Сградата на Ла Скала струва на Милано около 1 млн. лири
На днешния ден през 1778 година е открит оперния спектакъл "Ла Скала " (на италиански: Teatro alla Scala, La Scal a) в Милано. Той е една от забележителностите на основния град на Северна Италия и вторият по величина в страната, ситуиран наоколо до река По в равнините на Ломбардия, най-населеният и развъртян италиански район и един от най-развитите в Европа.
Сградата му е издигната по план на проектант Джузепе Пиермарини през 1776-1778 година на мястото на църквата "Санта Мария каузи Скала ", откъдето идва името на фамозния спектакъл. Оперният спектакъл е открит е на 3 август 1778 година с режисура на операта на италианския композитор, диригент, възпитател и капелмайстор Антония Салиери - Europa riconosciuta.
Сградата е в жанр неокласицизъм. Сградата е с дължина 100 м и с широчина 38 метра. Залата се отличава с безукорна звучност. Тя съчетава ролята си на безукорен спектакъл с разнообразни улеснения за феновете.
Залата е с форма на подкова, оцветена в бели, сребърни и златни тонове. Зрителските места са ситуирани на шест етажа с ложи, от които последните два етажа са галерии. Броят на ложите е 194 плюс кралската ложа, като всички те са свързани с коридори. Сцената на "Ла Скала " не е огромна. Партерът в първичния интервал не е бил оборудван за фенове, само че по време на представления са поставяни столове. Тъй като за осветяване на ложите са употребявани свещи, седящите на партера постоянно са се прибирали след представлението накапани с восък.
Сградата на "Ла Скала " коства на Милано към 1 млн. лири, а разходът е стихотворец от 90 аристократически фамилии.
По време на Втората международна война театърът е опустошен и възобновен в първичния си тип през 1946 година.
След това постройката неколкократно е реставрирана. Последният ремонт завършва през 2004 година и е коствал 61 млн. евро. На 7 декември същата година в обновената зала е показана операта на Салиери, с която в миналото е открита "Ла Скала ".
До края на 18 век постройката се употребява за разнообразни събития и представления - балове, трагични постановки, куклени представления. Най-добре обаче са посрещнати четирите оперни сезона годишно - карнавален, пролетен, есенен и летен. По време на карнавалния сезон са представяни съществени оперни постановки и балети, а през останалите три сезона - леки, развлекателни опери.
В началото на 19 век "Ла Скала " става съществена сцена за италианската оперна музика. Между 1812 и 1820 година в оперния спектакъл се показват министър председателите на опери на Джоакино Росини. Италианският композитор е създател на повече от 30 опери, както и на църковна и камерна музика. Срез известните му опери са: "Италианката в Алжир ", "Севилският бръснар ", "Пепеляшка ", "Семирамида ", "Крадливата сврака ". Неговото творчество е един нов стадий в развиването на италианската опера. Музикално-сценичните творби на Росини са хубавичко основа, върху която по-късно италианското оперно творчество ще доближи до своя максимален подем.
След 1830 година "Ла Скала " става най-популярната оперна сцена в Италия и място за министър председатели на най-популярните оперни композитори на Италия - Гаетано Доницети, Винченцо Белини, Джузепе Верди, Джакомо Пучини и други.
Без подозрение оперната натрупа на "Ла Скала " е измежду най-елитните в света. Това се дължи най-много на договорите със международни светила в операта.
"Ла Скала " притегля и на нейната сцена пеят десетки световноизвестни български оперни артисти, измежду които са: Надя Свиларова, Илка Попова, Елена Никоай, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Мариана Пенчева, Елена Доскова-Рикарди, Надя Ковачева, Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Калуди Калудов, Юлиан Константинов, Орлин Атанасов и доста други.
Сградата му е издигната по план на проектант Джузепе Пиермарини през 1776-1778 година на мястото на църквата "Санта Мария каузи Скала ", откъдето идва името на фамозния спектакъл. Оперният спектакъл е открит е на 3 август 1778 година с режисура на операта на италианския композитор, диригент, възпитател и капелмайстор Антония Салиери - Europa riconosciuta.
Сградата е в жанр неокласицизъм. Сградата е с дължина 100 м и с широчина 38 метра. Залата се отличава с безукорна звучност. Тя съчетава ролята си на безукорен спектакъл с разнообразни улеснения за феновете.
Залата е с форма на подкова, оцветена в бели, сребърни и златни тонове. Зрителските места са ситуирани на шест етажа с ложи, от които последните два етажа са галерии. Броят на ложите е 194 плюс кралската ложа, като всички те са свързани с коридори. Сцената на "Ла Скала " не е огромна. Партерът в първичния интервал не е бил оборудван за фенове, само че по време на представления са поставяни столове. Тъй като за осветяване на ложите са употребявани свещи, седящите на партера постоянно са се прибирали след представлението накапани с восък.
Сградата на "Ла Скала " коства на Милано към 1 млн. лири, а разходът е стихотворец от 90 аристократически фамилии.
По време на Втората международна война театърът е опустошен и възобновен в първичния си тип през 1946 година.
След това постройката неколкократно е реставрирана. Последният ремонт завършва през 2004 година и е коствал 61 млн. евро. На 7 декември същата година в обновената зала е показана операта на Салиери, с която в миналото е открита "Ла Скала ".
До края на 18 век постройката се употребява за разнообразни събития и представления - балове, трагични постановки, куклени представления. Най-добре обаче са посрещнати четирите оперни сезона годишно - карнавален, пролетен, есенен и летен. По време на карнавалния сезон са представяни съществени оперни постановки и балети, а през останалите три сезона - леки, развлекателни опери.
В началото на 19 век "Ла Скала " става съществена сцена за италианската оперна музика. Между 1812 и 1820 година в оперния спектакъл се показват министър председателите на опери на Джоакино Росини. Италианският композитор е създател на повече от 30 опери, както и на църковна и камерна музика. Срез известните му опери са: "Италианката в Алжир ", "Севилският бръснар ", "Пепеляшка ", "Семирамида ", "Крадливата сврака ". Неговото творчество е един нов стадий в развиването на италианската опера. Музикално-сценичните творби на Росини са хубавичко основа, върху която по-късно италианското оперно творчество ще доближи до своя максимален подем.
След 1830 година "Ла Скала " става най-популярната оперна сцена в Италия и място за министър председатели на най-популярните оперни композитори на Италия - Гаетано Доницети, Винченцо Белини, Джузепе Верди, Джакомо Пучини и други.
Без подозрение оперната натрупа на "Ла Скала " е измежду най-елитните в света. Това се дължи най-много на договорите със международни светила в операта.
"Ла Скала " притегля и на нейната сцена пеят десетки световноизвестни български оперни артисти, измежду които са: Надя Свиларова, Илка Попова, Елена Никоай, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Мариана Пенчева, Елена Доскова-Рикарди, Надя Ковачева, Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Калуди Калудов, Юлиан Константинов, Орлин Атанасов и доста други.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ