Ражда се авторът на Върви, народе възродени
На днешния ден през 1856 година в град Елена се ражда Стоян Михайловски - изтъкнат български публицист и държавник, политик, ръководител на Върховния македоно-одрински комитет и създател на стихотворението " Кирил и Методий ", което се трансформира във учебен химн, откакто Панайот Пипков основава музиката.
Михайловски е потомък на остарял възрожденски високопросветен жанр. Завършва френския султански колеж „ Галатасарай “ в Цариград, където е съученик на Константин Величков. След това от 1872 до 1874 година е български преподавател в Дойран, а през 1875 година отпътува за Франция да следва право в университета в Екс ан Прованс.
Сред Освобождението работи като юрист и арбитър в Свищов, в новообразуваното Княжество България. Член е на Свищовския правосъден съвет, основен редактор на в. „ Народний глас “ в Пловдив, Източна Румелия, и шеф на поделение в българското Министерство на външните работи (1880).
Отново отпътува за Франция, с цел да довърши прекъснатото си заради войната обучение, приключва право и става основен секретар на Министерството на правораздаването (1883-1884), член на Русенския апелативен съд (1887) и преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия (1889). През 1886 година е определен за народен представител в Третото Велико Народно заседание и взе участие в избора на нов български княз през април на следната 1887 година
Става ексклузивен учител по френски език в Юридическия (1892 - 1894) и в Историко-филологическия факултет (1897 - 1899) и доцент по всеобща литературна история (1895 - 1899) във Висшето учебно заведение в София. От 1892 година е дописен член, а от 1898 година автентичен член на Българското книжовно сдружение. В интервала 1894 - 1896 още веднъж е народен представител в Осмото Народно заседание. Стоян Михайловски интензивно взе участие в активността на Македоно-одринската организация.
Литературната си активност стартира през 1872 година в сп. „ Читалище “ (Цариград). Печата и в „ Периодическо списание на БКД “, сп. „ Мисъл “ и в. „ Ден “. Сътрудничил е и на „ Църковен вестник “.
Творчеството на Михайловски е жанрово многообразно - написа епиграми, афоризми, басни, пародии, журналистика, философско-моралистични произведения, поеми и драми.
Михайловски е потомък на остарял възрожденски високопросветен жанр. Завършва френския султански колеж „ Галатасарай “ в Цариград, където е съученик на Константин Величков. След това от 1872 до 1874 година е български преподавател в Дойран, а през 1875 година отпътува за Франция да следва право в университета в Екс ан Прованс.
Сред Освобождението работи като юрист и арбитър в Свищов, в новообразуваното Княжество България. Член е на Свищовския правосъден съвет, основен редактор на в. „ Народний глас “ в Пловдив, Източна Румелия, и шеф на поделение в българското Министерство на външните работи (1880).
Отново отпътува за Франция, с цел да довърши прекъснатото си заради войната обучение, приключва право и става основен секретар на Министерството на правораздаването (1883-1884), член на Русенския апелативен съд (1887) и преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия (1889). През 1886 година е определен за народен представител в Третото Велико Народно заседание и взе участие в избора на нов български княз през април на следната 1887 година
Става ексклузивен учител по френски език в Юридическия (1892 - 1894) и в Историко-филологическия факултет (1897 - 1899) и доцент по всеобща литературна история (1895 - 1899) във Висшето учебно заведение в София. От 1892 година е дописен член, а от 1898 година автентичен член на Българското книжовно сдружение. В интервала 1894 - 1896 още веднъж е народен представител в Осмото Народно заседание. Стоян Михайловски интензивно взе участие в активността на Македоно-одринската организация.
Литературната си активност стартира през 1872 година в сп. „ Читалище “ (Цариград). Печата и в „ Периодическо списание на БКД “, сп. „ Мисъл “ и в. „ Ден “. Сътрудничил е и на „ Църковен вестник “.
Творчеството на Михайловски е жанрово многообразно - написа епиграми, афоризми, басни, пародии, журналистика, философско-моралистични произведения, поеми и драми.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ