На днешният ден преди 105 години е поставено начало на българското подводно плаване
На днешния ден преди 105 години е сложено начало на българското подводно корабоплаване. В навечерието на Първата международна война, през 1914 година, щабът на флота приема план за морска защита, който планува наред с другата техника и доставка на подводници. Проектът се осъществя, въпреки и в по-малки мащаби, през 1916 година Началото на подводното корабоплаване в България е сложено с приемането от нашия флот на основаната във Варна немска подводница УБ-I-8. 
Церемонията по повдигането на българския военноморски байрак става на 25 май 1916 година в пристанището на двореца Евксиноград. За пълководец на подводницата е назначен лейтенант Никола Тодоров и помощник-командир мичман I сан Иван Вариклечков. С това по време на Първата международна война България става една от дребното страни в света, притежаваща собствен подводен флот. Договорена е доставката и на втора подводница, която не се осъществя, защото плануванаъа за българския флот УБ-I-7 не се завръща от военен поход през октомври 1916 година Първата подводница в състава на българските Военноморски сили е създадена в Кил, Германия от серията UB-I. Тя принадлежи към вида дребни крайбрежни подводни лодки, съгласно означенията в немския военноморски флот. В българския флот е зачислена под названието UB-18, като в документите e определяна и като Подводник № 18. Тактико-техническите данни на UB-18 са: дължина 28.1 м; ширина 3.15 м; прегазване 3.03 м. Водоизместване: подводно 142 т., надводно 128 т. Скорост: над вода до 6 възела, под вода - 5.3 възела. Район на корабоплаване – 1650 морски благи при ниска скорост. Разполага с два носови торпедни апарата – 450 мм, едно 47 мм оръдие и една 8 мм картечница. Щатният екипаж е 17 души. По време на късата й работа в българския флот оптималната дълбочина, на която се потапя, е 52 м. По време на Първата международна война UB - 18 прави походи до Кюстенджа (Констанца) на север и до н. Инеада на юг. Първите български подводничари правят разузнаване на съперника и преследват вражески кораби. През октомври 1916 година прави торпедна офанзива против съветски контраминоносец вид „ Лейтенант Баранов “, обстрелващ брегови позиции. На 29.11.2019г. последната българска подводница “Слава “, под управлението на кап. 1 сан Камен Кукуров – шеф щаб на Военноморски сили и кдп.Богдан Богданов – ръководител на БМК, тя бе изпратена до последния й кей в гр.Белослав – там където, се намира и неповторимия Музей на стъклото.
Управителят на компания „ Инком “ и членовете на УС на СПРБ възнамеряваха нужните ремонтни действия на ПЛ, които се извършиха на два стадия. Подводницата бе реставрирана, ремонтирана и отворена за гости, които тя посрещна на 18 август, 2020 година, на гала във връзка 66-та годишнина от основаването на Осми обособен дивизион подводни лодки. Към момента, музеят подводница " Слава " е товорен всеки ден от 10:00 - 14:00 ч. за гости.
Церемонията по повдигането на българския военноморски байрак става на 25 май 1916 година в пристанището на двореца Евксиноград. За пълководец на подводницата е назначен лейтенант Никола Тодоров и помощник-командир мичман I сан Иван Вариклечков. С това по време на Първата международна война България става една от дребното страни в света, притежаваща собствен подводен флот. Договорена е доставката и на втора подводница, която не се осъществя, защото плануванаъа за българския флот УБ-I-7 не се завръща от военен поход през октомври 1916 година Първата подводница в състава на българските Военноморски сили е създадена в Кил, Германия от серията UB-I. Тя принадлежи към вида дребни крайбрежни подводни лодки, съгласно означенията в немския военноморски флот. В българския флот е зачислена под названието UB-18, като в документите e определяна и като Подводник № 18. Тактико-техническите данни на UB-18 са: дължина 28.1 м; ширина 3.15 м; прегазване 3.03 м. Водоизместване: подводно 142 т., надводно 128 т. Скорост: над вода до 6 възела, под вода - 5.3 възела. Район на корабоплаване – 1650 морски благи при ниска скорост. Разполага с два носови торпедни апарата – 450 мм, едно 47 мм оръдие и една 8 мм картечница. Щатният екипаж е 17 души. По време на късата й работа в българския флот оптималната дълбочина, на която се потапя, е 52 м. По време на Първата международна война UB - 18 прави походи до Кюстенджа (Констанца) на север и до н. Инеада на юг. Първите български подводничари правят разузнаване на съперника и преследват вражески кораби. През октомври 1916 година прави торпедна офанзива против съветски контраминоносец вид „ Лейтенант Баранов “, обстрелващ брегови позиции. На 29.11.2019г. последната българска подводница “Слава “, под управлението на кап. 1 сан Камен Кукуров – шеф щаб на Военноморски сили и кдп.Богдан Богданов – ръководител на БМК, тя бе изпратена до последния й кей в гр.Белослав – там където, се намира и неповторимия Музей на стъклото. Управителят на компания „ Инком “ и членовете на УС на СПРБ възнамеряваха нужните ремонтни действия на ПЛ, които се извършиха на два стадия. Подводницата бе реставрирана, ремонтирана и отворена за гости, които тя посрещна на 18 август, 2020 година, на гала във връзка 66-та годишнина от основаването на Осми обособен дивизион подводни лодки. Към момента, музеят подводница " Слава " е товорен всеки ден от 10:00 - 14:00 ч. за гости.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ