Дамите, с най-милото и добро име, днес празнуват имен ден
На днешния ден православната черква отбелязва Свети Дух - един от най-дълбоките и тайнствени празници в християнския календар. Това е денят, в който вярващите насочват сърцата си към третото лице на Светата Троица - Дух Свети, оня незабележим, само че животворящ пламък, който носи берекет, прояснение и вътрешен мир.
Празникът се празнува незабавно след Петдесетница - денят, в който, съгласно Библията, Светият Дух слязъл от небето във тип на огнени езици и се разположил над главите на апостолите и останалите възпитаници на Христос. В този момент те получили мощ и ентусиазъм да приказват на непознати езици и да популяризират христовото слово по всички краища на света. Така се ражда и Църквата - не като институция, а като общественост от вярващи, водени от Божията истина.
Свети Дух не се вижда, не се допира, само че се усеща — в добрината, в милосърдието, в любовта, в прошката, във всяко безшумно знамение, което съгрява душата. Неслучайно деятел Павел споделя, че плодовете на Светия Дух са обич, наслада, мир, дълготърпение, доброта, състрадание, религия, благост и самоограничение. Това не са единствено добродетели, а пътеводна светлина за индивида, търсещ смисъл и резистентност в бурното всекидневие.
Празникът през днешния ден припомня, че Бог е един по същина, само че троичен по лица - Отец, Син и Свети Дух. Докато Бог Отец е основателят, а Синът - спасителят, Светият Дух е този, който въодушевява, движи и поддържа пламъка на вярата жив.
Днешният ден е и мотив да се преклоним пред един от стълбовете на ранното християнство - свети Кирил Александрийски. Този популярен богослов и архиепископ на Александрия изиграва основна роля в отбраната на православието през бурните времена на IV и V век. Той е бил не просто църковен лидер, а честен ориентир - подлагал на критика е общественото неравноправие, заклеймявал е безчувствието към бедните и е упорствал, че любовта към близък не е пожелателна, а същностна част от християнството. На Третия космополитен събор в Ефес точно той е измежду основните бранители на догмата, че Дева Мария е Богородица - въпрос, който раздрусва тогавашната черква.
Освен духовния смисъл, днешният ден е специфичен и за тези, които носят красивото име Алма. То идва от латински и значи „ блага “ и „ добра “ - качества, които съответстват отлично с духа на празника.
На Свети Дух си коства да се спрем, да замълчим и да се вгледаме във вътрешността. Може би тъкмо в тази тишина ще усетим нещо от незримото наличие на Духа – онази нежна, само че устойчива мощ, която ни припомня кои сме, от кое място идваме и накъде отиваме.
Празникът се празнува незабавно след Петдесетница - денят, в който, съгласно Библията, Светият Дух слязъл от небето във тип на огнени езици и се разположил над главите на апостолите и останалите възпитаници на Христос. В този момент те получили мощ и ентусиазъм да приказват на непознати езици и да популяризират христовото слово по всички краища на света. Така се ражда и Църквата - не като институция, а като общественост от вярващи, водени от Божията истина.
Свети Дух не се вижда, не се допира, само че се усеща — в добрината, в милосърдието, в любовта, в прошката, във всяко безшумно знамение, което съгрява душата. Неслучайно деятел Павел споделя, че плодовете на Светия Дух са обич, наслада, мир, дълготърпение, доброта, състрадание, религия, благост и самоограничение. Това не са единствено добродетели, а пътеводна светлина за индивида, търсещ смисъл и резистентност в бурното всекидневие.
Празникът през днешния ден припомня, че Бог е един по същина, само че троичен по лица - Отец, Син и Свети Дух. Докато Бог Отец е основателят, а Синът - спасителят, Светият Дух е този, който въодушевява, движи и поддържа пламъка на вярата жив.
Днешният ден е и мотив да се преклоним пред един от стълбовете на ранното християнство - свети Кирил Александрийски. Този популярен богослов и архиепископ на Александрия изиграва основна роля в отбраната на православието през бурните времена на IV и V век. Той е бил не просто църковен лидер, а честен ориентир - подлагал на критика е общественото неравноправие, заклеймявал е безчувствието към бедните и е упорствал, че любовта към близък не е пожелателна, а същностна част от християнството. На Третия космополитен събор в Ефес точно той е измежду основните бранители на догмата, че Дева Мария е Богородица - въпрос, който раздрусва тогавашната черква.
Освен духовния смисъл, днешният ден е специфичен и за тези, които носят красивото име Алма. То идва от латински и значи „ блага “ и „ добра “ - качества, които съответстват отлично с духа на празника.
На Свети Дух си коства да се спрем, да замълчим и да се вгледаме във вътрешността. Може би тъкмо в тази тишина ще усетим нещо от незримото наличие на Духа – онази нежна, само че устойчива мощ, която ни припомня кои сме, от кое място идваме и накъде отиваме.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ