефинира отбранителната и външната политика на страната. Той може да разпуска Народното събрание, да назначава и уволнява премиера, да анулира закони, утвърдени от законодателната власт и да помилва всеки нарушител.
Парижани и туристите към този момент могат да посещават градините на Елисейския замък, възползвайки се от решението на френския президент Франсоа Оланд да ги отвори за гости за пръв път от XVIII век всяка последна събота от месеца. Досега дворецът и градините към него бяха отворени за визити единствено веднъж годишно, през уикенда по случай Дните на френското завещание през септември.
В градините на Елисейския замък се влиза през врата от ковано желязо с позлатен петел от горната страна - френския народен знак.
Градините са отворени от 12 до 17 часа през последната събота на месеца от октомври до март и от 13 до 17 часа от април до септември.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ