30 декември 1924 г. – Хъбъл показва, че не сме сами във Вселената
На днешния ден през 1924 година астрономът Едуин Хъбъл оповестява съществуването на други галактики, което трансформира схващанията за Вселената като цяло.
До този миг са следени единствено обекти от нашата вселена Млечен път, защото астрономите по това време считат, че цялата галактика се изчерпва точно с тази вселена. На процедура думата вселена произлиза от гръцкото наименование на Млечния път.
Първият, който загатва за съществуването на отдалечени от нашата планета звезди е гръцкият мъдрец Демокрит.
За първи път Млечният път е следен през телескоп от Галилео Галилей през 1610, който открива, че галактиката е формирана от голям брой звезди. Едва през 1750 година Томас Райт спекулира в труда си " Оригинална доктрина, или нова догадка за Вселената ", че галактиката е въртящо се тяло от доста звезди, които са свързани между тях посредством гравитационните сили. Всъщност той се оказва прав.
Използвайки телескопа Хукър, най-мощният по това време, Хъбъл съумява да разпознава няколко цефеиди (променливи звезди, жълти гиганти) в няколко спираловидни мъглявини, в това число и мъглявината Андромеда.
През 1921 година Харлоу Шейпли оповестява, че галактиката Млечен път е дълга тъкмо 300 хиляди светлинни години, 10 пъти по-голяма в сравнение с са си мислили всички по това време. За изчисленията си той употребява няколко цефеиди.
Според Шейпли мъглявините, които Хъбъл следи, са единствено облаци от газ, които не се намират доста надалеч.
За да потвърди, че тези мъглявини не са толкоз близо, Хъбъл употребява цефеида от Андромеда, с цел да пресметна дистанцията до мъглявината. Оказва се, че то се развнява на съвсем 1 млн. светлинни години, което надвишава дължината на Млечния път. От тук идва и логическият извод - тези мъглявини са отвън нашата вселена и надлежно вселената не се изчерпва единствено с нея.
Шейпли написа на Хъбъл следното: " Не знам дали скърбя или съм удовлетворен за тази развръзка на казуса с мъглявините. Може би и двете. "
Въпреки успеха си над своя професионален противник, Хъбъл не се оказва 100 % прав. До гибелта си той упорства, че следените от него обекти отвън Млечния път са мъглявини, а не галактики, както твърди Шейпли.
Една година по-късно Хъбъл сформира и необятно употребяваната система за класификацията на галактиките, базирайки са на формите, които те образуват. Той подрежда другите видове галактики в системата, която през днешния ден познаваме като Камертонна диаграма на Хъбъл.
Днес с помощта на галактическия телескоп, носещ името на този остроумен и бележит астроном, ние съумяваме да надникнем доста по-далече от това, което той в миналото си е представял. За деветнадесет години от стартирането на Хъбъл (история на телескопа) през 1990 година са направени над 900 хиляди наблюдения, снимани са повече от 570 хиляди фотоси на повече от 30 хиляди небесни обекта.
Също по този начин телескопът оказа помощ на учените да дефинират приблизителната възраст на Вселената (13,7 милиарда години), да открият, че в центъра на множеството галактики има черни дупки, да следят образуването на планети и да открият, че Вселената се разраства все по-бързо.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1699 година — С декрет на император Петър I в Русия е въведено летоброенето от Рождество Христово.
• 1703 година — При земетресение в Токио умират към 37 000 души.
• 1853 година — Съединени американски щати купуват от Мексико южната част на Аризона и Ню Мексико.
• 1877 година — Избухва Трънското въстание с началник капитан Симо Соколов.
• 1888 година — Основана е Австрийската социалдемократическа партия.
• 1899 година — Открит е футболният стадион Айброкс в Глазгоу, Шотландия.
• 1907 година — Създадена е играта бейзбол.
• 1922 година — Образуван е Съюзът на руските социалистически републики (СССР).
• 1927 година — Открито е метрото на Токио — първото в Азия.
• 1927 година — Руският химик Сергей Лебедев за първи път разгласява способ за приемане на синтетичен каучук.
• 1943 година — Втората международна война: При петата бомбардировка на София от британско-американската авиация умират 75 души, а над 90 са ранени.
• 1946 година — В Съюз на съветските социалистически републики е включен първият нуклеарен реактор.
• 1947 година — Под натиска на Съюз на съветските социалистически републики, кралят на Румъния Михай I наложително абдикира и страната е оповестена за национална република.
• 1951 година — С разпореждане на Министерски съвет в България се регламентира опазването напаметниците на културата и музейното дело.
• 1953 година — В Съединени американски щати е пуснат в продажба първия пъстър тв приемник.
• 1956 година — Приключва формалното броене на популацията в България, съгласно оповестените на 17 януари 1957 година резултати общият брой на популацията е 7 629 254.
• 1963 година — Открит е нефтохимическият комбинат край Бургас.
• 1964 година — Започва работа като непрекъснат орган на Организация на обединените нации Конференцията на Организация на обединените нации за търговия и развиване.
• 1967 година — В България е въведена петдневна работна седмица.
• 1972 година — След заповед на американския президент Ричард Никсън се приключват бомбардировките на Виетнам
• 1985 година — Астрономът Стивън Синот открива Пък — сателит на Уран, употребявайки фотоси снимани от Вояджър 2.
• 1992 година — Народно събрание избира за министър-председател на България професор Любен Беров от мандата на Движение за права и свободи.
• 1993 година — Ватиканът и Израел откриват дипломатически връзки.
• 1999 година — В Лондон фанатик нападна с нож Джордж Харисън (Бийтълс) и брачната половинка му.
• 2002 година — Изключен е Втори реактор на АЕЦ Козлодуй.
• 2005 година — Открита е правата Шумен - Каспичан от автомагистрала Хемус.
• 2006 година — В Ирак е екзекутиран посредством обесване някогашният държавен глава Садам Хюсеин, наказан на гибел за геноцид.
Родени
• 39 година — Тит, римски император
• 1370 година — Григорий XI, римски папа
• 1552 година — Саймън Формън, английски окултист и астролог
• 1673 година — Ахмед III, султан на Османската империя
• 1678 година — Уилям Крофт, английски композитор
• 1746 година — Франсоа-Андре Венсан, френски художник
• 1756 година — Павел Враницки, чешки композитор и цигулар
• 1834 година — Ернст Равенщайн, немско-британски географ
• 1848 година — Александър Померанцев, съветски проектант
• 1852 година — Данаил Николаев, български офицер
• 1865 година — Ръдиард Киплинг, английски публицист, Нобелов лауреат през 1907
• 1874 година — Янко Йесенски, словашки стихотворец
• 1883 година — Йордан Лазаров, български бунтовник
• 1904 година — Дмитрий Кабалевски, съветски композитор
• 1905 година — Даниил Хармс, съветски публицист
• 1905 година — Еманюел Левинас, френски мъдрец
• 1906 година — Сър Карол Рийд, британски кино режисьор
• 1919 година — Васил Спасов, български футболист
• 1923 година — Иван Улитин, руски офицер
• 1926 година — Димитър Бочев, български артист
• 1928 година — Бо Дидли, американски блус-певец
• 1930 година — Владимир Янчев, български режисьор
• 1930 година — Панайот Панайотов, български футболист
• 1935 година — Омар Бонго, президент на Габон
• 1941 година — Бруно Парма, словенски шахматист
• 1942 година — Владимир Буковски, руски публицист и отстъпник
• 1946 година — Пати Смит, американска поп-певица
• 1947 година — Иван Зафиров, български футболист
• 1957 година — Светослав Овчаров, български кинорежисьор
• 1961 година — Бен Джонсън, канадски лекоатлет
• 1966 година — Бенет Милър, американски режисьор
• 1970 година — Ивайло Гаврилов, български волейболист
• 1975 година — Тайгър Уудс, американски голф-състезател
• 1982 година — Кристин Крюк, канадска актриса
• 1984 година — ЛеБрон Джеймс, американски баскетболист
• 1988 година — Ян Мела, полски полярник, най-младият в историята поробител на северния и южния полюс
Починали
• 274 година — Феликс I, римски папа
• 1525 година — Якоб Фугер, немски банкер
• 1572 година — Галеацо Алеси, италиански проектант
• 1691 година — Робърт Бойл, ирландски химик
• 1870 година — Хуан Прим, испански военачалник
• 1893 година — Стефан Веркович, сръбски откривател на български фолклор
• 1896 година — Хосе Рисал, филипински народен воин
• 1902 година — Стефан Любомски, български боен деятел
• 1920 година — Джеймс Баучер, английски публицист
• 1937 година — Иван Ангов, български бунтовник
• 1944 година — Ромен Ролан, френски публицист, Нобелов лауреат през 1915 година
• 1952 година — Йордан Стубел, български публицист
• 1962 година — Артър Лавджой, американски мъдрец
• 1968 година — Кирил Мерецков, руски маршал
• 1968 година — Тригве Ли, норвежки политик
• 1969 година — Иржи Трънка, чешки художник
• 1973 година — Димитър Съсълов, български историк
• 1974 година — Васил Холиолчев, български кинооператор
• 1986 година — Венка Асенова, българска шахматистка
• 1994 година — Дмитрий Иваненко, съветски физик
• 1995 година — Иван Янчев, български артист
• 1997 година — Симон Дювалие, брачна половинка на хаитянският деспот Франсоа Дювалие
• 1997 година — Шиничи Хоши, японски публицист
• 2004 година — Арти Шоу, американски музикант
• 2006 година — Саддам Хюсеин, президент на Ирак
• 2009 година — Абдураман Уахид, индонезийски политик
• 2012 година — Домна Ганева, българска актриса
Празници
• Филипини — Ден на Хосе Рисал (общонароден празник)
Obekti.bg
До този миг са следени единствено обекти от нашата вселена Млечен път, защото астрономите по това време считат, че цялата галактика се изчерпва точно с тази вселена. На процедура думата вселена произлиза от гръцкото наименование на Млечния път.
Първият, който загатва за съществуването на отдалечени от нашата планета звезди е гръцкият мъдрец Демокрит.
За първи път Млечният път е следен през телескоп от Галилео Галилей през 1610, който открива, че галактиката е формирана от голям брой звезди. Едва през 1750 година Томас Райт спекулира в труда си " Оригинална доктрина, или нова догадка за Вселената ", че галактиката е въртящо се тяло от доста звезди, които са свързани между тях посредством гравитационните сили. Всъщност той се оказва прав.
Използвайки телескопа Хукър, най-мощният по това време, Хъбъл съумява да разпознава няколко цефеиди (променливи звезди, жълти гиганти) в няколко спираловидни мъглявини, в това число и мъглявината Андромеда.
През 1921 година Харлоу Шейпли оповестява, че галактиката Млечен път е дълга тъкмо 300 хиляди светлинни години, 10 пъти по-голяма в сравнение с са си мислили всички по това време. За изчисленията си той употребява няколко цефеиди.
Според Шейпли мъглявините, които Хъбъл следи, са единствено облаци от газ, които не се намират доста надалеч.
За да потвърди, че тези мъглявини не са толкоз близо, Хъбъл употребява цефеида от Андромеда, с цел да пресметна дистанцията до мъглявината. Оказва се, че то се развнява на съвсем 1 млн. светлинни години, което надвишава дължината на Млечния път. От тук идва и логическият извод - тези мъглявини са отвън нашата вселена и надлежно вселената не се изчерпва единствено с нея.
Шейпли написа на Хъбъл следното: " Не знам дали скърбя или съм удовлетворен за тази развръзка на казуса с мъглявините. Може би и двете. "
Въпреки успеха си над своя професионален противник, Хъбъл не се оказва 100 % прав. До гибелта си той упорства, че следените от него обекти отвън Млечния път са мъглявини, а не галактики, както твърди Шейпли.
Една година по-късно Хъбъл сформира и необятно употребяваната система за класификацията на галактиките, базирайки са на формите, които те образуват. Той подрежда другите видове галактики в системата, която през днешния ден познаваме като Камертонна диаграма на Хъбъл.
Днес с помощта на галактическия телескоп, носещ името на този остроумен и бележит астроном, ние съумяваме да надникнем доста по-далече от това, което той в миналото си е представял. За деветнадесет години от стартирането на Хъбъл (история на телескопа) през 1990 година са направени над 900 хиляди наблюдения, снимани са повече от 570 хиляди фотоси на повече от 30 хиляди небесни обекта.
Също по този начин телескопът оказа помощ на учените да дефинират приблизителната възраст на Вселената (13,7 милиарда години), да открият, че в центъра на множеството галактики има черни дупки, да следят образуването на планети и да открият, че Вселената се разраства все по-бързо.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1699 година — С декрет на император Петър I в Русия е въведено летоброенето от Рождество Христово.
• 1703 година — При земетресение в Токио умират към 37 000 души.
• 1853 година — Съединени американски щати купуват от Мексико южната част на Аризона и Ню Мексико.
• 1877 година — Избухва Трънското въстание с началник капитан Симо Соколов.
• 1888 година — Основана е Австрийската социалдемократическа партия.
• 1899 година — Открит е футболният стадион Айброкс в Глазгоу, Шотландия.
• 1907 година — Създадена е играта бейзбол.
• 1922 година — Образуван е Съюзът на руските социалистически републики (СССР).
• 1927 година — Открито е метрото на Токио — първото в Азия.
• 1927 година — Руският химик Сергей Лебедев за първи път разгласява способ за приемане на синтетичен каучук.
• 1943 година — Втората международна война: При петата бомбардировка на София от британско-американската авиация умират 75 души, а над 90 са ранени.
• 1946 година — В Съюз на съветските социалистически републики е включен първият нуклеарен реактор.
• 1947 година — Под натиска на Съюз на съветските социалистически републики, кралят на Румъния Михай I наложително абдикира и страната е оповестена за национална република.
• 1951 година — С разпореждане на Министерски съвет в България се регламентира опазването напаметниците на културата и музейното дело.
• 1953 година — В Съединени американски щати е пуснат в продажба първия пъстър тв приемник.
• 1956 година — Приключва формалното броене на популацията в България, съгласно оповестените на 17 януари 1957 година резултати общият брой на популацията е 7 629 254.
• 1963 година — Открит е нефтохимическият комбинат край Бургас.
• 1964 година — Започва работа като непрекъснат орган на Организация на обединените нации Конференцията на Организация на обединените нации за търговия и развиване.
• 1967 година — В България е въведена петдневна работна седмица.
• 1972 година — След заповед на американския президент Ричард Никсън се приключват бомбардировките на Виетнам
• 1985 година — Астрономът Стивън Синот открива Пък — сателит на Уран, употребявайки фотоси снимани от Вояджър 2.
• 1992 година — Народно събрание избира за министър-председател на България професор Любен Беров от мандата на Движение за права и свободи.
• 1993 година — Ватиканът и Израел откриват дипломатически връзки.
• 1999 година — В Лондон фанатик нападна с нож Джордж Харисън (Бийтълс) и брачната половинка му.
• 2002 година — Изключен е Втори реактор на АЕЦ Козлодуй.
• 2005 година — Открита е правата Шумен - Каспичан от автомагистрала Хемус.
• 2006 година — В Ирак е екзекутиран посредством обесване някогашният държавен глава Садам Хюсеин, наказан на гибел за геноцид.
Родени
• 39 година — Тит, римски император
• 1370 година — Григорий XI, римски папа
• 1552 година — Саймън Формън, английски окултист и астролог
• 1673 година — Ахмед III, султан на Османската империя
• 1678 година — Уилям Крофт, английски композитор
• 1746 година — Франсоа-Андре Венсан, френски художник
• 1756 година — Павел Враницки, чешки композитор и цигулар
• 1834 година — Ернст Равенщайн, немско-британски географ
• 1848 година — Александър Померанцев, съветски проектант
• 1852 година — Данаил Николаев, български офицер
• 1865 година — Ръдиард Киплинг, английски публицист, Нобелов лауреат през 1907
• 1874 година — Янко Йесенски, словашки стихотворец
• 1883 година — Йордан Лазаров, български бунтовник
• 1904 година — Дмитрий Кабалевски, съветски композитор
• 1905 година — Даниил Хармс, съветски публицист
• 1905 година — Еманюел Левинас, френски мъдрец
• 1906 година — Сър Карол Рийд, британски кино режисьор
• 1919 година — Васил Спасов, български футболист
• 1923 година — Иван Улитин, руски офицер
• 1926 година — Димитър Бочев, български артист
• 1928 година — Бо Дидли, американски блус-певец
• 1930 година — Владимир Янчев, български режисьор
• 1930 година — Панайот Панайотов, български футболист
• 1935 година — Омар Бонго, президент на Габон
• 1941 година — Бруно Парма, словенски шахматист
• 1942 година — Владимир Буковски, руски публицист и отстъпник
• 1946 година — Пати Смит, американска поп-певица
• 1947 година — Иван Зафиров, български футболист
• 1957 година — Светослав Овчаров, български кинорежисьор
• 1961 година — Бен Джонсън, канадски лекоатлет
• 1966 година — Бенет Милър, американски режисьор
• 1970 година — Ивайло Гаврилов, български волейболист
• 1975 година — Тайгър Уудс, американски голф-състезател
• 1982 година — Кристин Крюк, канадска актриса
• 1984 година — ЛеБрон Джеймс, американски баскетболист
• 1988 година — Ян Мела, полски полярник, най-младият в историята поробител на северния и южния полюс
Починали
• 274 година — Феликс I, римски папа
• 1525 година — Якоб Фугер, немски банкер
• 1572 година — Галеацо Алеси, италиански проектант
• 1691 година — Робърт Бойл, ирландски химик
• 1870 година — Хуан Прим, испански военачалник
• 1893 година — Стефан Веркович, сръбски откривател на български фолклор
• 1896 година — Хосе Рисал, филипински народен воин
• 1902 година — Стефан Любомски, български боен деятел
• 1920 година — Джеймс Баучер, английски публицист
• 1937 година — Иван Ангов, български бунтовник
• 1944 година — Ромен Ролан, френски публицист, Нобелов лауреат през 1915 година
• 1952 година — Йордан Стубел, български публицист
• 1962 година — Артър Лавджой, американски мъдрец
• 1968 година — Кирил Мерецков, руски маршал
• 1968 година — Тригве Ли, норвежки политик
• 1969 година — Иржи Трънка, чешки художник
• 1973 година — Димитър Съсълов, български историк
• 1974 година — Васил Холиолчев, български кинооператор
• 1986 година — Венка Асенова, българска шахматистка
• 1994 година — Дмитрий Иваненко, съветски физик
• 1995 година — Иван Янчев, български артист
• 1997 година — Симон Дювалие, брачна половинка на хаитянският деспот Франсоа Дювалие
• 1997 година — Шиничи Хоши, японски публицист
• 2004 година — Арти Шоу, американски музикант
• 2006 година — Саддам Хюсеин, президент на Ирак
• 2009 година — Абдураман Уахид, индонезийски политик
• 2012 година — Домна Ганева, българска актриса
Празници
• Филипини — Ден на Хосе Рисал (общонароден празник)
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ