На днешния ден през 1945 г. е извършена първата в

На днешния ден през 1945 година е осъществена първата в света атомна бомбардировка - на гр. Хирошима в Япония по време на Втората международна война от американската бомба с кодовото название " Малчуганът ". Целта на удара да бъде принудена Япония да капитулира, написа Българска телеграфна агенция.

Вестник " Гардиън " цитира кмета на Хирошима, който на гала във връзка 80-годишнината от унищожаването на града от американската атомна бомба прикани най-силните страни в света да се откажат от нуклеарните оръжия.

Британското издание отбелязва, че Русия не е изпратила формален представител на днешната гала, само че нейният съдружник Беларус участва за първи път от четири години. Представители на Тайван и Палестина също са участвали за първи път, оповестява " Гардиън ", базирайки се на японски медии.

Американският вестник " Вашингтон пост " написа, че с бързо намаляващия брой на оживелите след бомбардировката, които още са живи, и междинната им възраст, която към този момент надвишава 86 години, годишнината е считана за последното значимо събитие за доста от тях. Изданието цитира редица оживели, съгласно които " след 10 или 20 години няма да остане никой, който да съобщи тази тъжна и мъчителна история ". Вестникът добавя, че днешната годишнина се празнува в миг, когато притежаването на нуклеарни оръжия за въздържане се поддържа от ден на ден от интернационалната общественост, в това число Япония.

Вестникът цитира и оживели, които са разочаровани от неотдавнашното изказване на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, който оправда офанзивата на Вашингтон против Иран през юни и я съпостави с атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, както и от меката реакция на японското държавно управление.

" Вашингтон пост " цитира историка Антъни Бийвър, който написа за сп. " Форин афеърс " и отбелязва, че Хирошима и Нагасаки дейно са поставили завършек на " първия актуален спор, в който умират доста повече цивилни, в сравнение с военни ". Според изданието това навежда на мисълта, че софтуерният напредък е напреднал, до момента в който моралът е отстъпил.

В тази връзка " Вашингтон пост " напомня, че неотдавна вицепрезидентът на Съединени американски щати Джей Ди Ванс съобщи, че експлоадирането на военно принуждение сред нуклеарните сили Индия и Пакистан " като цяло не е работа на Съединени американски щати ". По този въпрос " Вашингтон пост " пита реторично дали " Съединени американски щати нямат сериозен интерес от запазването на 80-годишната норма против прекосяването на нуклеарната граница? ", както и задава въпроса дали " Джей Ди Ванс е считал, че нуклеарните упоритости на Иран също не са " работа на Съединени американски щати ", когато администрацията, на която той е бижу, изпрати бомбардировачите " B-2 Спирит " в Иран? ".

Вестник " Ню Йорк таймс " отбелязва, че 80 години след единствените атомни бомбардировки в света Япония не е изцяло в мир, защото три от най-близките ѝ прилежащи страни имат нуклеарни оръжия: Китай, Русия и Северна Корея.

Светът като цяло, от Украйна до Газа, е раздвоен от спорове, разяснява изданието. Според него Япония е разцепена сред тези, които пазят пацифизма като национална добродетел, и тези, които считат, че страната би трябвало да се откаже от своята покорна позиция.

" Намираме се в преломен миг ", споделя пред вестника Нориюки Кавано, шеф на Центъра за мир в Университета в Хирошима. Той приказва за възходящото чувство в Япония, изключително измежду младежите, че мирът, осланящ се просто на концепцията за мира, към този момент не е задоволителен.

Изданието отбелязва, че до момента в който Хирошима продава сувенири с надпис " мир ", близкото пристанищно градче Куре съществува по напълно друг метод. Някога дом на най-голямата база и боеприпас на Имперската флота, Куре е център на актуалната военна агресия на Япония, разяснява " Ню Йорк таймс " и прибавя, че най-големият боен транспортен съд на страната дебаркира точно там.

Военното разширение в Куре разгневява някои поданици, които означават, че градът е бил бомбардиран 14 пъти от американците по време на Втората международна война, акцентира изданието.

" Ню Йорк таймс " обръща внимание още на това, че хората постоянно разказват нуклеарната офанзива като естествено злополучие, в което няма човешка интервенция, като дава образец с американския президент Барак Обама.

Вестникът акцентира, че през 2016 година Обама посещава Хирошима и е първият настоящ президент на Съединени американски щати, който посещава града. Въпреки това той не се извинява за офанзивите, написа вестникът и цитира думите на Обама тогава: " В едно ясно, безоблачно утро гибелта падна от небето ".

Британският вестник " Индипендънт " написа, че Хирошима и Нагасаки са трайни напомняния освен за голямата човешка покруса, която се развихря, само че и за дълбоката заплаха, която нуклеарните оръжия съставляват за човечеството в днешния поляризиран свят.

По този мотив изданието напомня, че напълно неотдавна Доналд Тръмп съобщи, че е наредил разполагането на нуклеарни подводници наоколо до Русия в отговор на това " заплашителни изявления от Москва ", а през март 2023 година Русия разгласи проекти за разполагане на тактически нуклеарни оръжия в Беларус – първият случай, в който тя разполага такива оръжия отвън границите си от разпадането на Съветския съюз.