Жан Франсоа Шамполион първи разшифрова системата на египетските йероглифи
На днешния ден през 1822 година Жан-Франсоа Шамполион афишира, че е разшифровал Розетския камък.
След петнадесетгодишна работа върху триезичния надпис на "Розетския камък " Шамполион предлага правилата за дешифриране на йероглифното писмо на античните египтяни и дефинира последователността в развиването на египетската книжовност - йероглифна, йератична, демотична.
Жан Франсоа Шамполион (на френски: Jean-François Champollion) (1790-1832 г.) е френски историк - ориенталист и езиковед, създател на египтологията и професор по египтология в Парижкия университет. Той първи съумява да разшифрова системата на египетските писмени знаци, употребявайки открития в Египет Розетски камък с надписи на три езика.
С разшифроването на текстовете върху камъка паралелно се занимават французинът Силвестър дьо Саси, шведският посланик Д. Окерблад, британският академик Томас Йънг и французинът Жан-Франсоа Шамполион. През 1822 година Шамполион реализира триумф, като употребява способ, който става основен за разбирането на египетските текстове.
Камъкът е открит през 1799 година от френския капитан Пиер-Франсоа Бушар покрай град Розета на западния ръкав на делтата на река Нил. Още на място френски офицер разчита гръцкия надпис, само че другите два никой не може да прочете. Все отново се допуска, че съдържа не три разнообразни текста, а един, изписан на разнообразни езици. Така находката може да помогне за разчитане на египетските писмени знаци. Надписът е изпратен в Кайро, където година преди този момент по заповед на Наполеон е открит Институт за Египет (Institut de l'Egypte). През 1801 година французите претърпяват военно проваляне в Египет от англичаните и са принудени да им предадат Розетския камък дружно с други скъпи монументи. Пренесен е в Лондон, където е изложен в Британския музей през 1802 година. Той е измежду най-посещаваните обекти в музея.
Върху него са изписани три версии на декрет, публикуван в Мемфис през 196 година пр.н.е. по време на ръководството на Птолемеите от името на Птолемей V. Горният и междинният текст са написани на древноегипетски език, употребявайки надлежно писмени знаци и демотическа книжовност, до момента в който долният текст е на старогръцки език. Тъй като указът съдържа минимални разлики сред трите версии, Розетският камък се оказва ключът за разшифроването на египетски писмени знаци. В този интервал доста сходни документи се разпространявали на два или на три езика, което се оказва прекомерно потребно за лингвистите.
Големият прогрес в разшифроването се дължи на обстоятелствата, че камъкът предлага три версии на еднакъв текст, че демотическото писмо употребява фонетични знаци за правопис на непознатите имена, че йероглифният текст работи по същия метод и има проникновени сходства с демотическото писмо, и че като се изключи че се употребяват за непознати имена, фонетическите знаци се употребяват и за правопис на локални египетски думи.
След петнадесетгодишна работа върху триезичния надпис на "Розетския камък " Шамполион предлага правилата за дешифриране на йероглифното писмо на античните египтяни и дефинира последователността в развиването на египетската книжовност - йероглифна, йератична, демотична.
Жан Франсоа Шамполион (на френски: Jean-François Champollion) (1790-1832 г.) е френски историк - ориенталист и езиковед, създател на египтологията и професор по египтология в Парижкия университет. Той първи съумява да разшифрова системата на египетските писмени знаци, употребявайки открития в Египет Розетски камък с надписи на три езика.
С разшифроването на текстовете върху камъка паралелно се занимават французинът Силвестър дьо Саси, шведският посланик Д. Окерблад, британският академик Томас Йънг и французинът Жан-Франсоа Шамполион. През 1822 година Шамполион реализира триумф, като употребява способ, който става основен за разбирането на египетските текстове.
Камъкът е открит през 1799 година от френския капитан Пиер-Франсоа Бушар покрай град Розета на западния ръкав на делтата на река Нил. Още на място френски офицер разчита гръцкия надпис, само че другите два никой не може да прочете. Все отново се допуска, че съдържа не три разнообразни текста, а един, изписан на разнообразни езици. Така находката може да помогне за разчитане на египетските писмени знаци. Надписът е изпратен в Кайро, където година преди този момент по заповед на Наполеон е открит Институт за Египет (Institut de l'Egypte). През 1801 година французите претърпяват военно проваляне в Египет от англичаните и са принудени да им предадат Розетския камък дружно с други скъпи монументи. Пренесен е в Лондон, където е изложен в Британския музей през 1802 година. Той е измежду най-посещаваните обекти в музея.
Върху него са изписани три версии на декрет, публикуван в Мемфис през 196 година пр.н.е. по време на ръководството на Птолемеите от името на Птолемей V. Горният и междинният текст са написани на древноегипетски език, употребявайки надлежно писмени знаци и демотическа книжовност, до момента в който долният текст е на старогръцки език. Тъй като указът съдържа минимални разлики сред трите версии, Розетският камък се оказва ключът за разшифроването на египетски писмени знаци. В този интервал доста сходни документи се разпространявали на два или на три езика, което се оказва прекомерно потребно за лингвистите.
Големият прогрес в разшифроването се дължи на обстоятелствата, че камъкът предлага три версии на еднакъв текст, че демотическото писмо употребява фонетични знаци за правопис на непознатите имена, че йероглифният текст работи по същия метод и има проникновени сходства с демотическото писмо, и че като се изключи че се употребяват за непознати имена, фонетическите знаци се употребяват и за правопис на локални египетски думи.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ