Микеланджело Антониони правеше филми за идеалния зрител - за себе си
На днешния ден през 1912 година е роден гениалният Микеланджело Антониони (на италиански: Michelangelo Antonioni) - филмовият режисьор, който разви тематиката за самотата на индивида в актуалното буржоазно общество. Родното му място в градчето Ферара, с богата история и архитектурни забележителности, ситуирано в североизточната част на Италия.
Антониони приключва бизнес и стопанска система в университета в Болоня, а по-късно известно време работи в банка. Впоследствие се занимава с писане на кино рецензия за локален вестник, а през 1939 година се мести в Рим и стартира да работи като секретар за филмовото списание на фашистите, чийто редактор е синът на Бенито Мусолини.
Първият професионален допир на Антониони с киното е през 1942 година, когато се включва в написването на сюжета за кино лентата на Роберто Роселини (една от водещите фигури на италианския неореализъм ) - "Завръщането на водача ".
В идващите години той прави късометражни филми и продължава да написа сюжети. Първия си игрален филм - "Хроника на една обич ", Антониони снима през 1950 година. Успехът му по света обаче идва 10 години по-късно с "Приключението ". Филмът е отдаден на отчуждението, на невъзможността на хората от модерното общество да поддържат връзка между тях, на прочувствената им осакатеност. Главната женска роля се извършва от Моника Вити, която след излизането на кино лентата се трансформира в интернационална звезда. През идващото десетилетие тя споделя живота на режисьора и се снима в още три от филмите му - "Нощта " (1961 г.), "Затъмнението " (1962 г.) и "Червената пустиня " (1964 г.).
В интервала сред 1964 и 1979 година Антониони работи отвън Италия. През 1966 година във Англия той снима "Фотоувеличение ", а след четиригодишна пауза прави и "Забриски пойнт " в Калифорния, Съединени американски щати. Филмът е озвучен от набиращата тогава скорост група "Пинк Флойд " и става знаме на антиконформистки настроените юношески интелектуални придвижвания по света.
През 1974 година режисьорът снима "Професия кореспондент ", в който основната роля се извършва от Джак Никълсън. Филмът е психо-криминале и споделя за кореспондент, който се пробва да смени идентичността си, взимайки името на труп. След края на фотосите Антониони се отдръпва от киното за пет години.
В изявление за италианско списание през 1980 година на въпроса за кого прави филмите си той дава отговор по този начин:
"Правя ги за идеалния фен - себе си. Никога не бих направил нещо, което да не дава отговор на моя усет, единствено с цел да го покажа на публиката. Честно, не съм кадърен на това, въпреки толкоз доста други режисьори да го вършат. И още нещо - за каква аудитория приказваме? Италианската? Американската? Японската? Френската? Британската? Австралийската? Те са толкоз разнообразни една от друга. "
През 1981 година Антониони снима кино лентата "Мистерията Обервалд ", а на идната година - "Идентификация на една жена ".
Микеланджело Антониони получава инфаркт през 1985 година. През 1994 година отчасти неподвижен и общуващ чрез бележника си, стартира да снима "Отвъд облаците ". Разтревожени дали режисьорът ще е в положение да приключи кино лентата, продуцентите притеглят немския му сътрудник Вим Вендерс и двамата работят в екип. "Отвъд облаците " е изработен по алманах с разкази на самия Антониони и в него вземат участие цялостен куп интернационалните звезди - Джон Малкович, Джеръми Айрънс, Фани Ардан, Ирен Жакоб, Софи Марсо, Жан Рено и Марчело Мастрояни.
През 1996 година Антониони получава премия "Оскар " за повсеместен принос в киноизкуството.
Последният филм на гениалният италиански кинорежисьор е френско-италианската копродукция "Ерос " от 2004 година, която той снима дружно с режисьорите Стивън Содърбърг и Уонг Карвай.
Микеланджело Антониони напусна света на киното на 30 юли 2007 година, на 94 години, само че ни остави 18 прелестни кино лентата.
По тъжно стичане на събитията на същия ден международното кино загуби и различен един собствен талант - Ингмар Бергман, шведският сценичен и кино режисьор, сценарист и продуцент, определян като един от най-изтъкнатите създатели в киното на всички времена.
Антониони приключва бизнес и стопанска система в университета в Болоня, а по-късно известно време работи в банка. Впоследствие се занимава с писане на кино рецензия за локален вестник, а през 1939 година се мести в Рим и стартира да работи като секретар за филмовото списание на фашистите, чийто редактор е синът на Бенито Мусолини.
Първият професионален допир на Антониони с киното е през 1942 година, когато се включва в написването на сюжета за кино лентата на Роберто Роселини (една от водещите фигури на италианския неореализъм ) - "Завръщането на водача ".
В идващите години той прави късометражни филми и продължава да написа сюжети. Първия си игрален филм - "Хроника на една обич ", Антониони снима през 1950 година. Успехът му по света обаче идва 10 години по-късно с "Приключението ". Филмът е отдаден на отчуждението, на невъзможността на хората от модерното общество да поддържат връзка между тях, на прочувствената им осакатеност. Главната женска роля се извършва от Моника Вити, която след излизането на кино лентата се трансформира в интернационална звезда. През идващото десетилетие тя споделя живота на режисьора и се снима в още три от филмите му - "Нощта " (1961 г.), "Затъмнението " (1962 г.) и "Червената пустиня " (1964 г.).
В интервала сред 1964 и 1979 година Антониони работи отвън Италия. През 1966 година във Англия той снима "Фотоувеличение ", а след четиригодишна пауза прави и "Забриски пойнт " в Калифорния, Съединени американски щати. Филмът е озвучен от набиращата тогава скорост група "Пинк Флойд " и става знаме на антиконформистки настроените юношески интелектуални придвижвания по света.
През 1974 година режисьорът снима "Професия кореспондент ", в който основната роля се извършва от Джак Никълсън. Филмът е психо-криминале и споделя за кореспондент, който се пробва да смени идентичността си, взимайки името на труп. След края на фотосите Антониони се отдръпва от киното за пет години.
В изявление за италианско списание през 1980 година на въпроса за кого прави филмите си той дава отговор по този начин:
"Правя ги за идеалния фен - себе си. Никога не бих направил нещо, което да не дава отговор на моя усет, единствено с цел да го покажа на публиката. Честно, не съм кадърен на това, въпреки толкоз доста други режисьори да го вършат. И още нещо - за каква аудитория приказваме? Италианската? Американската? Японската? Френската? Британската? Австралийската? Те са толкоз разнообразни една от друга. "
През 1981 година Антониони снима кино лентата "Мистерията Обервалд ", а на идната година - "Идентификация на една жена ".
Микеланджело Антониони получава инфаркт през 1985 година. През 1994 година отчасти неподвижен и общуващ чрез бележника си, стартира да снима "Отвъд облаците ". Разтревожени дали режисьорът ще е в положение да приключи кино лентата, продуцентите притеглят немския му сътрудник Вим Вендерс и двамата работят в екип. "Отвъд облаците " е изработен по алманах с разкази на самия Антониони и в него вземат участие цялостен куп интернационалните звезди - Джон Малкович, Джеръми Айрънс, Фани Ардан, Ирен Жакоб, Софи Марсо, Жан Рено и Марчело Мастрояни.
През 1996 година Антониони получава премия "Оскар " за повсеместен принос в киноизкуството.
Последният филм на гениалният италиански кинорежисьор е френско-италианската копродукция "Ерос " от 2004 година, която той снима дружно с режисьорите Стивън Содърбърг и Уонг Карвай.
Микеланджело Антониони напусна света на киното на 30 юли 2007 година, на 94 години, само че ни остави 18 прелестни кино лентата.
По тъжно стичане на събитията на същия ден международното кино загуби и различен един собствен талант - Ингмар Бергман, шведският сценичен и кино режисьор, сценарист и продуцент, определян като един от най-изтъкнатите създатели в киното на всички времена.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ