Пенчо Славейков е номиниран за Нобелова награда за литература за 1912 г.
На днешния ден през 1912 година шведският публицист Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобеловата премия за литература.
Алфред Йенсен (Alfred Jensen) е шведски публицист, литературовед и славист-езиковед, преводач, публицист и сътрудник, създател на многочислени пътеписи от пътувания в Източна Европа, специалист по славянска литература към Нобеловия комитет, интелектуален медиатор сред Швеция и славянския свят.
Алфред Йенсен е роден на 30 септември 1859 година. Той приключва славянска лингвистика в Университета на Гьотеборг и стартира да преподава съветски език в същото образователно заведение. Превежда на шведски език най-значимите произведения на Александър Пушкин, Тарас Шевченко, Хенрик Сенкевич, Адам Мицкевич, Христо Ботев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов и други.
Алфред Йенсен за първи път посещава Черна гора, Сърбия и България през 1890 година, когато идва с транспортен съд по река Дунав. Своите усещания Йенсен разказва в пътеписите „ Пътни усещания от България “ (сп. „ Български обзор “ 1893-1900 г.) и „ Кръстът и полумесецът “ (1911 г.). В студията си „ Македония и България “ акцентира българския темперамент на популацията в Македония.
В първите години на ХХ век Пенчо Славейков се сближава с Алфред Йенсен, за което приказва кореспонденцията сред двамата, намираща се в персоналния списък на Йенсен в Кралската библиотека в Стокхолм. Йенсен с паника следи здравословните и други проблеми на Славейков, интригите в българските литературни и университетски среди по отношение на представянето на кандидатурата на Пенчо Славейков за Нобеловата литературна премия, на вятъра чака от България да дойде документално предложение и поддръжка. Тогава, „ за първи и евентуално за финален път “, както написа самият Йенсен, Нобеловият комитет взема решение да му бъде предоставено правото да предложи претендент от свое име. Така се стига до предлагането на Алфред Йенсен от 30 януари 1912 година, съпроводено от обширна обосновка с разбор на творчеството на Пенчо Славейков.
През същата година Алфред Йенсен издава в Швеция стихосбирките на Славейков – „ Коледари “ и „ Съдби и поети “, превежда доста други стихове, както и поемата „ Кървава ария “, за която написа:
„ Шведската академия се намира пред щастливи и напълно невероятни условия, да може да показа на Европа един несъмнено огромен стихотворец, при който може да се установи съществуването на поетически шедьовър – „ Кървава ария “ “
Заради преждевременната гибел на Пенчо Славейков предлагането да бъде почетен с Нобелова премия не е прегледано от Нобеловия комитет.
Герхарт Хауптман
(на немски: Gerhart Johann Robert Hauptmann) - немски публицист и драматург, измежду най-видните представители на немския реализъм, получава Нобеловата премия за литература за 1912 година.
В началото на XX век той е измежду най-известните немски писатели, като след първата международна война му е препоръчано да стане райхспрезидент, само че Хауптман отхвърля.
Алфред Йенсен (Alfred Jensen) е шведски публицист, литературовед и славист-езиковед, преводач, публицист и сътрудник, създател на многочислени пътеписи от пътувания в Източна Европа, специалист по славянска литература към Нобеловия комитет, интелектуален медиатор сред Швеция и славянския свят.
Алфред Йенсен е роден на 30 септември 1859 година. Той приключва славянска лингвистика в Университета на Гьотеборг и стартира да преподава съветски език в същото образователно заведение. Превежда на шведски език най-значимите произведения на Александър Пушкин, Тарас Шевченко, Хенрик Сенкевич, Адам Мицкевич, Христо Ботев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов и други.
Алфред Йенсен за първи път посещава Черна гора, Сърбия и България през 1890 година, когато идва с транспортен съд по река Дунав. Своите усещания Йенсен разказва в пътеписите „ Пътни усещания от България “ (сп. „ Български обзор “ 1893-1900 г.) и „ Кръстът и полумесецът “ (1911 г.). В студията си „ Македония и България “ акцентира българския темперамент на популацията в Македония.
В първите години на ХХ век Пенчо Славейков се сближава с Алфред Йенсен, за което приказва кореспонденцията сред двамата, намираща се в персоналния списък на Йенсен в Кралската библиотека в Стокхолм. Йенсен с паника следи здравословните и други проблеми на Славейков, интригите в българските литературни и университетски среди по отношение на представянето на кандидатурата на Пенчо Славейков за Нобеловата литературна премия, на вятъра чака от България да дойде документално предложение и поддръжка. Тогава, „ за първи и евентуално за финален път “, както написа самият Йенсен, Нобеловият комитет взема решение да му бъде предоставено правото да предложи претендент от свое име. Така се стига до предлагането на Алфред Йенсен от 30 януари 1912 година, съпроводено от обширна обосновка с разбор на творчеството на Пенчо Славейков.
През същата година Алфред Йенсен издава в Швеция стихосбирките на Славейков – „ Коледари “ и „ Съдби и поети “, превежда доста други стихове, както и поемата „ Кървава ария “, за която написа:
„ Шведската академия се намира пред щастливи и напълно невероятни условия, да може да показа на Европа един несъмнено огромен стихотворец, при който може да се установи съществуването на поетически шедьовър – „ Кървава ария “ “
Заради преждевременната гибел на Пенчо Славейков предлагането да бъде почетен с Нобелова премия не е прегледано от Нобеловия комитет.
Герхарт Хауптман
(на немски: Gerhart Johann Robert Hauptmann) - немски публицист и драматург, измежду най-видните представители на немския реализъм, получава Нобеловата премия за литература за 1912 година.
В началото на XX век той е измежду най-известните немски писатели, като след първата международна война му е препоръчано да стане райхспрезидент, само че Хауптман отхвърля.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ