На днешния ден през 1882 г. е роден Георги Димитров,

На днешния ден през 1882 година е роден Георги Димитров, чиято популярност следва кървавите водовъртежи на историята през ХХ век. След кончината му през 1949 година той е канонизиран от комунистическата власт за „ водач и преподавател на българския народ “. На негово име са кръстени учебни заведения, фабрики, институции, градове и какво ли не. След измененията през 1989 година той става Мумията и „ персонален прислужник на Сталин “. Балсамираното му тяло е махнато от мавзолея, а гробницата по-късно е разрушена. В Пловдив неговото име носеха централният бул. под Трихълмието, днешното учебно заведение „ Антим I ” и други институции.

Роден е в Ковачевци, само че израства в София. Работи като печатар и влиза в редиците на тесните социалисти. През лятото на 1906 година управлява 35-дневната миньорска стачка в „ Мини-Перник “, считана за първата всеобща и сполучлива протестна акция.

През 1913 година е определен за депутат, а по-късно става началник в болшевизиращата се Българска комунистическа партия. През 1923 година Георги Димитров управлява Септемврийското въстание, а след неуспеха бяга в Сърбия. Работи като функционер на Коминтерна в Москва, Виена и Берлин.

През 1933 година е измежду обвинените в показния Лайпцигски развой за подпалването на Райхстага, проведен от налагащия се националсоциалистически режим в Германия. С енергичните си речи по време на процеса той си основава интернационална популярност, трансформирайки се в една от най-популярните фигури в международното комунистическо придвижване.

След оправдаването му отива в Съветския съюз, където е определен за ръководител на Коминтерна. Под крилото на Сталин той управлява международното комунистическо придвижване. Връща се в България през 1945 година и застава отпред на изграждащия се тоталитарен режим под контрола на Кремъл.

На идната година е определен за министър-председател, какъвто остава до гибелта си. Лично се заема и организира ликвидирането на демократичната съпротива и съветизацията на България. Става обект на огромен фетиш към личността, запазил се и след неговата гибел. След траяли с години разнородни здравословни проблеми той умира през 1949 година в санаториума „ Барвиха “ край Москва.