Историята на Ела Фицджералд - жената-глас, която отиде да пее на небето
На днешния ден преди 101 години е родена най-знаковата джаз изпълнителка на 20-ти век - великата Ела Фицджералд!
Преди век, край едно ново пристанище в градчето Нюпорт Нюз, щата Вирджиния, на самия пристан, след жестоки болки и изцяло сама, Темперансе Фицджералд ражда първата си щерка. След години Темперансе споделя: "Ако можех тогава щях да лишава живота й, с цел да не страда. Щях просто да пусна окървавеното й тяло във водата… и край. Но не дръзнах – имах вяра, имах вяра, че тя няма да има моята орис – сама в родилни болки на кея. "
Същата вечер на 25 април 1917 локален риболовец дочува виковете на новороденото. Трудно открива от кое място идват плачът. Било мрачно. А в тъмнината негрите се съзират едва-едва. Темперансе била от хилядите африканци заселили се по тези места в края на ХІХ век. След като ги открива, рибарят оказва помощ на младата негърка и новороденото.
Били Холидей - когато музиката лекува болката
Тази, съвсем приказна история за началото на един човешки живот, въпреки и тъжна, след години се оказва историята на първата дама на джаза. Историята на Ела Фицджералд – дамата, която цялостен живот, вместо молитва, шепти: "О, когато ми омръзне тук, аз ще отида там горе и ще пея на инат, въпреки задушена от горист… "
След тези първи часове на неразбираемо бъдеще – ще живее или не, за Ела следват още по-неясни години. Тя израства в негърския квартал в Нюпорт Нюз на Madison Avenue 2050. Баща й Уилиям Фицджералд я изоставя едвам когато е на три месеца, по тази причина след години в диалог с Луис Армстронг Ела ще каже – Днес имам вяра, че съм зачената от Луната.
Въпреки несполучливия брак Темперансе съумява да събере сили и да потърси друга опора в живота и я открива в лицето на Джоузеф Да Силва – висок, кльощав, сплескан от суровия живот, португалски преселник. Но също като Темперансе подготвен на всичко да се изтръгне от лапите на мизерното битие.
Вечните цитати на гениалния Айзък Азимов
Те се местят в Ню Йорк, дребната Ела израства на улицата, едно съвсем нехайно детство, изпълнено с игри. Любимата ѝ премия за смирение била да я заведат на спектакъл, там тя се влюбва в танците. Малко по-късно се ражда сестра ѝ, само че един ден, ненадейно, едвам 30-годишна от света си отива майка ѝ, а този потрес прекатурва целия свят на Ела...
Тя стартира редовно да отсъства от учебно заведение и да не се прибира у дома с дни. Често я откриват в разнообразни нощни заведения в компания на възрастни мъже – Това беше невероятна загуба за мен, не можех да се управлявам.
"Вървях и непрестанно плачех, до момента в който пристигна момента, в който не можех и сълза да отроня повече. Затворих се в себе си и единственото нещо, което ме спасяваше беше музиката и блясъка на нощния живот "– споделя в едно от последните си изявленията Ела.
Следва настаняване в изправителен дом, откакто всичките ѝ родственици подвигат ръце от нея и метода на живот, който води. Ела съумява да избяга от там след няколко месеца, следва живот на улицата, а малко по-късно тя намира леговище при вуйна си, която ѝ оказва помощ да си стъпи на краката и ѝ намира работа като кабаретна певица.
Въпреки това, тя продължавала да се съмнява дали въобще става за певица. "Мислех само за танците – коства ми се това е моята буря. " Хората не харесвали осъществяванията я в кабарето и постоянно са го заявявали гласно, само че не, тъй като не може да пее, а просто, тъй като никой не разбирал това, което пее.
Ал Пачино: "За хората, за които живея понякога, аз нямам време. "
След време тя събира храброст да взе участие на локален конурс за гении и по този начин на 17 ноември в 21 часа и 15 минути на сцената излязла Ела. Но… когато тя изпълнила първата си ария, в цялата зала отекнали възторжени реплики.
След години Ела споделя на саксофониста Бени Картър на една от срещите си: "Тогава, там на сцената на „ Аполо”, щом усетих тази откровена обич на хората в залата взех своето решение – ще раздам гласа си на хората. Искам да пея. "
Макар и постепенно, за няколко години, Ела се измъква от лапите на гетото и съумява да завоюва сърцата на стотици. През 30-те суингът е превзел света, а Америка има своя най-красив глас – гласът на „ черния славей”. Така стартира блестящата кариера на Ела Фицджералд.
От средата на 40-те години на 20 век се изявява ослепително на клубната сцена. Работи взаимно с велики джазови музиканти като Оскар Питърсън, Франк Синатра, Бени Картър, Дюк Елингтън, Нат Кинг Коул и други Особено плодотворно е съдействието ѝ с „ краля на джаза “ Луис Армстронг – Сачмо, който с изключение на неин музикален и театрален сътрудник е и музикален преподавател. Усъвършенства изкуството на вокалната импровизация до степен, че става първата джазова певица, чието пеене е равностойно на инструменталната импровизация на бенда.
Върхът на творчеството ѝ настава през 50-те години на 20 век, когато импровизационният джаз още веднъж излиза на напред във времето, изключително с появяването на бибоп-а. Появяват се виртуозните осъществявания на джазови стандарти като „ Hello, Dolly “, „ Oh, Lady Be Good “, „ How High the Moon “, записани в студио и повторени по напълно друг метод по време на многочислените концерти из целия свят.
Споделя: „ Когато скалъпвам, постоянно си се спредставям като тенор-саксофона в оркестъра “. През този интервал от изключително смисъла на съдействие ѝ с Норман Гранц с който доста способстват за издигането на джаза и приравняването му с „ високото изкуство “ на класическата музика.
"Любовта или е безумна, или не е обич... "
60-те и 70-те и 80-те години на 20 век са интервал на напрегната и ползотворна работа, придружена от неизменимата популярност. Възрастта обаче си споделя думата – концертите и звукозаписите стават по-редки, само че още веднъж са шедьоври. Последният си диск „ All That Jazz “ Ела записва през 1989 година, три години по-късно в Уест Палм Бийч изнася и последния си концерт.
През 70-те Ела губи сестра си Франсис при автомобилна злополука, само че макар тази, а всички останали загуби, тя печели и доста – 13 награди” Грами”, Националния медал за изкуство връчен и от президента Роналд Рейгън, Почетен медал за принос в американското изкуство връчен от Джон Кенеди, Почетен орден на свободата от Джордж Буш, както и своята звезда на Алеята на славата и над 200 записани албума. Въпреки това в края на живота си Ела ще попита – Живях ли добре щом всичко това ми се случва?
След болнични проучвания се оказва че Ела има напреднала форма на диабет, на който евентуално се дължи и частичната й слепота. Първата дама на джаза стартира постепенно да угасва пред очите на света . Макар, че съпротивата от страна на околните и да е била жестока,
Ела взема твърдо решение – аз желая да се сбогувам с публиката си. В медиите плъзва слухът че този сетен концерт е неосъществим. Но Ела за следващ път показва мощната си воля и високия си дух – през 1991 тя е стъпала крепко на сцената на Карнеги Хол и повече от 4 часа не слиза от там.
10 велики цитата от обичаните ни сантиментални филми
От там сякаш всичко стартира постепенно да се снижава до момента в който не угасне изцяло. През 1993 година диабетът стартира от ден на ден да разрушава организма на Ела. Той става причина тя да загуби и двата си крайници и ослепее изцяло. В тези последни мигове от живота й край нея са доведеният й наследник Рей и внучката й Алис.
Често преди гибелта си Ела споделяла със сина си: "Искам да се трансформира във въздух, желая да ида там горе, не при Бог, а на луната. Там е по-близо до земята. Искам да стана въздух. Въздух който да разнася смехът на Алис и песента на птиците. "
На 15 юни 1996 година Ела е открита мъртва от внучката си. В едно телевизионно изявление през 2008 Алис споделя: "Аз в никакъв случай не видях баба да пророни и сълза. Често пъти е разказвала живота си като някаква тъжна Андерсенова приказка, която няма за цел да натъжава, а единствено да ни направи по-добри. Аз мисля, че музиката й продължава да прави това с нас и до през днешния ден. "
Преди век, край едно ново пристанище в градчето Нюпорт Нюз, щата Вирджиния, на самия пристан, след жестоки болки и изцяло сама, Темперансе Фицджералд ражда първата си щерка. След години Темперансе споделя: "Ако можех тогава щях да лишава живота й, с цел да не страда. Щях просто да пусна окървавеното й тяло във водата… и край. Но не дръзнах – имах вяра, имах вяра, че тя няма да има моята орис – сама в родилни болки на кея. "
Същата вечер на 25 април 1917 локален риболовец дочува виковете на новороденото. Трудно открива от кое място идват плачът. Било мрачно. А в тъмнината негрите се съзират едва-едва. Темперансе била от хилядите африканци заселили се по тези места в края на ХІХ век. След като ги открива, рибарят оказва помощ на младата негърка и новороденото.
Били Холидей - когато музиката лекува болката
Тази, съвсем приказна история за началото на един човешки живот, въпреки и тъжна, след години се оказва историята на първата дама на джаза. Историята на Ела Фицджералд – дамата, която цялостен живот, вместо молитва, шепти: "О, когато ми омръзне тук, аз ще отида там горе и ще пея на инат, въпреки задушена от горист… "
След тези първи часове на неразбираемо бъдеще – ще живее или не, за Ела следват още по-неясни години. Тя израства в негърския квартал в Нюпорт Нюз на Madison Avenue 2050. Баща й Уилиям Фицджералд я изоставя едвам когато е на три месеца, по тази причина след години в диалог с Луис Армстронг Ела ще каже – Днес имам вяра, че съм зачената от Луната.
Въпреки несполучливия брак Темперансе съумява да събере сили и да потърси друга опора в живота и я открива в лицето на Джоузеф Да Силва – висок, кльощав, сплескан от суровия живот, португалски преселник. Но също като Темперансе подготвен на всичко да се изтръгне от лапите на мизерното битие.
Вечните цитати на гениалния Айзък Азимов
Те се местят в Ню Йорк, дребната Ела израства на улицата, едно съвсем нехайно детство, изпълнено с игри. Любимата ѝ премия за смирение била да я заведат на спектакъл, там тя се влюбва в танците. Малко по-късно се ражда сестра ѝ, само че един ден, ненадейно, едвам 30-годишна от света си отива майка ѝ, а този потрес прекатурва целия свят на Ела...
Тя стартира редовно да отсъства от учебно заведение и да не се прибира у дома с дни. Често я откриват в разнообразни нощни заведения в компания на възрастни мъже – Това беше невероятна загуба за мен, не можех да се управлявам.
"Вървях и непрестанно плачех, до момента в който пристигна момента, в който не можех и сълза да отроня повече. Затворих се в себе си и единственото нещо, което ме спасяваше беше музиката и блясъка на нощния живот "– споделя в едно от последните си изявленията Ела.
Следва настаняване в изправителен дом, откакто всичките ѝ родственици подвигат ръце от нея и метода на живот, който води. Ела съумява да избяга от там след няколко месеца, следва живот на улицата, а малко по-късно тя намира леговище при вуйна си, която ѝ оказва помощ да си стъпи на краката и ѝ намира работа като кабаретна певица.
Въпреки това, тя продължавала да се съмнява дали въобще става за певица. "Мислех само за танците – коства ми се това е моята буря. " Хората не харесвали осъществяванията я в кабарето и постоянно са го заявявали гласно, само че не, тъй като не може да пее, а просто, тъй като никой не разбирал това, което пее.
Ал Пачино: "За хората, за които живея понякога, аз нямам време. "
След време тя събира храброст да взе участие на локален конурс за гении и по този начин на 17 ноември в 21 часа и 15 минути на сцената излязла Ела. Но… когато тя изпълнила първата си ария, в цялата зала отекнали възторжени реплики.
След години Ела споделя на саксофониста Бени Картър на една от срещите си: "Тогава, там на сцената на „ Аполо”, щом усетих тази откровена обич на хората в залата взех своето решение – ще раздам гласа си на хората. Искам да пея. "
Макар и постепенно, за няколко години, Ела се измъква от лапите на гетото и съумява да завоюва сърцата на стотици. През 30-те суингът е превзел света, а Америка има своя най-красив глас – гласът на „ черния славей”. Така стартира блестящата кариера на Ела Фицджералд.
От средата на 40-те години на 20 век се изявява ослепително на клубната сцена. Работи взаимно с велики джазови музиканти като Оскар Питърсън, Франк Синатра, Бени Картър, Дюк Елингтън, Нат Кинг Коул и други Особено плодотворно е съдействието ѝ с „ краля на джаза “ Луис Армстронг – Сачмо, който с изключение на неин музикален и театрален сътрудник е и музикален преподавател. Усъвършенства изкуството на вокалната импровизация до степен, че става първата джазова певица, чието пеене е равностойно на инструменталната импровизация на бенда.
Върхът на творчеството ѝ настава през 50-те години на 20 век, когато импровизационният джаз още веднъж излиза на напред във времето, изключително с появяването на бибоп-а. Появяват се виртуозните осъществявания на джазови стандарти като „ Hello, Dolly “, „ Oh, Lady Be Good “, „ How High the Moon “, записани в студио и повторени по напълно друг метод по време на многочислените концерти из целия свят.
Споделя: „ Когато скалъпвам, постоянно си се спредставям като тенор-саксофона в оркестъра “. През този интервал от изключително смисъла на съдействие ѝ с Норман Гранц с който доста способстват за издигането на джаза и приравняването му с „ високото изкуство “ на класическата музика.
"Любовта или е безумна, или не е обич... "
60-те и 70-те и 80-те години на 20 век са интервал на напрегната и ползотворна работа, придружена от неизменимата популярност. Възрастта обаче си споделя думата – концертите и звукозаписите стават по-редки, само че още веднъж са шедьоври. Последният си диск „ All That Jazz “ Ела записва през 1989 година, три години по-късно в Уест Палм Бийч изнася и последния си концерт.
През 70-те Ела губи сестра си Франсис при автомобилна злополука, само че макар тази, а всички останали загуби, тя печели и доста – 13 награди” Грами”, Националния медал за изкуство връчен и от президента Роналд Рейгън, Почетен медал за принос в американското изкуство връчен от Джон Кенеди, Почетен орден на свободата от Джордж Буш, както и своята звезда на Алеята на славата и над 200 записани албума. Въпреки това в края на живота си Ела ще попита – Живях ли добре щом всичко това ми се случва?
След болнични проучвания се оказва че Ела има напреднала форма на диабет, на който евентуално се дължи и частичната й слепота. Първата дама на джаза стартира постепенно да угасва пред очите на света . Макар, че съпротивата от страна на околните и да е била жестока,
Ела взема твърдо решение – аз желая да се сбогувам с публиката си. В медиите плъзва слухът че този сетен концерт е неосъществим. Но Ела за следващ път показва мощната си воля и високия си дух – през 1991 тя е стъпала крепко на сцената на Карнеги Хол и повече от 4 часа не слиза от там.
10 велики цитата от обичаните ни сантиментални филми
От там сякаш всичко стартира постепенно да се снижава до момента в който не угасне изцяло. През 1993 година диабетът стартира от ден на ден да разрушава организма на Ела. Той става причина тя да загуби и двата си крайници и ослепее изцяло. В тези последни мигове от живота й край нея са доведеният й наследник Рей и внучката й Алис.
Често преди гибелта си Ела споделяла със сина си: "Искам да се трансформира във въздух, желая да ида там горе, не при Бог, а на луната. Там е по-близо до земята. Искам да стана въздух. Въздух който да разнася смехът на Алис и песента на птиците. "
На 15 юни 1996 година Ела е открита мъртва от внучката си. В едно телевизионно изявление през 2008 Алис споделя: "Аз в никакъв случай не видях баба да пророни и сълза. Често пъти е разказвала живота си като някаква тъжна Андерсенова приказка, която няма за цел да натъжава, а единствено да ни направи по-добри. Аз мисля, че музиката й продължава да прави това с нас и до през днешния ден. "
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ