На днешния ден, през 1915 г, немският физик-теоритик Алберт Айнщайн

...
На днешния ден, през 1915 г, немският физик-теоритик Алберт Айнщайн
Коментари Харесай

2 декември 1915 г. - Алберт Айнщайн публикува Общата теория на относителността

На днешния ден, през 1915 г, немският физик-теоритик Алберт Айнщайн разгласява труда си " Общата доктрина на относителността ". По това време той е гостуващ учител в Лайденския университет и член на Кралската пруска академия на науките в Берлин.

За построяването на своята доктрина Айнщайн потегля от два съществени правилото - за относителността и за непрекъснатата скорост на светлината. Той даже уголемява правилото за относителността върху цялата физика, в това число и електромагнетизма.

Най-известният резултат от теорията на специфичната релативност е равенството E=mc2. С други думи, когато едно тяло поема сила, масата му се усилва, и назад - когато излъчва сила, масата му понижава. Маса и сила са двете лица на една и съща реалност. Формулировката на тази доктрина бива оповестена през 1905 година

Общата доктрина сплотява специфичната доктрина на относителността с нютоновия закон за всеобщото привличане и разказва гравитацията като геометрично свойство на пространство-времето. Тя постановява, че всяка маса изкривява пространството също както билярдна топка върху опъната завивка. Едно от следствията на общата доктрина на относителността е откриването на черните дупки.

От двете теории на относителността може да се направи следното умозаключение: " Всички наблюдаващи, без значение по какъв метод се движат, имат право да настояват, че те са стационарни и " останалият свят минава около тях ", стига да включат уместно гравитационно поле в описанието на заобикалящата ги среда. "

Едва две години след публикуването на Теорията за относителността се ражда и модерната космология, малко по-късно слага и началото на модерната астрофизика.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1375 година — Българският духовник Киприан е ръкоположен за митрополит на Киев и Литва.
•    1804 година — Наполеон Бонапарт е коронован в катедралата Нотр Дам за император на Франция.
•    1805 година — Армията на Наполеон Бонапарт удържа огромна победа в борбата при Аустерлиц против обединената войска на Русия и Австрия.
•    1848 година — Австрийският император Фердинанд I абдикира и за император е провъзгласен неговият племенник Франц Йосиф I.
•    1852 година — Установена е Втората империя във Франция, отпред с Наполеон III, след премахването на Втора република.
•    1857 година — Руският император Александър II поставя началото на по този начин нар. Селска промяна в Русия — унищожаване на крепостното право в тази страна.
•    1857 година — Основан е чешкия футболен клуб Семеен кодекс Славия в Прага.
•    1927 година — Лев Троцки е изключен от болшевишката партия на Съюз на съветските социалистически републики с претекст антипартийна активност.
•    1946 година — Съединени американски щати и Англия сплотяват окупираните от тях зони в западна Германия, наричайки тази територия Бизония; през 1948 година е присъединена френската окупационна зона, образувайки Тризония, върху която територия през 1949 година е основана Федерална република Германия.
•    1961 година — Студената война: В свое изявление, кубинският водач Фидел Кастро афишира, че е почитател на концепциите на Карл Маркс и Ленин и че Куба ще одобри като форма на ръководство комунизма.
•    1971 година — Сформирана е федерацията Обединени арабски емирства.
•    1975 година — Кралят на Лаос е заставен да абдикира, страната е оповестена за национална република, а денят се празнува като народен празник.
•    1982 година — В университета в Юта 61-годишният ортодонт Барни Кларк става първият човек, на който е присадено изкуствено сърце (той живее 112 дни с него).
•    1995 година — Изстрелян е галактическият уред СОХО (съкратено от британски " Слънчева хелиосферна обсерватория " ) по взаимна задача на ЕКА и НАСА.
•    1996 година — Пуснат е в употреба първият реактор на АЕЦ " Черна вода ".

Родени

•    1578 година — Агостино Агацари, италиански художник
•    1825 година — Педро II, император на Бразилия
•    1848 година — Стефан Любомски, български боен деятел
•    1859 година — Жорж Сьора, френски художник
•    1881 година — Джефри Лорънс, английски правист
•    1883 година — Марко Рясков, български икономист и министър
•    1884 година — Яхия Кемал Беятлъ, турски стихотворец и политик
•    1897 година — Иван Баграмян, руски маршал от арменски генезис
•    1901 година — Недялка Симеонова, българска цигуларка, музикален възпитател
•    1921 година — Лола Гаос, испанска актриса
•    1923 година — Александър Николаевич Яковлев, руски историк
•    1923 година — Мария Калас, американска и гръцка оперна певица
•    1930 година — Гери Бекър, американски икономист, Нобелов лауреат през 1992 година
•    1934 година — Тарчизио Бертоне, държавен секретар на Ватикана
•    1944 година — Ибрахим Ругова, президент на Косово
•    1946 година — Джани Версаче, италиански фешън дизайнер
•    1954 година — Евгений Михайлов, български режисьор
•    1957 година — Каролин Христова-Бакърджиева, български изкуствовед
•    1957 година — Любомир Фръчковски, правист и политик от Република Македония
•    1958 година — Огнян Минчев, български политолог
•    1960 година — Милена Живкова, българска актриса
•    1962 година — Владо Бучковски, македонски политик
•    1962 година — Кардам Сакскобургготски (княз), български княз
•    1963 година — Валери Иванов, български стихотворец
•    1968 година — Люси Лиу, американска актриса от китайски генезис
•    1971 година — Франческо Толдо, италиански футболист
•    1973 година — Моника Селеш, американска тенисистка от югославски маджарски генезис,
•    1973 година — Ян Улрих, немски колоездач
•    1978 година — Красимир Захов, български плувец
•    1978 година — Нели Фуртадо, канадска певица с португалски генезис
•    1981 година — Бритни Спиърс, американска певица
•    1984 година — Петер Мате, маджарски футболист
•    1987 година — Мариана Торес, мексиканска актриса

Починали

•    1469 година — Пиеро ди Козимо Медичи, италиански аристократ
•    1547 година — Ернан Кортес, испански завоевател
•    1594 година — Герардус Меркатор, фламандски картограф
•    1814 година — Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад, френски публицист
•    1814 година — Маркиз дьо Сад, френски публицист
•    1815 година — Ян Потоцки, полски публицист
•    1859 година — Джон Браун, американски аболиционист
•    1889 година — Алайос Кароли, маджарски посланик
•    1895 година — Петър Димитров, български образован деятел
•    1918 година — Едмон Ростан, френски драматург
•    1919 година — Ивлин Ууд, английски фелдмаршал
•    1944 година — Филипо Томазо Маринети, италиански публицист
•    1945 година — Велко Думев, български бунтовник
•    1959 година — Иван Георгиев, български агроном
•    1966 година — Иван Потиров, български бунтовник
•    1969 година — Климент Ворошилов, пълководец
•    1980 година — Ромен Гари, френски публицист
•    1982 година — Джовани Ферари, италиански футболист
•    1984 година — Константин Димчев, български артист
•    1985 година — Филип Ларкин, американски публицист
•    1990 година — Аарън Коплънд, американски композитор
•    1993 година — Пабло Ескобар, колумбийски нарко-мафиот
•    2008 година — Леон Даниел, български режисьор

Празници

•    Организация на обединените нации — Международен ден, напомнящ за премахването на робството
•    Лаос — Ден на републиката (1975 година, народен празник)
•    Обединени арабски емирства — Годишнина от основаването на федерацията (1971 година, народен празник)

 

Obekti.bg

Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР