Какво се случва на 27 януари в българската история
На днешния ден през 1872 година Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски са освободени от изгнание в Измир със заповед на великия везир. Тримата са заточени през януари същата година по заповед на Високата врата.
Три години по-късно румънският министър на вътрешните работи е известен, че при инспекция в Гюргево са открити два сандъка с револвери и патрони, предопределени за изпращане в България. В хода на осъщественото разследване се открива, че с пратката са забъркани Любен Каравелов и Христо Ботев.
След още три години на този ден по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) са освободени Добрич и Омуртаг. Същия ден румънски елементи стартират бомбардировка над Видин.
През 1881 година българското държавно управление насочва нота до Великите сили за възстановяване ситуацията на българите в европейските вилаети на Турция и за използване на член 23 и 62 от Берлинския контракт. Според чл.23 и чл.62 на Берлинския контракт султанът е длъжен да организира референдуми и да даде по-голяма религиозна и общинска автономия на християнското население в Македония.
2016 година
Правителството утвърждава спомагателни разноски по бюджета на Министерския съвет за 2016 година в размер до 34.1 млн. лева за продължение построяването на оградата по българо-турската граница от регионалните администрации Бургас, Хасково и Ямбол.
2013 година
В България се организира първия след 1971 година референдум с въпроса за строителството на нова АЕЦ на който гласоподават под 22%, от които 60% с да и 40% с не.
2004 година
Президентът на Република България присъжда Орден „ Стара планина” - първа степен на Ким Сънг-ъй, ексклузивен и пълномощен дипломат на Република Корея в Република България, „ за извънредно огромния му принос за развиването и укрепването на българо-корейските връзки и във връзка на окончателното му тръгване от страната “
1992 година
В София е подписан контракт за другарство сред Румъния и България, който става база за правното регламентиране на двустранните връзки. Той вляза в действие на 8 октомври същата година.
1989 година
На взаимно съвещание на Държавния и Министерския съвет е разисквано и признато "Предложение за еднократни съкращения на въоръжените сили и военния бюджет ", съгласно което бюджетът на Министерството на защитата се редуцира с 12 %.
1970 година
В София се организира Първият конгрес на Българското историческо сдружение.
Българското историческо сдружение е учредено през 1901 година под името Историческо сдружение по самодейност на преподаватели от Висшето учебно заведение (дн. СУ "Св. Климент Охридски ") и от междинните учебни заведения.
Целта му е да се разпространяват историческите познания и да се създават неизяснени проблеми от българската и общата история. Председател на сдружението стават едни от най-известните историци по това време – Д. Агура, В. Н. Златарски, П. Ников, Ал. Бурмов и други
Дружеството издава "Известия на историческото сдружение в София ", провежда изнасянето на лекции, отчети и други След Първата международна война 1914–1918 година се трансформира в национална организация и се преименува в БИД. Започва да издава "Българска историческа библиотека " (1928–1933 г.), а от 1945 година като орган на БИД стартира да излиза сп. "Исторически обзор ".
През 1951 година приключва краткотрайно своята активност, която е възобновена 13 години по-късно. То се състои от 7 исторически секции, комисия по образованието и комисия по краеведските проучвания.
През 1970 година се организира I конгрес на БИД, а през 1972 година Международна научна конференция по проблемите на българската историография след Втората международна война. От същата година издава сп. "Векове ".
1965 година
В дните сред 27 и 30 януари в София се организират диалози сред министъра на външните работи Иван Башев и Коча Попович - държавен секретар на външните работи на СФРЮ. Двамата споделят мнението, че не би трябвало да се пречи на научните и културните дейци да изследват македонския въпрос, само че изявленията им да не пречат на подобряването на връзките сред двете страни.
1924 година
Обявено е основаването на прокомунистическа Партия на труда. Партия на труда е легална организация на българските служащи под управлението на Българска комунистическа партия (т.с.). Организационното й създаване стартира през януари 1924 година, а учредителната и конференция се организира на 31 март 1924 година
Партията си слага за цел да спомага за разпространяване на комунистическите хрумвания измежду трудещите се и да се бори с легални средства за отбрана на техните витални ползи. Сред управителните й дейци са Т. Павлов, Св. Колев, А. Стоянов и други
Забранена е от държавното управление на Ал. Цанков доста скоро след нейното основаване. Въз основа на Закона за отбрана на страната (ЗЗД) през април 1924 година е разтурена. Опитът за построяването на такава легална организация е употребен през 1927 година при образуването на Работническата партия. Печатен орган на партията е "Знаме на труда ".
1913 година
По време на Балканската война османският морски десант при Шаркьой (днес Индже бурне) е отхвърлен от Македоно-одринското опълчение. Портата желае помирение, само че съдружниците декларират, че ще продължат военните дейности (1 март). Стоварването на 10-и турски корпус при Шаркьой против центъра на 4-а войска стартира в 06,00 ч на 26 януари.
Корабите, охраняващи десанта, откриват огън по 1-ва и 3-а бригада на Македоно-одринското опълчение и основават условия за стоварване на два пехотни полка. Те стартират бързо да уголемяват плацдарма. До вечерта опълченските дружини се изтеглят по височините северно от Шаркьой.
През нощта отбраняващите се войски се прегрупират и са подведени подкрепления от 2-ра пехотна дивизия. На 27 януари е проведена концентрична контраофанзива, с което стоварените турски полкове са отхвърлени към морето. Командването на 10-и корпус схваща, че настъплението на Галиполската войска е спряно и изтегля десанта. Така турските войски не съумяват да си взаимодействат и са принудени да преустановят дейните си дейности.
1895 година
Обнародван е Закон за основаване на търговско-индустриални камари, признат на 20 декември 1894 година Учредени са търговско-индустриални камари в София, Пловдив, Варна и Русе. През 1897-1898 се откриват търговски курсове, прераснали по-късно в търговски учебни заведения и гимназии.
1885 година
Приет е Закон за Българската национална банка, която се оформя като емисионна и за дълготрайни заеми. Тя е първото държавно банково институция в България, oсновано през 1879 година в София. Започва да действа от юни същата година. Създава клонове в цялата страна.
От 1885 година се трансформира в емисионен център, който й дава правото да издава банкноти. Занимава се с краткосрочно и дълготрайно кредитиране на предприятия, обособени търговци, индустриалци и други, както и с разпределяне на заеми на общините. Чрез нея страната подписва и външните си заеми.
От 1929 година под натиска на външни финансови сили лимитира кредитирането си единствено на държавни и частни банки. Тази функционалност извършва до национализацията на банковото дело през 1947 година, когато се обособява в централно звено на банковата система в страната.
1881 година
Българското държавно управление насочва нота до Великите сили за възстановяване ситуацията на българите в европейските вилаети на Турция и за използване на член 23 и 62 от Берлинския контракт.
На 21 февруари нота в този дух е отправена до Портата, която скъсва дипломатически връзки с Княжеството, възобновени през ноември 1882 година Според член 23 и член 62 на Берлинския контракт султанът е длъжен да организира референдуми и да даде по-голяма религиозна и общинска автономия на християнското население в Македония.
1878 година
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) са освободени Добрич и Омуртаг. Добрич е освободен от Долнодунавския съветски отряд под командването на ген.-лейтенант Аполон Ернестович Цимерман, а Омуртаг от 11 Пехотна дивизия, отпред с Генерал Ернрот. Същия ден румънски елементи стартират бомбардировка над Видин.
1875 година
Румънският министър на вътрешните работи е известен, че при инспекция в Гюргево са открити два сандъка с револвери и патрони, предопределени за изпращане в България. В хода на осъщественото разследване се открива, че с пратката са забъркани Любен Каравелов и Христо Ботев.
По случая е заведено правосъдно дело, на което Каравелов е представян от Христо Ботев. По-късно Христо Ботев упреква Любен Каравелов, че се е уплашил от румънския съд и е изискал от Ботев да поеме цялата виновност върху себе си. Това ускорява несъгласията сред двамата революционери и оказва отрицателни последствия за развиването на комитетското дело във Влашко.
1872 година
Със заповед на великия везир заточените български владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски (на снимката) са освободени и тържествено посрещнати от цариградските българи. Те са заточени в Измит на 21 януари същата година със заповед на Високата врата.
По-рано, на 5 януари 1872 година група от 50 души, представители на цариградските българи, ръководени от Петко Р. Славейков, Стоян Чомаков и други, принуждават Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат на другия ден тържествена Богоявленска литургия в българската църква макар експлицитната възбрана от страна на патриарха.
На 15 януари 1872 година по разпореждане на патриарха е призован поместен събор. Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански са наказани на низвержение, а Иларион Макариополски - на отделяне.
На тази дата са родени:
1938 година
Роден е Александър Чирков – български доктор, хирург, професор. Завършва ВМИ - София, компетентност “Медицина”. В интервала 1963-1966 година е ординатор в болничното заведение в Белоградчик. През 1966 година отпътува за Германия, където специализира при един от най-известните кардиохирурзи - проф. Бюхлер. Остава в Западен Берлин. От 1981 година е професор в университета Фрайбург. В интервала 1984-1986 година е началник на катедра ПОССХ. През 1986 година прави първата трансплантация в България. Създава болничното заведение "Св. Екатерина ", на която е шеф до ноември 2005 година, когато е уволнен от министър Радослав Гайдарски. Александър Чирков е създател на доста научни изявления. Носител е на медал “Стара планина”, I степен, звание “академик” и премията “Голям Платонов нобел на века” на международната академия “Платон” (2002 г.).
1893 година
Роден е Петър Золотович – български оперен артист, баритон. Учи пеене (1911-1915 г.) при Ив. Вулпе в Италия (1924-1925 г.). Артист е в Софийската национална опера (1911-1942 г.), в Оперния спектакъл (1942-1944 г.). Участва в основаването на детски спектакъл (дн. Младежки театър). Завършва кариерата си като солист на Държавния музикален спектакъл в София.
1890 година
Роден е Владимир Поптомов – български политик, публицист, журналист, професор. През 1924 година приключва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1924 г.). Участва в Първата международна война (1915-1918 г.). Депутат е в ХIХ елементарното Народно събрание (1920-1923 г.). През 1923 година провежда протест в Разложко и завладява казармите в Разлог. Бунтът е сподавен от Вътрешна македонска революционна организация, отпред с окръжния челник Алеко Василев.
През 1924 година емигрира в Сърбия и по-късно в Москва. По предписание на Коминтерна е един от учредителите на Вътрешна македонска революционна организация (об); проводник е на коминтерновските хрумвания в македонското революционно придвижване. От 1925 година е политически секретар на организацията и редактор на печатния й орган вестник "Македонско дело " (1925-1933 г.). От декември 1944 година е член на Централен комитет и на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. В интервала 1949-1950 година е министър на външните работи, а от 1950 година е подпредседател на Министерски съвет на Народна република България.
1883 година
Роден е Димитър Мишайков – български икономист, статистик и държавник, постоянен член на Българска академия на науките (1941 г.). През 1904 година приключва право в СУ “ Св. Климент Охридски”. Специализира статистика в Мюнхен и Берлин (1904-1907 г.). През годините е професор по статистика в СУ (1919-1944 г.); декан на Юридическия факултет (1919-1922 г.), учител и професор в Свободния университет в София (1920-1944 г.), шеф на Висшата кооперативна школа (1924-1933 г.).
Председател е на Съюза на известните банки (1925-1944 г.) и на Върховния статистически съвет (1928-1944 г.). Той е един от създателите на Българското икономическо сдружение (1935 г.). Член е на Международния статистически институт в Хага, почетен член на Унгарското статистическо сдружение.
Бил е министър на търговията (1930-1931 г.), както и министър на просветата (1936 г.). По-важни негови съчинения са: “Основни начала на политическата икономия” (1933 г.), “Основни начала на теоретическата статистика” (1939 г.)
Три години по-късно румънският министър на вътрешните работи е известен, че при инспекция в Гюргево са открити два сандъка с револвери и патрони, предопределени за изпращане в България. В хода на осъщественото разследване се открива, че с пратката са забъркани Любен Каравелов и Христо Ботев.
След още три години на този ден по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) са освободени Добрич и Омуртаг. Същия ден румънски елементи стартират бомбардировка над Видин.
През 1881 година българското държавно управление насочва нота до Великите сили за възстановяване ситуацията на българите в европейските вилаети на Турция и за използване на член 23 и 62 от Берлинския контракт. Според чл.23 и чл.62 на Берлинския контракт султанът е длъжен да организира референдуми и да даде по-голяма религиозна и общинска автономия на християнското население в Македония.
2016 година
Правителството утвърждава спомагателни разноски по бюджета на Министерския съвет за 2016 година в размер до 34.1 млн. лева за продължение построяването на оградата по българо-турската граница от регионалните администрации Бургас, Хасково и Ямбол.
2013 година
В България се организира първия след 1971 година референдум с въпроса за строителството на нова АЕЦ на който гласоподават под 22%, от които 60% с да и 40% с не.
2004 година
Президентът на Република България присъжда Орден „ Стара планина” - първа степен на Ким Сънг-ъй, ексклузивен и пълномощен дипломат на Република Корея в Република България, „ за извънредно огромния му принос за развиването и укрепването на българо-корейските връзки и във връзка на окончателното му тръгване от страната “
1992 година
В София е подписан контракт за другарство сред Румъния и България, който става база за правното регламентиране на двустранните връзки. Той вляза в действие на 8 октомври същата година.
1989 година
На взаимно съвещание на Държавния и Министерския съвет е разисквано и признато "Предложение за еднократни съкращения на въоръжените сили и военния бюджет ", съгласно което бюджетът на Министерството на защитата се редуцира с 12 %.
1970 година
В София се организира Първият конгрес на Българското историческо сдружение.
Българското историческо сдружение е учредено през 1901 година под името Историческо сдружение по самодейност на преподаватели от Висшето учебно заведение (дн. СУ "Св. Климент Охридски ") и от междинните учебни заведения.
Целта му е да се разпространяват историческите познания и да се създават неизяснени проблеми от българската и общата история. Председател на сдружението стават едни от най-известните историци по това време – Д. Агура, В. Н. Златарски, П. Ников, Ал. Бурмов и други
Дружеството издава "Известия на историческото сдружение в София ", провежда изнасянето на лекции, отчети и други След Първата международна война 1914–1918 година се трансформира в национална организация и се преименува в БИД. Започва да издава "Българска историческа библиотека " (1928–1933 г.), а от 1945 година като орган на БИД стартира да излиза сп. "Исторически обзор ".
През 1951 година приключва краткотрайно своята активност, която е възобновена 13 години по-късно. То се състои от 7 исторически секции, комисия по образованието и комисия по краеведските проучвания.
През 1970 година се организира I конгрес на БИД, а през 1972 година Международна научна конференция по проблемите на българската историография след Втората международна война. От същата година издава сп. "Векове ".
1965 година
В дните сред 27 и 30 януари в София се организират диалози сред министъра на външните работи Иван Башев и Коча Попович - държавен секретар на външните работи на СФРЮ. Двамата споделят мнението, че не би трябвало да се пречи на научните и културните дейци да изследват македонския въпрос, само че изявленията им да не пречат на подобряването на връзките сред двете страни.
1924 година
Обявено е основаването на прокомунистическа Партия на труда. Партия на труда е легална организация на българските служащи под управлението на Българска комунистическа партия (т.с.). Организационното й създаване стартира през януари 1924 година, а учредителната и конференция се организира на 31 март 1924 година
Партията си слага за цел да спомага за разпространяване на комунистическите хрумвания измежду трудещите се и да се бори с легални средства за отбрана на техните витални ползи. Сред управителните й дейци са Т. Павлов, Св. Колев, А. Стоянов и други
Забранена е от държавното управление на Ал. Цанков доста скоро след нейното основаване. Въз основа на Закона за отбрана на страната (ЗЗД) през април 1924 година е разтурена. Опитът за построяването на такава легална организация е употребен през 1927 година при образуването на Работническата партия. Печатен орган на партията е "Знаме на труда ".
1913 година
По време на Балканската война османският морски десант при Шаркьой (днес Индже бурне) е отхвърлен от Македоно-одринското опълчение. Портата желае помирение, само че съдружниците декларират, че ще продължат военните дейности (1 март). Стоварването на 10-и турски корпус при Шаркьой против центъра на 4-а войска стартира в 06,00 ч на 26 януари.
Корабите, охраняващи десанта, откриват огън по 1-ва и 3-а бригада на Македоно-одринското опълчение и основават условия за стоварване на два пехотни полка. Те стартират бързо да уголемяват плацдарма. До вечерта опълченските дружини се изтеглят по височините северно от Шаркьой.
През нощта отбраняващите се войски се прегрупират и са подведени подкрепления от 2-ра пехотна дивизия. На 27 януари е проведена концентрична контраофанзива, с което стоварените турски полкове са отхвърлени към морето. Командването на 10-и корпус схваща, че настъплението на Галиполската войска е спряно и изтегля десанта. Така турските войски не съумяват да си взаимодействат и са принудени да преустановят дейните си дейности.
1895 година
Обнародван е Закон за основаване на търговско-индустриални камари, признат на 20 декември 1894 година Учредени са търговско-индустриални камари в София, Пловдив, Варна и Русе. През 1897-1898 се откриват търговски курсове, прераснали по-късно в търговски учебни заведения и гимназии.
1885 година
Приет е Закон за Българската национална банка, която се оформя като емисионна и за дълготрайни заеми. Тя е първото държавно банково институция в България, oсновано през 1879 година в София. Започва да действа от юни същата година. Създава клонове в цялата страна.
От 1885 година се трансформира в емисионен център, който й дава правото да издава банкноти. Занимава се с краткосрочно и дълготрайно кредитиране на предприятия, обособени търговци, индустриалци и други, както и с разпределяне на заеми на общините. Чрез нея страната подписва и външните си заеми.
От 1929 година под натиска на външни финансови сили лимитира кредитирането си единствено на държавни и частни банки. Тази функционалност извършва до национализацията на банковото дело през 1947 година, когато се обособява в централно звено на банковата система в страната.
1881 година
Българското държавно управление насочва нота до Великите сили за възстановяване ситуацията на българите в европейските вилаети на Турция и за използване на член 23 и 62 от Берлинския контракт.
На 21 февруари нота в този дух е отправена до Портата, която скъсва дипломатически връзки с Княжеството, възобновени през ноември 1882 година Според член 23 и член 62 на Берлинския контракт султанът е длъжен да организира референдуми и да даде по-голяма религиозна и общинска автономия на християнското население в Македония.
1878 година
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) са освободени Добрич и Омуртаг. Добрич е освободен от Долнодунавския съветски отряд под командването на ген.-лейтенант Аполон Ернестович Цимерман, а Омуртаг от 11 Пехотна дивизия, отпред с Генерал Ернрот. Същия ден румънски елементи стартират бомбардировка над Видин.
1875 година
Румънският министър на вътрешните работи е известен, че при инспекция в Гюргево са открити два сандъка с револвери и патрони, предопределени за изпращане в България. В хода на осъщественото разследване се открива, че с пратката са забъркани Любен Каравелов и Христо Ботев.
По случая е заведено правосъдно дело, на което Каравелов е представян от Христо Ботев. По-късно Христо Ботев упреква Любен Каравелов, че се е уплашил от румънския съд и е изискал от Ботев да поеме цялата виновност върху себе си. Това ускорява несъгласията сред двамата революционери и оказва отрицателни последствия за развиването на комитетското дело във Влашко.
1872 година
Със заповед на великия везир заточените български владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски (на снимката) са освободени и тържествено посрещнати от цариградските българи. Те са заточени в Измит на 21 януари същата година със заповед на Високата врата.
По-рано, на 5 януари 1872 година група от 50 души, представители на цариградските българи, ръководени от Петко Р. Славейков, Стоян Чомаков и други, принуждават Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат на другия ден тържествена Богоявленска литургия в българската църква макар експлицитната възбрана от страна на патриарха.
На 15 януари 1872 година по разпореждане на патриарха е призован поместен събор. Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански са наказани на низвержение, а Иларион Макариополски - на отделяне.
На тази дата са родени:
1938 година
Роден е Александър Чирков – български доктор, хирург, професор. Завършва ВМИ - София, компетентност “Медицина”. В интервала 1963-1966 година е ординатор в болничното заведение в Белоградчик. През 1966 година отпътува за Германия, където специализира при един от най-известните кардиохирурзи - проф. Бюхлер. Остава в Западен Берлин. От 1981 година е професор в университета Фрайбург. В интервала 1984-1986 година е началник на катедра ПОССХ. През 1986 година прави първата трансплантация в България. Създава болничното заведение "Св. Екатерина ", на която е шеф до ноември 2005 година, когато е уволнен от министър Радослав Гайдарски. Александър Чирков е създател на доста научни изявления. Носител е на медал “Стара планина”, I степен, звание “академик” и премията “Голям Платонов нобел на века” на международната академия “Платон” (2002 г.).
1893 година
Роден е Петър Золотович – български оперен артист, баритон. Учи пеене (1911-1915 г.) при Ив. Вулпе в Италия (1924-1925 г.). Артист е в Софийската национална опера (1911-1942 г.), в Оперния спектакъл (1942-1944 г.). Участва в основаването на детски спектакъл (дн. Младежки театър). Завършва кариерата си като солист на Държавния музикален спектакъл в София.
1890 година
Роден е Владимир Поптомов – български политик, публицист, журналист, професор. През 1924 година приключва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1924 г.). Участва в Първата международна война (1915-1918 г.). Депутат е в ХIХ елементарното Народно събрание (1920-1923 г.). През 1923 година провежда протест в Разложко и завладява казармите в Разлог. Бунтът е сподавен от Вътрешна македонска революционна организация, отпред с окръжния челник Алеко Василев.
През 1924 година емигрира в Сърбия и по-късно в Москва. По предписание на Коминтерна е един от учредителите на Вътрешна македонска революционна организация (об); проводник е на коминтерновските хрумвания в македонското революционно придвижване. От 1925 година е политически секретар на организацията и редактор на печатния й орган вестник "Македонско дело " (1925-1933 г.). От декември 1944 година е член на Централен комитет и на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. В интервала 1949-1950 година е министър на външните работи, а от 1950 година е подпредседател на Министерски съвет на Народна република България.
1883 година
Роден е Димитър Мишайков – български икономист, статистик и държавник, постоянен член на Българска академия на науките (1941 г.). През 1904 година приключва право в СУ “ Св. Климент Охридски”. Специализира статистика в Мюнхен и Берлин (1904-1907 г.). През годините е професор по статистика в СУ (1919-1944 г.); декан на Юридическия факултет (1919-1922 г.), учител и професор в Свободния университет в София (1920-1944 г.), шеф на Висшата кооперативна школа (1924-1933 г.).
Председател е на Съюза на известните банки (1925-1944 г.) и на Върховния статистически съвет (1928-1944 г.). Той е един от създателите на Българското икономическо сдружение (1935 г.). Член е на Международния статистически институт в Хага, почетен член на Унгарското статистическо сдружение.
Бил е министър на търговията (1930-1931 г.), както и министър на просветата (1936 г.). По-важни негови съчинения са: “Основни начала на политическата икономия” (1933 г.), “Основни начала на теоретическата статистика” (1939 г.)
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ