Ген.-полк. Цветан Тотомиров, бивш началник на Генщаба, пред „Труд“: За влизането ни в Чехия през 1968 г. знаеха двама души
На днешния ден преди 50 години (1968 г.) български военни формирования дружно с войски на Съюз на съветските социалистически републики, Полша, Унгария и Германска демократична република навлизат в Чехословакия, с цел да потушат така наречен Пражка пролет, почнала още през януари същата година. Страната тогава е недоволна от съществуващия режим и желае да направи промени. За присъединяване на българските войски в интервенцията беседваме с ген. Цветан Тотомиров, който тогава командва взвод от поделението в Елхово.
– Ген. Тотомиров, изминаха 50 години след влизането на наши военни в Чехословакия, с цел да бъде непокътнат социализмът. Може ли през днешния ден да обвиним някого за това – армията, страната или най-лесно е да се каже – времето беше такова?
– Петдесет години по-късно всеки може да бъде упрекнат за влизането на армията в Чехословакия. Но не би трябвало да забравяме, както в този момент, по този начин и тогава, армията изпълняваше заповеди на политическото управление. И по тази причина Великото национално заседание през 1990 година одобри декларация, с която осъди тази акция и се извини на чешкия и словашкия народ за присъединяване на българските войскови формирования във въоръжената намеса. Ние – участниците в тези събития, можем да се усещаме отговорни, че заради независещи от нас условия сме взели участие в тези събития. Но да се хвърли цялата виновност върху персоналния състав, който е взел участие, това ще е опит на политиците да се бяга от отговорност. Винаги съм подчертавал, че със своите дейности бойците бяха безупречни, а с държанието си по най-убедителен метод опазиха достойнството на българския боец и с нищо не накърниха достолепието на локалното население.
– От дистанцията на времето смятате ли, че това е била вярната позиция?
– От дистанцията на времето доста неща трансформират позицията, само че това с нищо не трансформира случилото се.
– В XXI век биват нападани страни като Либия, Ирак, Сирия, Афганистан. Тогава Чехословакия, преди нея е въстанието в Унгария през 1956 година По това време сходни дейности се назоваха окупация, нахлуване, а през днешния ден сякаш не са наричани по този начин, няма ли двойни стандарти?
– Да, в действителност, макар разликата в годините, а и другите епохи може да се направи прочут паралел сред тях. Общото е, че за тези събития политиците вземат решение, воините извършват, а по-късно носят отговорност. И не на последно място възприемането на контингентите от локалното население и тогава, и в този момент е не като освободители, а като окупатори. Останалото са разлики, които също не би трябвало да бъдат подценени нито от политиците, нито от военните. За разлика от Чехословакия, в тези страни, в които в този момент участваха наши контингенти, се проля много кръв. Дадоха се жертви. Това са страни с друго изповедание, ценностна система, друг климат и така нататък
– А какви бяхте вие в Чехословакия през 1968-а?
– Тогава не беше както в този момент. За такива задачи не се набираха доброволци. За персоналния състав на полка присъединяване в чехословашките събития стана по заповед и беше огромна изненада. За нашето отиване се разбра един месец, откакто заминахме от България. А в този момент един-два месеца преди изпращането на контингентите се приказва за това. Финансирането в днешно време на тези контингенти също е от значително значение. То се явява задължение за бюджета на МО.
– Преди 50 години вие сте служели в Елховския полк, който влиза в Чехословакия. За този епизод в биографията ви бяхте неведнъж нападнат през годините на прехода. Промени ли се от този момент вашата оценка за събитията и за дейностите на Българската войска?
– Да, правилно е, че ме нападнаха, приписваха ми какви ли не неща. Почти всеки август публицистите ми припомнят за това. Опитваха се да ме накарат да се усещам отговорен само в това, че по независещи от мен условия съм участник в тези събития, въпреки и като пълководец на взвод. Заедно с това не можех да се съглася с някои, които се опитваха да хвърлят виновността върху персоналния състав, взел присъединяване през 1968 година в Чехословакия. Винаги съм подчертавал, че със своите дейности военнослужещите бяха безупречни и с държанието си по най-убедителен метод защитаваха достойнството на българския боец и с нищо не накърниха достолепието на локалното население. След доста години на размишления, на наблюдения и помъдряване, стигнах до извода, че българският боец беше изпратен в Чехословакия през 1968 година в името на някакви ползи, които мъчно бихме могли да назовем национални. Но по този начин е с всички задачи зад граница.
– Офицерите имахте ли някаква предварителна информация за интервенция “Дунав ”, както е името й. Или най-малко някакви сигнали, че подобен ход на събитията в вероятен?
– Много години по-късно разбрах, че по време на подготовката на интервенция “Дунав ” се е отделяло огромно внимание на оперативната дегизировка. Тя се е провеждала по обединен проект и план (в който взели участие всички участващи държави) и е съумяла да резервира в загадка задачите и проектите на квалифицираните мероприятия. Така сутринта на 21 август 1968 година доста от разузнаванията на разнообразни страни, а и медиите са останали сюрпризирани.
– Операцията с кодовото название “Дунав ” е била строго защитавана в загадка – за нея са знаели доста стеснен стеснен брой офицери. Така ли е било?
– Знаете ли, години след събитията в Чехословакия съм слушал доста сътрудници от огромните щабове – разнообразни специалности и политици, да споделят: “Аз знаех, доста преди да влезнете ”, на които в никакъв случай не съм повярвал. Доколкото ми е известно – персонално от тях, са знаели единствено министъра на защитата армейски военачалник Добри Джуров и началникът на Генерален щаб ген. Атанас Семерджиев. Даже в някои връзки сме “заблуждавани ” и ние – директните участници, под претекст, че ще участваме в учения или взаимни учения на територията на някогашния Съветски съюз.
– И какво в действителност се случи тогава?
– Фактите са следните: полкът се изнесе от България на 24 юли, а заповедта за разпореждане на проникването на територията на Чехословакия е на 20 август 1968 година и е подписана от 33 висши партийни функционери и политици. На персоналния състав беше неразрешена персоналната преписка и връзката по техническите средства. Ние цялостен месец не разбрахме, че и 22-ри мотострелкови полк от Харманли се намира като нас на територията на Съветския съюз.
Колкото до командването на полка, те са получили някаква информация още с преподчиняването на 128 мотострелкова дивизия (което е напълно нормално), само че останалите офицери не сме имали публично някаква предварителна информация. Вярно е, че по това време на прехода по море и жп превоз, подозренията ни нарастваха и започваха да стават предстоящи. Но в случай че ние се съмнявахме още, железничарите, проверяващи по гарите жп платформите, ни питаха “За Чехия ли пътувате? ”.
– На 21 юли 1968 година полкът е вдигнат. Какво стана оттук насетне, по какъв начин протече десантът?
– На 21 юли в 03,00 часа през нощта полкът ненадейно беше вдигнат по паника и изведен с цялата си техника в регион покрай село Бояново. Изнесохме се и се устроихме на лагер е непосредствена непосредственост до армейския полигон “Ново село ”. Вечерта на 23 юли отново бяхме вдигнати по паника и извършихме 110 км преход, а сутринта се разположихме в регион в непосредствена непосредственост до Военно-морската база “Атия ”. После се разбра, че ще играем взаимно тактическо обучение на територията на Съветския съюз. Вечерта нашият батальон беше претрупан на наши десантни кораби и в среднощ потеглихме. След две денонощия корабоплаване се стоварихме в региона към Иличовск, близо до Одеса, където пренощувахме и сутринта на 27 юли започнахме да се товарим на жп вагони.
– Закъде пътувахте с тези вагони?
– Движихме се две денонощия преход над 1000 км и се разтоварихме на жп гара в Западна Украйна сред градовете Ужгород и Мукачево. Впоследствие се разположихме в една дъбова гора южно от Мукачево на 35-40 км от границата с Чехословакия. Както десанта по море, по този начин и изнасянето с жп превоз на такова далечно разстояние протече доста проведено. Така нашия полк извърши смесен марш – на личен ход, по море и с жп превоз. Такъв преход в историята на Българската войска – както преди, по този начин и по-късно не е осъществяван.
– Денят преди да влезете в Чехословакия е 20 август. Какво ви бе обявено тогава, по какъв начин протече този ден?
– Денят 20 август стартира неизмеримо. По командна линия се подреди провеждането на редица мероприятия, свързани с непосредствената подготовка, по значимите от които бяха: дозареждане на техниката с гориво на 100%; зареждане във всяка машина (според броя на екипажа) хранителни артикули като ненарушим ресурс за пет дни, пълненето на пълнителите с бойни патрони и налентоването на кутиите на картечниците (на всеки автомат по четири цялостни пълнителя), раздаването на честотите и конфигуриране на радиостанциите и така нататък Към края на деня стартира и сформирането на колоната за осъществяване на преход 400 км.
– Имаше ли суматоха в реакцията на бойците по време на влизането в Чехословакия?
– Тревогата не беше дребна, само че суматоха нямаше. Особено в първите дни, когато ситуацията още беше неразбираема. Голямата угриженост и паника личеше по лицата на персоналния състав. Не бих скрил и това, че бойците усещаха и моята персонална паника и ме разбираха чудесно. Близостта във възрастта ни позволяваше да нямаме секрети посред ни. Те споделяха всичко с мен, като в същия миг изпълняваха безупречно поставените им задания. Често правеха и оферти за по-голямата сигурност за всички нас.
– Сигурно началото на интервенцията е било най-трудно. Споделете освен това.
– Всяко начало е постоянно мъчно. Определена роля за компликациите ни изиграваха и локалните, и другите средства за всеобща информация. Те непрестанно тиражираха, че гладуваме от няколко дни, тъй като тиловите ни са откъснати, вследствие на което сме станали доста рискови. Това накара доста жители да ни търсят и да ни оферират храна. Всичко това не отговаряше на истината.
– Вие тогава сте в доста внимателно състояние. Какви бяха връзките ви с локалните хора?
– Местните макар ни одобряваха като “окупатори ”, само че непрекъснатите контакти сътвориха известна непосредственост и даде опция да изучим в някаква степен езика. Това още повече ускори връзките. Аз и моите бойци се стремяхме да поддържаме правилни връзки с жителите, които в по-голямата си част ни отвръщаха по същия метод. Между другото, локалните хора знаеха доста за България. Почти всеки втори човек, с който съм контактувал, беше посетил нашето Черноморие.
– Полкът ви е бил ситуиран в района на Банска Бистрица. Какви бяха дилемите които получихте?
– Сутринта в 4:00 са на 21 август 1968 година полкът мина границата и на личен ход в продължение на 20 часа мина 414 км. Разположи се в регионите на Зволен и Банска Бистрица, като откри надзор върху значимите административни и военни обекти – летище Зволен, пощата, телеграфа, радиото, редакциите на вестниците, клубовете на политическите партии, печатниците, милицията, казармените региони, складовете, вододайните зони и други Щабът на полка с 2 мотострелкови батальона и част от щабните поделения устроиха лагер на 7 – 8 км западно от град Банска Бистрица, 1 мотострелкови батальон, танков батальон и тила в региона на летището на Зволен, а 3 батальона в региона на град Брезно.
– Какви задания изпълнявахте съответно вашият взвод?
– Много и най-разнообразни. Освен защитата на посочените нагоре обекти, патрулирахме защита на военните комендатури, конвоиране на разнообразни товари и други Моят взвод получи задача за защита на ретланслатора на радио “Банска Бистрица ”, на една височина в планината на 7-8 км от града. Там бяхме непрестанно в продължение на две седмици. След прибирането в лагера изпълнявахме разнообразни задания по конвоиране и наблюдаване, защита на редакцията на в. “Смер ” в центъра на града, защита на войскови складови региони и така нататък
– А имаше ли някакви привилегии, награди за бойците и командирите, взели участие в събитията в Чехословакия, или пък добавки над офицерските заплати?
– Нямаше никакви привилегии нито за офицерите нито за бойците. Още повече пък някакво в допълнение възнаграждение за това престояване три месеца отвън страната. Войниците, които аплайваха във ВУЗ, бяха записани и признати без приемен изпит. Те нямаха опция да се явят на приемните изпити, макар че доста време преди този момент се готвеха. Не мога да кажа и че това е привилегия. Имаше и такива, които инцидентно попаднаха и системата ги изхвърли по-късно, в случай че нямат нужните заложби.
– Кога за един подобен исторически факт като Пражката пролет през 1968 година, ще може да се приказва без спомагателна страст, а като част от времето, в което сме живели?
– Сигурно, когато нас – живите участници, към този момент ни няма. И за този исторически факт остават да пишат и приказват тези, които не са взели участие.
Нашият посетител
Цветан Тотомиров е роден на 14 април 1943 година в с. Реброво, Видинско. Завършил е висше военно учебно заведение и две военни академии. За 36 години минава през всички командни длъжности в Българската войска. Като пълководец на мотострелкови взвод в Елхово взе участие в събитията в Чехословакия през 1968 година Заради волята и принципността си е наименуван “Железния ”. Залага основите на военната промяна. Началник на Генщаба на Българската войска (1994-1997 г.).
– Ген. Тотомиров, изминаха 50 години след влизането на наши военни в Чехословакия, с цел да бъде непокътнат социализмът. Може ли през днешния ден да обвиним някого за това – армията, страната или най-лесно е да се каже – времето беше такова?
– Петдесет години по-късно всеки може да бъде упрекнат за влизането на армията в Чехословакия. Но не би трябвало да забравяме, както в този момент, по този начин и тогава, армията изпълняваше заповеди на политическото управление. И по тази причина Великото национално заседание през 1990 година одобри декларация, с която осъди тази акция и се извини на чешкия и словашкия народ за присъединяване на българските войскови формирования във въоръжената намеса. Ние – участниците в тези събития, можем да се усещаме отговорни, че заради независещи от нас условия сме взели участие в тези събития. Но да се хвърли цялата виновност върху персоналния състав, който е взел участие, това ще е опит на политиците да се бяга от отговорност. Винаги съм подчертавал, че със своите дейности бойците бяха безупречни, а с държанието си по най-убедителен метод опазиха достойнството на българския боец и с нищо не накърниха достолепието на локалното население.
– От дистанцията на времето смятате ли, че това е била вярната позиция?
– От дистанцията на времето доста неща трансформират позицията, само че това с нищо не трансформира случилото се.
– В XXI век биват нападани страни като Либия, Ирак, Сирия, Афганистан. Тогава Чехословакия, преди нея е въстанието в Унгария през 1956 година По това време сходни дейности се назоваха окупация, нахлуване, а през днешния ден сякаш не са наричани по този начин, няма ли двойни стандарти?
– Да, в действителност, макар разликата в годините, а и другите епохи може да се направи прочут паралел сред тях. Общото е, че за тези събития политиците вземат решение, воините извършват, а по-късно носят отговорност. И не на последно място възприемането на контингентите от локалното население и тогава, и в този момент е не като освободители, а като окупатори. Останалото са разлики, които също не би трябвало да бъдат подценени нито от политиците, нито от военните. За разлика от Чехословакия, в тези страни, в които в този момент участваха наши контингенти, се проля много кръв. Дадоха се жертви. Това са страни с друго изповедание, ценностна система, друг климат и така нататък
– А какви бяхте вие в Чехословакия през 1968-а?
– Тогава не беше както в този момент. За такива задачи не се набираха доброволци. За персоналния състав на полка присъединяване в чехословашките събития стана по заповед и беше огромна изненада. За нашето отиване се разбра един месец, откакто заминахме от България. А в този момент един-два месеца преди изпращането на контингентите се приказва за това. Финансирането в днешно време на тези контингенти също е от значително значение. То се явява задължение за бюджета на МО.
– Преди 50 години вие сте служели в Елховския полк, който влиза в Чехословакия. За този епизод в биографията ви бяхте неведнъж нападнат през годините на прехода. Промени ли се от този момент вашата оценка за събитията и за дейностите на Българската войска?
– Да, правилно е, че ме нападнаха, приписваха ми какви ли не неща. Почти всеки август публицистите ми припомнят за това. Опитваха се да ме накарат да се усещам отговорен само в това, че по независещи от мен условия съм участник в тези събития, въпреки и като пълководец на взвод. Заедно с това не можех да се съглася с някои, които се опитваха да хвърлят виновността върху персоналния състав, взел присъединяване през 1968 година в Чехословакия. Винаги съм подчертавал, че със своите дейности военнослужещите бяха безупречни и с държанието си по най-убедителен метод защитаваха достойнството на българския боец и с нищо не накърниха достолепието на локалното население. След доста години на размишления, на наблюдения и помъдряване, стигнах до извода, че българският боец беше изпратен в Чехословакия през 1968 година в името на някакви ползи, които мъчно бихме могли да назовем национални. Но по този начин е с всички задачи зад граница.
– Офицерите имахте ли някаква предварителна информация за интервенция “Дунав ”, както е името й. Или най-малко някакви сигнали, че подобен ход на събитията в вероятен?
– Много години по-късно разбрах, че по време на подготовката на интервенция “Дунав ” се е отделяло огромно внимание на оперативната дегизировка. Тя се е провеждала по обединен проект и план (в който взели участие всички участващи държави) и е съумяла да резервира в загадка задачите и проектите на квалифицираните мероприятия. Така сутринта на 21 август 1968 година доста от разузнаванията на разнообразни страни, а и медиите са останали сюрпризирани.
– Операцията с кодовото название “Дунав ” е била строго защитавана в загадка – за нея са знаели доста стеснен стеснен брой офицери. Така ли е било?
– Знаете ли, години след събитията в Чехословакия съм слушал доста сътрудници от огромните щабове – разнообразни специалности и политици, да споделят: “Аз знаех, доста преди да влезнете ”, на които в никакъв случай не съм повярвал. Доколкото ми е известно – персонално от тях, са знаели единствено министъра на защитата армейски военачалник Добри Джуров и началникът на Генерален щаб ген. Атанас Семерджиев. Даже в някои връзки сме “заблуждавани ” и ние – директните участници, под претекст, че ще участваме в учения или взаимни учения на територията на някогашния Съветски съюз.
– И какво в действителност се случи тогава?
– Фактите са следните: полкът се изнесе от България на 24 юли, а заповедта за разпореждане на проникването на територията на Чехословакия е на 20 август 1968 година и е подписана от 33 висши партийни функционери и политици. На персоналния състав беше неразрешена персоналната преписка и връзката по техническите средства. Ние цялостен месец не разбрахме, че и 22-ри мотострелкови полк от Харманли се намира като нас на територията на Съветския съюз.
Колкото до командването на полка, те са получили някаква информация още с преподчиняването на 128 мотострелкова дивизия (което е напълно нормално), само че останалите офицери не сме имали публично някаква предварителна информация. Вярно е, че по това време на прехода по море и жп превоз, подозренията ни нарастваха и започваха да стават предстоящи. Но в случай че ние се съмнявахме още, железничарите, проверяващи по гарите жп платформите, ни питаха “За Чехия ли пътувате? ”.
– На 21 юли 1968 година полкът е вдигнат. Какво стана оттук насетне, по какъв начин протече десантът?
– На 21 юли в 03,00 часа през нощта полкът ненадейно беше вдигнат по паника и изведен с цялата си техника в регион покрай село Бояново. Изнесохме се и се устроихме на лагер е непосредствена непосредственост до армейския полигон “Ново село ”. Вечерта на 23 юли отново бяхме вдигнати по паника и извършихме 110 км преход, а сутринта се разположихме в регион в непосредствена непосредственост до Военно-морската база “Атия ”. После се разбра, че ще играем взаимно тактическо обучение на територията на Съветския съюз. Вечерта нашият батальон беше претрупан на наши десантни кораби и в среднощ потеглихме. След две денонощия корабоплаване се стоварихме в региона към Иличовск, близо до Одеса, където пренощувахме и сутринта на 27 юли започнахме да се товарим на жп вагони.
– Закъде пътувахте с тези вагони?
– Движихме се две денонощия преход над 1000 км и се разтоварихме на жп гара в Западна Украйна сред градовете Ужгород и Мукачево. Впоследствие се разположихме в една дъбова гора южно от Мукачево на 35-40 км от границата с Чехословакия. Както десанта по море, по този начин и изнасянето с жп превоз на такова далечно разстояние протече доста проведено. Така нашия полк извърши смесен марш – на личен ход, по море и с жп превоз. Такъв преход в историята на Българската войска – както преди, по този начин и по-късно не е осъществяван.
– Денят преди да влезете в Чехословакия е 20 август. Какво ви бе обявено тогава, по какъв начин протече този ден?
– Денят 20 август стартира неизмеримо. По командна линия се подреди провеждането на редица мероприятия, свързани с непосредствената подготовка, по значимите от които бяха: дозареждане на техниката с гориво на 100%; зареждане във всяка машина (според броя на екипажа) хранителни артикули като ненарушим ресурс за пет дни, пълненето на пълнителите с бойни патрони и налентоването на кутиите на картечниците (на всеки автомат по четири цялостни пълнителя), раздаването на честотите и конфигуриране на радиостанциите и така нататък Към края на деня стартира и сформирането на колоната за осъществяване на преход 400 км.
– Имаше ли суматоха в реакцията на бойците по време на влизането в Чехословакия?
– Тревогата не беше дребна, само че суматоха нямаше. Особено в първите дни, когато ситуацията още беше неразбираема. Голямата угриженост и паника личеше по лицата на персоналния състав. Не бих скрил и това, че бойците усещаха и моята персонална паника и ме разбираха чудесно. Близостта във възрастта ни позволяваше да нямаме секрети посред ни. Те споделяха всичко с мен, като в същия миг изпълняваха безупречно поставените им задания. Често правеха и оферти за по-голямата сигурност за всички нас.
– Сигурно началото на интервенцията е било най-трудно. Споделете освен това.
– Всяко начало е постоянно мъчно. Определена роля за компликациите ни изиграваха и локалните, и другите средства за всеобща информация. Те непрестанно тиражираха, че гладуваме от няколко дни, тъй като тиловите ни са откъснати, вследствие на което сме станали доста рискови. Това накара доста жители да ни търсят и да ни оферират храна. Всичко това не отговаряше на истината.
– Вие тогава сте в доста внимателно състояние. Какви бяха връзките ви с локалните хора?
– Местните макар ни одобряваха като “окупатори ”, само че непрекъснатите контакти сътвориха известна непосредственост и даде опция да изучим в някаква степен езика. Това още повече ускори връзките. Аз и моите бойци се стремяхме да поддържаме правилни връзки с жителите, които в по-голямата си част ни отвръщаха по същия метод. Между другото, локалните хора знаеха доста за България. Почти всеки втори човек, с който съм контактувал, беше посетил нашето Черноморие.
– Полкът ви е бил ситуиран в района на Банска Бистрица. Какви бяха дилемите които получихте?
– Сутринта в 4:00 са на 21 август 1968 година полкът мина границата и на личен ход в продължение на 20 часа мина 414 км. Разположи се в регионите на Зволен и Банска Бистрица, като откри надзор върху значимите административни и военни обекти – летище Зволен, пощата, телеграфа, радиото, редакциите на вестниците, клубовете на политическите партии, печатниците, милицията, казармените региони, складовете, вододайните зони и други Щабът на полка с 2 мотострелкови батальона и част от щабните поделения устроиха лагер на 7 – 8 км западно от град Банска Бистрица, 1 мотострелкови батальон, танков батальон и тила в региона на летището на Зволен, а 3 батальона в региона на град Брезно.
– Какви задания изпълнявахте съответно вашият взвод?
– Много и най-разнообразни. Освен защитата на посочените нагоре обекти, патрулирахме защита на военните комендатури, конвоиране на разнообразни товари и други Моят взвод получи задача за защита на ретланслатора на радио “Банска Бистрица ”, на една височина в планината на 7-8 км от града. Там бяхме непрестанно в продължение на две седмици. След прибирането в лагера изпълнявахме разнообразни задания по конвоиране и наблюдаване, защита на редакцията на в. “Смер ” в центъра на града, защита на войскови складови региони и така нататък
– А имаше ли някакви привилегии, награди за бойците и командирите, взели участие в събитията в Чехословакия, или пък добавки над офицерските заплати?
– Нямаше никакви привилегии нито за офицерите нито за бойците. Още повече пък някакво в допълнение възнаграждение за това престояване три месеца отвън страната. Войниците, които аплайваха във ВУЗ, бяха записани и признати без приемен изпит. Те нямаха опция да се явят на приемните изпити, макар че доста време преди този момент се готвеха. Не мога да кажа и че това е привилегия. Имаше и такива, които инцидентно попаднаха и системата ги изхвърли по-късно, в случай че нямат нужните заложби.
– Кога за един подобен исторически факт като Пражката пролет през 1968 година, ще може да се приказва без спомагателна страст, а като част от времето, в което сме живели?
– Сигурно, когато нас – живите участници, към този момент ни няма. И за този исторически факт остават да пишат и приказват тези, които не са взели участие.
Нашият посетител
Цветан Тотомиров е роден на 14 април 1943 година в с. Реброво, Видинско. Завършил е висше военно учебно заведение и две военни академии. За 36 години минава през всички командни длъжности в Българската войска. Като пълководец на мотострелкови взвод в Елхово взе участие в събитията в Чехословакия през 1968 година Заради волята и принципността си е наименуван “Железния ”. Залага основите на военната промяна. Началник на Генщаба на Българската войска (1994-1997 г.).
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ