94 години от атентата в църквата „Света Неделя”
На днешния ден преди 94 години в сърцето на София е осъществен най-големият терористичен акт в историята на Европа дотогава и на България до наши дни – атентатът в църквата „ Света Неделя”. Комунисти взривяват покрива на храма в опит да унищожават цар Борис III, като в следствие умират 213 души, а стотици са ранени.
Забранената след Септемврийското въстание от 1923 година Българска комунистическа партия стартира дейна терористична активност. Междувременно полицията ускорява натиска си, което радикализира комунистическото управление. В началото на 1925 година екстремистите, водени от Петър Абаджиев, влизат в контакт с клисаря Петър Задгорски. Той им оказва помощ да внесат 25 кг експлозив, който е ситуиран на покрива. До бомбата има и шише сярна киселина – за да се отделят отровни газове.
За да осъществят проекта си, комунистите убиват депутата о.з. ген. Константин Георгиев. Опелото му е планувано за Велики четвъртък, 16 април, а мястото е " Свети Крал " (днес - " Света Неделя " ). Само поради огромния брой присъстващи министрите от държавното управление се оказват надалеч от гърмежа. Царят по това време е на погребенията на други убити от комунистите и изобщо не стига до църквата.
Точно в 15:20 ч. бомбата избухва и убива 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, трима майори, деветима капитани, трима депутати и десетки жители, в това число деца. Атентатът лишава България от някои от най-светлите си политически и военни мозъци – и то тъкмо в навечерието на все по-сигурния нов международен спор.
Част от терористите съумяват да избягат в Югославия, а клисарят Задгорски и комунистите Марко Фридман и Георги Коев са обесени обществено. Обявено е военно състояние, стартира гонене на дейци и симпатизанти на Българска комунистическа партия, което е съпроводено с репресии и стотици политически убийства. Сред ликвидираните без съд и присъда са и интелектуалците Гео Милев, Йосиф Хербст и Христо Ясенов, за които няма безспорни данни да са били съпричастни към противодържавна активност.
Атентатът, за който Българска комунистическа партия незабавно афишира, че е „ безогледно действие” срещу волята ѝ, има голяма роля за разделянето на българското общество и нестихващото принуждение, което продължава години наред. Спиралата на звества, на които се дава отговор със зверства може да се наблюдава през военните години, по време на комунистическия гнет след 9 септември и до през днешния ден, когато у нас към момента няма единно пояснение на историята.
Забранената след Септемврийското въстание от 1923 година Българска комунистическа партия стартира дейна терористична активност. Междувременно полицията ускорява натиска си, което радикализира комунистическото управление. В началото на 1925 година екстремистите, водени от Петър Абаджиев, влизат в контакт с клисаря Петър Задгорски. Той им оказва помощ да внесат 25 кг експлозив, който е ситуиран на покрива. До бомбата има и шише сярна киселина – за да се отделят отровни газове.
За да осъществят проекта си, комунистите убиват депутата о.з. ген. Константин Георгиев. Опелото му е планувано за Велики четвъртък, 16 април, а мястото е " Свети Крал " (днес - " Света Неделя " ). Само поради огромния брой присъстващи министрите от държавното управление се оказват надалеч от гърмежа. Царят по това време е на погребенията на други убити от комунистите и изобщо не стига до църквата.
Точно в 15:20 ч. бомбата избухва и убива 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, трима майори, деветима капитани, трима депутати и десетки жители, в това число деца. Атентатът лишава България от някои от най-светлите си политически и военни мозъци – и то тъкмо в навечерието на все по-сигурния нов международен спор.
Част от терористите съумяват да избягат в Югославия, а клисарят Задгорски и комунистите Марко Фридман и Георги Коев са обесени обществено. Обявено е военно състояние, стартира гонене на дейци и симпатизанти на Българска комунистическа партия, което е съпроводено с репресии и стотици политически убийства. Сред ликвидираните без съд и присъда са и интелектуалците Гео Милев, Йосиф Хербст и Христо Ясенов, за които няма безспорни данни да са били съпричастни към противодържавна активност.
Атентатът, за който Българска комунистическа партия незабавно афишира, че е „ безогледно действие” срещу волята ѝ, има голяма роля за разделянето на българското общество и нестихващото принуждение, което продължава години наред. Спиралата на звества, на които се дава отговор със зверства може да се наблюдава през военните години, по време на комунистическия гнет след 9 септември и до през днешния ден, когато у нас към момента няма единно пояснение на историята.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ