На днешния ден преди 16 г. затваря врати легендарният Rushworth and Dreaper
На днешния ден преди 16 година затваря порти именитият Rushworth and Dreaper На днешния ден през 2002 година затваря порти именитият ливърпулски музикален магазин „ Ръшуорт енд Дрийпър ” (Rushworth and Dreaper). През 60-те години пететажният магазин се утвърждава като най-голямата музикална къща в Европа и се трансформира в същинско музикално и културно средище в пристанищния град, като измежду най-редовните му клиенти са четиримата от „ Бийтълс ”. Икономическата криза в Ливърпул през 80-те и все по-свиващият се бизнес с музикални принадлежности в последна сметка водят до банкрута на „ Ръшуортс ” след 174 години битие.
El 2/08/2000, tanca la botiga d després d 150 anys. Botiga d música especialitzada en òrgans de tub,éra imprescindible pels grans dl rock com, x adquirir-hi els seus instruments.
— LoLleidatàdSantEstevedLesRoures (@joanramon1) Създадена през 1828 година от Уилиям Ръшуорт , първоначално компанията е строго профилирана в производството на органи. Бизнесът обаче бързо се разраства в продажба на всевъзможни музикални принадлежности, а златната епоха на магазина идва през 60-те години на ХХ век, когато Ливърпул се трансформира в културен център с голяма новоизгряваща музикална сцена. Самият Ринго Стар споделя след години, че „ Бийтълс ” извадили шанс, че са се появили в пристанищния град, в който съвсем всеки моряк носел музикални записи от Америка.
Хегемонът в доставките на музикални принадлежности в града са точно „ Ръшуортс ”, които си построяват имидж на магазин, който може да обезпечи всичко – от банджо до църковен орган. „ Ръшуортс ” става магнит за вълната млади музиканти, които търсят принадлежности и техника и се трансформира в една от аргументите за оформянето на Мърсибийт жанра – примес от американски рокендрол, R&B и скифъл. Или с други думи – ранен Бийтълс.
Директорът на магазина по това време Стан Гътериж декларира, че единствено за 2 години бизнесът с китари, усилватели и барабани се е нараснал петорно. Алан Родъръм, който тогава свири в ливърпулска банда Duke Duval споделя, че през 1858 година си поръчал китара „ Гибсън ” от „ Ръшуортс ” за 158 лири. Скоро по-късно се свързал с американците от „ Гибсън ”, с цел да изследва историята на инструмента. В последна сметка схванал, че е получил едвам петата легално импортирана в Англия китара „ Гибсън ” въобще.
Две китари „ Гибсън ”, особено доставени от Чикаго, получават и младежите Джордж Харисън и Джон Ленън. Първата си китара в живота оттова си купува и Пол Маккартни, споделя самият той: „ Баща ми беше тромпетист и за един от рождените ми дни ми купи тромпет от “Ръшуорт и Дрийпър ”. Бързо обаче разбрах, че няма да мога да пея с това нещо, завряно в устата ми, по тази причина се върнах в магазина и го замених с китара. Беше с марка „ Зенит ” – първата китара, която в миналото съм имал ”.
Продавачите в магазина описват, че „ Бийтълс ” посещавали толкоз постоянно магазина, че отвреме-навреме даже изпълнявали някои от синглите си в магазина пред дребна аудитория. Една от продавачките Джийн Джоунс споделя по какъв начин първоначално разпознавала, че мъжете в магазина в действителност са „ Бийтълс ”: „ В ранните им дни беше елементарно. Когато се върнаха от Хамбург бяха задачите облечени в кожи и ги мислехме за доста смешни. Спомням си по какъв начин един ден някой ми сподели: „ Това там е Пол Маккартни ”, а аз попитах Пол кой?! ”-->
В последна сметка обаче 60-те години отминават. Ерата на пъбовете и живата музика последователно отмира, сменена от нощни клубове и диджеи. Самият Ливърпул пък изпада в икономическа криза по времето на Маргарет Тачър, която го разказва като „ безценен, неефикасен и зле ръководен ”.
През 1998 година година Дейвид Ръшуорт декларира в изявление, че бизнесът с музикални принадлежности в Англия се е свил до 300 милиона лири годишно, което е по-малко даже от годишните продажби на котешката храна „ Уискас ”: „ Тогава имаше хиляди музикални магазини. Днес има 800 в цяла Англия. Пазарът се свива. Времената се менят. Дните, в които във всяка къща имаше пиано, отминаха от дълго време. Днес имаме караоке, вместо банди онлайн, а когато просветителната система в днешно време желае да спести пари, музиката в учебно заведение е първа в листата за рязане ”.
През 2002 година фамилният музикален бизнес, траял пет генерации и 174 години, умира дефинитивно – музикалната къща „ Ръшуортс ” затваря порти. През 2011 година в постройката се нанесе адвокатска адвокатска фирма, а при ремонта в скришен сейф в една от стените бяха открити скъпи счетоводни документи за интервал от 30 години, които бяха дарени за изследване на Университета в Ливърпул.
El 2/08/2000, tanca la botiga d després d 150 anys. Botiga d música especialitzada en òrgans de tub,éra imprescindible pels grans dl rock com, x adquirir-hi els seus instruments.
— LoLleidatàdSantEstevedLesRoures (@joanramon1) Създадена през 1828 година от Уилиям Ръшуорт , първоначално компанията е строго профилирана в производството на органи. Бизнесът обаче бързо се разраства в продажба на всевъзможни музикални принадлежности, а златната епоха на магазина идва през 60-те години на ХХ век, когато Ливърпул се трансформира в културен център с голяма новоизгряваща музикална сцена. Самият Ринго Стар споделя след години, че „ Бийтълс ” извадили шанс, че са се появили в пристанищния град, в който съвсем всеки моряк носел музикални записи от Америка.
Хегемонът в доставките на музикални принадлежности в града са точно „ Ръшуортс ”, които си построяват имидж на магазин, който може да обезпечи всичко – от банджо до църковен орган. „ Ръшуортс ” става магнит за вълната млади музиканти, които търсят принадлежности и техника и се трансформира в една от аргументите за оформянето на Мърсибийт жанра – примес от американски рокендрол, R&B и скифъл. Или с други думи – ранен Бийтълс.
Директорът на магазина по това време Стан Гътериж декларира, че единствено за 2 години бизнесът с китари, усилватели и барабани се е нараснал петорно. Алан Родъръм, който тогава свири в ливърпулска банда Duke Duval споделя, че през 1858 година си поръчал китара „ Гибсън ” от „ Ръшуортс ” за 158 лири. Скоро по-късно се свързал с американците от „ Гибсън ”, с цел да изследва историята на инструмента. В последна сметка схванал, че е получил едвам петата легално импортирана в Англия китара „ Гибсън ” въобще.
Две китари „ Гибсън ”, особено доставени от Чикаго, получават и младежите Джордж Харисън и Джон Ленън. Първата си китара в живота оттова си купува и Пол Маккартни, споделя самият той: „ Баща ми беше тромпетист и за един от рождените ми дни ми купи тромпет от “Ръшуорт и Дрийпър ”. Бързо обаче разбрах, че няма да мога да пея с това нещо, завряно в устата ми, по тази причина се върнах в магазина и го замених с китара. Беше с марка „ Зенит ” – първата китара, която в миналото съм имал ”.
Продавачите в магазина описват, че „ Бийтълс ” посещавали толкоз постоянно магазина, че отвреме-навреме даже изпълнявали някои от синглите си в магазина пред дребна аудитория. Една от продавачките Джийн Джоунс споделя по какъв начин първоначално разпознавала, че мъжете в магазина в действителност са „ Бийтълс ”: „ В ранните им дни беше елементарно. Когато се върнаха от Хамбург бяха задачите облечени в кожи и ги мислехме за доста смешни. Спомням си по какъв начин един ден някой ми сподели: „ Това там е Пол Маккартни ”, а аз попитах Пол кой?! ”-->
В последна сметка обаче 60-те години отминават. Ерата на пъбовете и живата музика последователно отмира, сменена от нощни клубове и диджеи. Самият Ливърпул пък изпада в икономическа криза по времето на Маргарет Тачър, която го разказва като „ безценен, неефикасен и зле ръководен ”.
През 1998 година година Дейвид Ръшуорт декларира в изявление, че бизнесът с музикални принадлежности в Англия се е свил до 300 милиона лири годишно, което е по-малко даже от годишните продажби на котешката храна „ Уискас ”: „ Тогава имаше хиляди музикални магазини. Днес има 800 в цяла Англия. Пазарът се свива. Времената се менят. Дните, в които във всяка къща имаше пиано, отминаха от дълго време. Днес имаме караоке, вместо банди онлайн, а когато просветителната система в днешно време желае да спести пари, музиката в учебно заведение е първа в листата за рязане ”.
През 2002 година фамилният музикален бизнес, траял пет генерации и 174 години, умира дефинитивно – музикалната къща „ Ръшуортс ” затваря порти. През 2011 година в постройката се нанесе адвокатска адвокатска фирма, а при ремонта в скришен сейф в една от стените бяха открити скъпи счетоводни документи за интервал от 30 години, които бяха дарени за изследване на Университета в Ливърпул.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ