149 години от смъртта на Васил Левски
На днешния ден означаваме 149 години от гибелта на Васил Левски, индивида, който нацията дефинира като най-великия българин.
Всъщност Апостола на свободата умира на 6 февруари 1873 година по настоящия тогава Юлиански календар. След 1916 година, когато в България е въведен Григорианския календар, датата на гибелта на Васил Левски е 18 февруари, само че възпоменателните церемонии се организират на 19 февруари.
Той отдава живота си за освобождението на България от турско иго. Неговата безрезервност и нравствената му непорочност са причина в националната памет той да остане като Апостол на свободата. Васил Левски е идеолог и уредник на българската национална гражданска война, създател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Участва в Първата и Втората българска легии, както и в четата на Панайот Хитов. Неуспехът им го кара да тръгне по различен път. Убеден, че освободителното дело би трябвало да бъде пренесено в българските земи, той основава необятна мрежа от революционни комитети. Тези комитети, въпреки и понесли съществени удари от османската власт, три години след гибелта му провеждат Априлското въстание.
На 26 декември 1872 година Левски е хванат от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на гибел посредством обесване. 144 години след обесването му, в учебниците по история продължава да се тиражира грешката, че Апостолът е умрял на 19 февруари. Присъдата е изпълнена на 18 февруари (6 февруари по остарял стил) 1873 година Бесилото, прекъснало живота на Апостола, е било издигнато на мястото, където през днешния ден е неговият монумент. Тогава то е било отвън чертите на града.
И до момента в който мястото на осъществяването на присъдата е известно, и до през днешния ден никой не може да каже с акуратност къде е било заровено тялото на най-великия българин. През 1956 година при археологически разкопки в църквата “Света Петка Самарджийска” в центъра на София е разкрито заравяне, към което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените настояват, че не е, само че съгласно устни предания тъкмо това е мястото, на което тялото скрито е препогребано след обесването. Полемиката от време на време затихва и се възобновява през годините, до момента в който през 1986 година Българска академия на науките взема решение да сложи паметна плоча на църквата, само че това по този начин и не се реализира. Спорът няма публично решение и до през днешния ден.
Всъщност Апостола на свободата умира на 6 февруари 1873 година по настоящия тогава Юлиански календар. След 1916 година, когато в България е въведен Григорианския календар, датата на гибелта на Васил Левски е 18 февруари, само че възпоменателните церемонии се организират на 19 февруари.
Той отдава живота си за освобождението на България от турско иго. Неговата безрезервност и нравствената му непорочност са причина в националната памет той да остане като Апостол на свободата. Васил Левски е идеолог и уредник на българската национална гражданска война, създател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Участва в Първата и Втората българска легии, както и в четата на Панайот Хитов. Неуспехът им го кара да тръгне по различен път. Убеден, че освободителното дело би трябвало да бъде пренесено в българските земи, той основава необятна мрежа от революционни комитети. Тези комитети, въпреки и понесли съществени удари от османската власт, три години след гибелта му провеждат Априлското въстание.
На 26 декември 1872 година Левски е хванат от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на гибел посредством обесване. 144 години след обесването му, в учебниците по история продължава да се тиражира грешката, че Апостолът е умрял на 19 февруари. Присъдата е изпълнена на 18 февруари (6 февруари по остарял стил) 1873 година Бесилото, прекъснало живота на Апостола, е било издигнато на мястото, където през днешния ден е неговият монумент. Тогава то е било отвън чертите на града.
И до момента в който мястото на осъществяването на присъдата е известно, и до през днешния ден никой не може да каже с акуратност къде е било заровено тялото на най-великия българин. През 1956 година при археологически разкопки в църквата “Света Петка Самарджийска” в центъра на София е разкрито заравяне, към което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените настояват, че не е, само че съгласно устни предания тъкмо това е мястото, на което тялото скрито е препогребано след обесването. Полемиката от време на време затихва и се възобновява през годините, до момента в който през 1986 година Българска академия на науките взема решение да сложи паметна плоча на църквата, само че това по този начин и не се реализира. Спорът няма публично решение и до през днешния ден.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ