На днешния ден през 1940 г. по заповед на кръволока

На днешния ден през 1940 година по заповед на кръволока Йосиф В. Джугашвили ( с мутренски прякор Сталин) и по решение на Политбюро на руската комунистическа партия, са разстреляни 21 768 жители на Полша. В историята това злокобно закононарушение остава като „ Катинското кръвопролитие “. Екзекуцията е изпълнена със пукотевица с револвер в тила от чиновници и сътрудници на руското Гестапо – Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).50 години руската власт отхвърляше отговорността си за това закононарушение. Едва на 13 април 1990 година публично призна, че то е „ едно от най-тежките закононарушения на сталинизма “.Разстреляни са 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, 3 едри земевладелци, 1 принц, 43 държавни чиновници, 85 редови войници, 131 бежанци; 20 академични професори, 300 учени, няколко хиляди юристи, инженери и учители; повече от 100 писатели и публицисти и над 200 водачи. Всички те са били мобилизирани в запаса на полската войска. Затова и откривателите са приели, че цел на руските сатрапи е била да се унищожи елитът на полската страна.След като на 17 септември 1939 година Съюз на съветските социалистически републики атакува Полша по договореност с Германия (Пакт Рибентроп-Молотов) поляците са били изправени пред тежката задача да бранят отечеството си на два фронта. Агресорите са „ родни братя “ – социалисти по убеждения. С тази разлика, че едните са били национални социалисти, а другите – интернационални. Предварително те реализират единодушие да си разпределят територията на Европа и с непозната до тогава на света безочливост, стартират да извършват проекта си. Те нямат друга мисъл с изключение на да убиват и владеят. По това си наподобяват с днешните путинисти, които ръководят в Кремъл.Поляците не могат да водят война на два фронта и вземат решение да сложат оръжие пред болшевиките, приемайки ги за „ славяни “. Но те се оказват по-жестоки от нацистите. Сред предалите се непринудено в плен са и към седем хиляди цивилни жители.Историята на ХХ век не познава друго такова всеобщо изтребване на военнопленници.Жертвите са заровени в изкопани ями в покрайнините на Смоленск, Харков, Буковина и на други места. Разстрелите са осъществявани скрито. На 26 октомври 1940 година 125 функционери на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) взели участие в подготовката и реализирането на убийствата, са наградени за сполучливо осъществяване на „ специфичната задача “.На 16 април 2012 година Европейският съд за правата на индивида в Страсбург в свое решение дефинира Катинското закононарушение като „ военно закононарушение осъществено от управляващите на Съюз на съветските социалистически републики “.ФАКТИТЕНа 2 март 1940 година Лаврентий Берия –шеф на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), изпраща до Йосиф Сталин секретна докладна бележка № 794/Б, в която дефинира полските военнопленници (14 736 души) и арестуваните в пандизите на Западна Белорусия и Украйна (18 632 лица) като „ неподлежащи на превъзпитание врагове на руската власт “. И предлага да бъдат разстреляни 14 700 военнопленници и 11 000 пандизчии, без предявяване на обвиняване и без показване на обвинителен акт. Под записката стоят четири подписа: на Сталин, Ворошилов, Молотов и Микоян, както и единодушието на секретарите Калинин и Каганович. В единодушие с тази бележка Политбюро на Комунистическа партия на Съветския съюз издава на 5 март секретното решение № П13/144 с предложеното от Берия наличие.Като дипломат на Република България в Република Полша в интервала 1998-2001 година отделих време, с цел да науча повече за Катинското закононарушение. Тук обявявам един, въпреки и повърхностен, СПИСЪК НА ЧАСТ ОТ ФУНКЦИОНЕРИТЕ НА Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) НА Съюз на съветските социалистически републики –комисари, лейтенанти, майори и полковници, направили убийствата:Всеволод Николаевич Меркулов, Богдан Захариевич Кобулов, Соломон Рафаилович Милштайн, Лаврентий Фомич Канава, Иван Иванович Маслеников, Василий Василиевич Чернишов, Михаил Спиридонович Кривенко, Алексей Рибаков, Павел Михайлович Фитин, Трофин Николаевич Корниенко, Николай Иванович Синегубов, Леонид Фокиевич Баштаков, Павел Георгиевич Вегма, Александър Михайлович Белянов, Василий Михайлович Блохин, Дмитрий, Степанович Токарев, Константин Сергеевич Зилберман, Алексей Окунев, Пьотр Сергеевич Сафонов, Анатоли Михайлович Калинин, Емелян Иванович Куприянов, Аркадий Яковлевич Герсовски, Василий Павлович Павлов, Николай Ратушни, Владимир Тимофеевич Смородински, Владимир Зубцов, Пьотр Яковлев, Иван Тикунов, Павел Павлович Тихонов, Тимофей Куприй, Михаил Козохотски, Трофим Павлович Якушев, Иван Илич Антонов, Иван Шигалов, Малах Журавльов, Григорий Макаренков, Прохор Прудников, Герман Маркович Грановски, Никита Мелник, Михаил Лебедев, Пьотр Михайлович Карцев, Николай Киселов, Алексей Офицеров, Михаил Йенукович Ростомашвил, Николай Костюченко…..Има още към 2 000 руски убийци, само че на доста от тях имената им и до през днешния ден остават недостъпни.Това са директните причинители на убийствата или позорът на съветската нация до през днешния ден. Такива описи на убийци ще излязат и след края на днешната съветска експанзия против Украйна. Това ще стане след гибелта на президента Владимир Путин.От упоменатите имена на руски убийци ще откроя единствено това на Василий Блохин. Като комендант на основната квартира на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в Москва за цялата си кариера в руските репресивни органи той собственоръчно е разстрелял близо 50 000 души. Ползвал е немски револвери марка Валтер, тъй като съветските нагани бързо са прегрявали. Известен е върхът му: 300 разстреляни за 10 часа!Кремъл отхвърля информация за ориста на военнопленниците. На среща с полските генерали Сикорски и Андерс, състояла се на 3 декември 1941 година в Москва, Сталин безочливо декларира, че най-вероятно те са „ избягали в Манджурия, например… “ИСТИНАТАНа 17 февруари 1943 година локални поданици показват на германците точното място на ямите, в които са хвърляни избитите. На 13 април радио Берлин осведоми за закононарушението, а два дни по-късно Германия кани Международния червен кръст да направи изследване на място. Отговорът е, че би трябвало да получат покана от всички заинтригувани страни. Съветският съюз не изпраща покана. Тогава Германия образува Международна лекарска комисия, която включва 12 специалисти от 12 европейски страни. Тя работи в Катин от 28 до 30 април. Публикува своите наблюдения и проучвания през есента на 1943 година До началото на юни 1943 година са извадени 4 243 тела и разпознати 2 730 от тях. Открити са писма от околните им с последни дати от пролетта на 1940 година Времето на убийствата е открито и посредством разбор на корените на дърветата засадени от функционерите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) върху всеобщите гробове за изтриване на следите. Документацията от проучванията е съхранена в Института по правосъдна медицина в Краков. След войната тя изчезва, само че копия се откриват напролет на 1991 година в скрито укритие в Института за правосъдна експертиза в Краков. Сред специалистите подписали протоколите е и българския доктор проф. Марко Марков, който след войната е заставен от комунистическата власт да се откаже от своя автограф.ЛЪЖАТАМосква реагира два дни след известието на радио Берлин. В известие на Совинформбюро излъчено по радиото и оповестено във в. „ Правда “, за клането са упрекнати „ немските нашественици “. След отстъплението на немската войска в Катин идва екип на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и военното контраразузнаване Смерш. Ямите в които са нахвърляни телата на избитите са разкопани и са сложени подправени документи. Подготвени са подправени очевидци, а неуместните са премахнати или заточени. След като теренът е „ обработен “ на 13 януари 1944 година Политбюро на комунистическата партия основава специфична Комисия за „ определяне и осъществяване на следствени дейности за аргументите и събитията към разстрела в Катинската гора на полските военнопленници от немско-фашистките нашественици “. Комисията се управлява от учен Николай Бурденко и показва като причинители на закононарушението „ фашистите “. Това е началото на лъжата. Но тя продължава през годините.През 1969 година в селцето Хатин в Беларус е повдигнат голям монумент в памет на жертвите на нацизма. Целта е да се прикрие името Катин. В „ Болшая советская эниклопедия “ се споделя за Хатин, само че не и за Катин. През 1978 година на мястото на Катинското кръвопролитие се слага бетонов стелаж с надпис: „ На жертвите на фашизма – полски офицери разстреляни от хитлеристите през 1941 година “. На входа на Катинската гора се инсталира монумент отдаден на несъществуващи 500 съветски военнопленници „ също разстреляни “ от немците. През 1990 година руската власт сама отстранява фалшификата.През 1946 година Нюрнбергския съд отхвърля да упрекна Германия за Катинското закононарушение заради липса на доказателства. На 22 декември 1952 година в Съединени американски щати е основана комисия към Конгреса, която прави свое изследване и излиза със финален отчет, в който приканва за образуване на интернационален арбитражен съд, който да осъди руски управляващи отговорни за това закононарушение против човечеството.ПРИЗНАНИЕПрез април 1990 година Михаил Горбачов предава на Полша архивни документи и признава, че Катинското кръвопролитие е осъществено от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Същият ден ТАСС оповестява, че непосредствената отговорност е на „ Берия, Меркулов и техните сътрудници и че това е едно от най-големите закононарушения на сталинизма “. На 14 април 2010 година президентът на Русия Дмитрий Медведев призна, че полските офицери са били разстреляни по заповед персонално на Йосиф Сталин. На 26 ноември 2010 година съветският парламент одобри декларация, която осъди Катинското кръвопролитие. В историята на отминалия ХХ век закононарушенията на комунизма ще останат вечно паралелно с закононарушенията на нацизма. До тях към този момент се подреждат закононарушенията на рашизма.Припомням всичко това, тъй като е съдбовно значимо в нашата страна да няма следовници на нарушители. Да няма заблудени от съветската агитация младежи.Ал. Йорданов