Бурното развитие на туризма влияе пагубно върху Гала̀пагоските острови
На днешния ден през 1535 година, до момента в който плава към Перу, испанският духовник и странник Фрай Томас де Берланга открива архипелага Галапагос. През 1535 година корабите, на които той плава, заради противните насрещни ветрове се отклоняват от курса надалеч на запад и на 10 март 1535 испанците откриват Галапагоските острови. Де Берланга изпраща писмо с информацията за откривателството на краля на Испания Карл V.
Друга забавна детайлност от живота на испанския духовник е това, че той първи придвижва от Африка и стартира да отглежда банани в Америка.
Гала̀пагоските острови (на испански: Islas Galápagos или Archipiélago de Colón) са ситуирани на екватора, в Тихия океан, на 965 км западно от Еквадор. Архипелагът се състои от 13 съществени вулканични острова, шест неголеми острова и 107 скали, които образуват територията му. Галапагоските острови териториално принадлежат на Еквадор.
Архипелагът е прочут с неповторимите локални типове фауна и изключително с типовете галапагоски чинки, които са един от най-известните образци за еволрюцията още от времето на Чарлз Дарвин, който ги загатва в своята книга "Произход на типовете ". Известни още като дарвинови чинки , това е група от 13 или 14 типа Врабчоподобни птици, които се срещат единствено на Галапагос и на Кокосовия остров (западно от Коста Рика).
Архипелагът е прочут с доста разнообразни имена, в това число "Острови на очарованието " (на британски: Enchanted Islands). Първият опит да се направи картографиране на островите е през 1684 година, негов създател е британският корсар Амброуз Каули (Ambrose Cowley), който назовава островите на свои другари пирати и на британски дворяни, подпомагащи пиратството. Своето название архипелагът получава с помощта на големия брой слонски костенурки, чието име на испански е "galápagos ".
През 1835 година експедиция, в която взе участие и младият естествоизпитател Чарлз Дарвин, изследва островите.
През 1936 година архипелагът е разгласен за народен парк (до този миг е бил единствено място за заселване на каторжници). От 1953 година на островите обитава и пътешественикът Тур Хейердал в проучване на инките. От 1978 година архипелага Галапагос е част от Световното завещание на ЮНЕСКО, а през 1985-а е разгласен за биосферен резерват (строго охранявана територия с неповторима флора и фауна и други естествени забележителности с огромно значение).
Независимо от разположението на архипелага на екватора поради студените морски течения климатът на Галапагоските острови е относително студен и необработен спрямо други места на същата широчина. Температурата на водата спада до 20 °C. На островите на практика отсъстват източници на прясна вода. Вулканът Волф е най-високата точка на Галапагоските острови (1707 м над морското равнище).
Като първо защитно средство в отбрана на флората и фауната през 1934 година е признато законодателство за архипелага.
През 1959 година (отбелязвайки столетния празник на първата обява на "Произхода на типовете " на Чарлз Дарвин) държавното управление на Еквадор афишира основаването на народен парк на островите, общата повърхност на който е 97.5% от цялата територия на архипелага. През същата година е основан Международен фонд "Чарлз Дарвин ", чиято централа е в Брюксел. Първоначално задачите на Фонда включват съхраняването на целостта на укосистемата "Галапагоски острови " и осъществяване на научни проучвания, нужни за запазване на природата. Работата по опазването стартира с построяването през 1964 година на Станция за проучвания "Чарлз Дарвин " на остров Санта Крус. В първите години служащите в станцията се занимават с опазването на локалните типове. Учените на островите се занимават главно с проучвания и запазване на флората и фауната.
През 1986 година прилежащата акватория с обща повърхност 70 000 кв. км е оповестена за морска природо-охранителна зона - втора по величина в света след тази на Големия бариерен риф на Австралия. От 1990 година архипелагът става леговище за китове.
Голямата заплаха за архипелага би било инцидентното или преднамерено заселване на скотски или растителни типове, които биха били гибелни за локалната флора и фауна, да вземем за пример, коза, плъх, прасе, котка, куче, кон, магаре, наедрял рогат обитък и други. Тяхното бързо размножаване би унищожило средата на локалните жители, защото на архипелага те съвсем няма да имат естествени врагове заради дребното типове хищници.
Сред растителните типове най-опасни биха били типовете: гуава (Psidium guajava), авокадо (Persea americana), хининово дърво (Cinchona pubescens), къпина (Rubus glaucus), разнообразни цитрусови дървета и слонска трева (Pennisetum purpureum). Най-вредно за архипелага растение е гуавата, която за малко време се популяризира на островите Сан Кристобал, Флореана, Изабела и Санта Крус.
В предишното доста типове са пренесени на островите от пиратите. Тези животни атакуват птиците, обитаващи островите, унищожават гнездата им, унищожават огромни количества игуани и костенурки. Възможно е основна роля в изгубването на игуаните от остров Сантяго са прасетата.
Черният плъх(Rattus rattus) пък атакува дребните костенурки още при излюпването им, вследствие на което на остров Пинзон костенурките стопират да се възпроизвеждат за повече от 50 години. Сега на острова има единствено възрастни екземпляри.
Бързият растеж на броя на домашни птици на островите кара учените да се безпокоят за възможен взрив на паразитни заболявания и възникването на ендемия.
Акваторията на Галапагоските острови се намира под непрекъсната опасност от нелегално ловуващите риболовен кораби. Особено рискови са несъразмерният улов на акули и противозаконният лов на морски краставици.
Друга забавна детайлност от живота на испанския духовник е това, че той първи придвижва от Африка и стартира да отглежда банани в Америка.
Гала̀пагоските острови (на испански: Islas Galápagos или Archipiélago de Colón) са ситуирани на екватора, в Тихия океан, на 965 км западно от Еквадор. Архипелагът се състои от 13 съществени вулканични острова, шест неголеми острова и 107 скали, които образуват територията му. Галапагоските острови териториално принадлежат на Еквадор.
Архипелагът е прочут с неповторимите локални типове фауна и изключително с типовете галапагоски чинки, които са един от най-известните образци за еволрюцията още от времето на Чарлз Дарвин, който ги загатва в своята книга "Произход на типовете ". Известни още като дарвинови чинки , това е група от 13 или 14 типа Врабчоподобни птици, които се срещат единствено на Галапагос и на Кокосовия остров (западно от Коста Рика).
Архипелагът е прочут с доста разнообразни имена, в това число "Острови на очарованието " (на британски: Enchanted Islands). Първият опит да се направи картографиране на островите е през 1684 година, негов създател е британският корсар Амброуз Каули (Ambrose Cowley), който назовава островите на свои другари пирати и на британски дворяни, подпомагащи пиратството. Своето название архипелагът получава с помощта на големия брой слонски костенурки, чието име на испански е "galápagos ".
През 1835 година експедиция, в която взе участие и младият естествоизпитател Чарлз Дарвин, изследва островите.
През 1936 година архипелагът е разгласен за народен парк (до този миг е бил единствено място за заселване на каторжници). От 1953 година на островите обитава и пътешественикът Тур Хейердал в проучване на инките. От 1978 година архипелага Галапагос е част от Световното завещание на ЮНЕСКО, а през 1985-а е разгласен за биосферен резерват (строго охранявана територия с неповторима флора и фауна и други естествени забележителности с огромно значение).
Независимо от разположението на архипелага на екватора поради студените морски течения климатът на Галапагоските острови е относително студен и необработен спрямо други места на същата широчина. Температурата на водата спада до 20 °C. На островите на практика отсъстват източници на прясна вода. Вулканът Волф е най-високата точка на Галапагоските острови (1707 м над морското равнище).
Като първо защитно средство в отбрана на флората и фауната през 1934 година е признато законодателство за архипелага.
През 1959 година (отбелязвайки столетния празник на първата обява на "Произхода на типовете " на Чарлз Дарвин) държавното управление на Еквадор афишира основаването на народен парк на островите, общата повърхност на който е 97.5% от цялата територия на архипелага. През същата година е основан Международен фонд "Чарлз Дарвин ", чиято централа е в Брюксел. Първоначално задачите на Фонда включват съхраняването на целостта на укосистемата "Галапагоски острови " и осъществяване на научни проучвания, нужни за запазване на природата. Работата по опазването стартира с построяването през 1964 година на Станция за проучвания "Чарлз Дарвин " на остров Санта Крус. В първите години служащите в станцията се занимават с опазването на локалните типове. Учените на островите се занимават главно с проучвания и запазване на флората и фауната.
През 1986 година прилежащата акватория с обща повърхност 70 000 кв. км е оповестена за морска природо-охранителна зона - втора по величина в света след тази на Големия бариерен риф на Австралия. От 1990 година архипелагът става леговище за китове.
Голямата заплаха за архипелага би било инцидентното или преднамерено заселване на скотски или растителни типове, които биха били гибелни за локалната флора и фауна, да вземем за пример, коза, плъх, прасе, котка, куче, кон, магаре, наедрял рогат обитък и други. Тяхното бързо размножаване би унищожило средата на локалните жители, защото на архипелага те съвсем няма да имат естествени врагове заради дребното типове хищници.
Сред растителните типове най-опасни биха били типовете: гуава (Psidium guajava), авокадо (Persea americana), хининово дърво (Cinchona pubescens), къпина (Rubus glaucus), разнообразни цитрусови дървета и слонска трева (Pennisetum purpureum). Най-вредно за архипелага растение е гуавата, която за малко време се популяризира на островите Сан Кристобал, Флореана, Изабела и Санта Крус.
В предишното доста типове са пренесени на островите от пиратите. Тези животни атакуват птиците, обитаващи островите, унищожават гнездата им, унищожават огромни количества игуани и костенурки. Възможно е основна роля в изгубването на игуаните от остров Сантяго са прасетата.
Черният плъх(Rattus rattus) пък атакува дребните костенурки още при излюпването им, вследствие на което на остров Пинзон костенурките стопират да се възпроизвеждат за повече от 50 години. Сега на острова има единствено възрастни екземпляри.
Бързият растеж на броя на домашни птици на островите кара учените да се безпокоят за възможен взрив на паразитни заболявания и възникването на ендемия.
Акваторията на Галапагоските острови се намира под непрекъсната опасност от нелегално ловуващите риболовен кораби. Особено рискови са несъразмерният улов на акули и противозаконният лов на морски краставици.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ