Алоиз Зенефелдер открива метода за печатане на банкноти
На днешния ден можем да си спомним за Йохан Алоис Зенефелдер (на немски: Johann Alois Senefelder), който изобретява печатната техника на литографията през 90-те години на XVIII век.
Той е роден в Прага, тогавашната столица на Кралство Бохемия, където татко му е прочут артист. Смъртта на татко му през 1791 година го принуждава да напусне образованието си по право, с цел да устоя майка си и осем братя и сестри. Той става артист и драматург.
Заради проблеми с отпечатването на пиесата му „ Матилда декор Алтенщайн “ той затъва в задължения. Неспособен да си разреши да разгласява своя пиеса, която е написал, Зенефелдер опитва с нова техника на отпечатване, която разрешава щемпел от плоска повърхнина или повъхностен щемпел.
По-късно той се причислява към фамилията на музикалните издатели André и последователно вкарва техниката си в работеща форма, усъвършенствайки както химическите процеси, по този начин и специфичната форма на печатна преса, нужна за потребление на камъните. Той го назовава „ каменопечат “ или „ химическо отпечатване “, само че френското име „ литография “ (от гръцките думи „ камък “ и „ пиша “) стана по-широко признато. Така се назовава и полученият отпечатък. С помощта на този способ може да се отпечата текст или рисунка. При литографията се употребяват литографски камък, цинков или алуминиев лист.
Литографията е открита от Алойс Зенефендер през 1789 година. Това е първата кардинално нова печатарска техника, след откриването на гравюрата през XV век.
Той се посвещава напълно на тази идея и с композитора Франц Глайснер основават издателска компания през 1796 година, употребявайки литография. След редица неуспехи основава печатница за печатане на банкноти във Виена.
Стойността на новия на ниска цена и прецизен развой на възпроизвеждане е приета рано от геодезическите служби в цяла Европа. Зенефелдер е назначен през 1809 година за контрольор на нова институция, основана за тази цел в Бавария, наречена „ Литографски институт “ (Lithographische Anstalt) в Мюнхен. Впоследствие сходни институции са основани под негов контрол в Берлин, Париж, Лондон и Виена.
Той обезпечава патентни права в цяла Европа и разгласява откритията си през 1818 година в Vollstandiges Lehrbuch der Steindruckerei, който е преведен през 1819 година на френски и британски. „ Пълен курс по литография “ съчетава историята на Зенефелдер за неговото лично откритие с практическо управление за литография и е напе„ анава едвам през 1977 година ( Da Capo Press ).
Зенефелдер също съумява да употребява капацитета на литографията като средство за изкуство. За разлика от предходни техники за щемпел, като гравиране, които изискваха напреднали занаятчийски умения, литографията улесни процеса, защото художникът към този момент можеше да рисува непосредствено върху плочата с познати писалки. Още през 1803 година издателство " Андре " разгласява в Лондон портфолио от литографии на художници, озаглавено „ Образци от полиавтография “.
През 1837 година литографията е доразвита, с цел да разреши пълноцветен щемпел от голям брой плочи, а хромолитографията /метод за основаване на многоцветни отпечатъци/ е най-важната техника в цветния щемпел до въвеждането на процесния цвят.
Приносът на Алоис Зенефелдер
го подрежда паралелно до изобретяването на стандарти /твърда плоча от метал/ от Уилям Гед, парната високоскоростна печатна преса на Фридрих Кьониг и линотипната машина на Отмар Мергенталер в своя реформаторски резултат. Това направи печата по-достъпен за повече хора и беше значим в изкуството и печатането на вестници. Зенефелдер доживя, с цел да види, че неговият развой става необятно признат както за художествената графика, по този начин и като преобладаващ способ за възпроизвеждане на картини в печатарската промишленост. Умира в Мюнхен през 1834 година, като е заровен в Alter Südfriedhof.
Днес, на Сенефелдерплац в Берлин е издигната мраморна скулптура на Алоис Зенефелдер, която уважава изобретението му. Името на Зенефелдер е изписано с огледално обърнати букви, които се употребяват в литографията. Едно от двете деца на статуята гледа надписа благодарение на ръчно огледало, което демонстрира надписа необърнат. Името на площада е променено на Senefelderplatz през 1894 година. Станция U-Bahn на име Senefelderplatz е открита през 1913-а.
Той е роден в Прага, тогавашната столица на Кралство Бохемия, където татко му е прочут артист. Смъртта на татко му през 1791 година го принуждава да напусне образованието си по право, с цел да устоя майка си и осем братя и сестри. Той става артист и драматург.
Заради проблеми с отпечатването на пиесата му „ Матилда декор Алтенщайн “ той затъва в задължения. Неспособен да си разреши да разгласява своя пиеса, която е написал, Зенефелдер опитва с нова техника на отпечатване, която разрешава щемпел от плоска повърхнина или повъхностен щемпел.
По-късно той се причислява към фамилията на музикалните издатели André и последователно вкарва техниката си в работеща форма, усъвършенствайки както химическите процеси, по този начин и специфичната форма на печатна преса, нужна за потребление на камъните. Той го назовава „ каменопечат “ или „ химическо отпечатване “, само че френското име „ литография “ (от гръцките думи „ камък “ и „ пиша “) стана по-широко признато. Така се назовава и полученият отпечатък. С помощта на този способ може да се отпечата текст или рисунка. При литографията се употребяват литографски камък, цинков или алуминиев лист.
Литографията е открита от Алойс Зенефендер през 1789 година. Това е първата кардинално нова печатарска техника, след откриването на гравюрата през XV век.
Той се посвещава напълно на тази идея и с композитора Франц Глайснер основават издателска компания през 1796 година, употребявайки литография. След редица неуспехи основава печатница за печатане на банкноти във Виена.
Стойността на новия на ниска цена и прецизен развой на възпроизвеждане е приета рано от геодезическите служби в цяла Европа. Зенефелдер е назначен през 1809 година за контрольор на нова институция, основана за тази цел в Бавария, наречена „ Литографски институт “ (Lithographische Anstalt) в Мюнхен. Впоследствие сходни институции са основани под негов контрол в Берлин, Париж, Лондон и Виена.
Той обезпечава патентни права в цяла Европа и разгласява откритията си през 1818 година в Vollstandiges Lehrbuch der Steindruckerei, който е преведен през 1819 година на френски и британски. „ Пълен курс по литография “ съчетава историята на Зенефелдер за неговото лично откритие с практическо управление за литография и е напе„ анава едвам през 1977 година ( Da Capo Press ).
Зенефелдер също съумява да употребява капацитета на литографията като средство за изкуство. За разлика от предходни техники за щемпел, като гравиране, които изискваха напреднали занаятчийски умения, литографията улесни процеса, защото художникът към този момент можеше да рисува непосредствено върху плочата с познати писалки. Още през 1803 година издателство " Андре " разгласява в Лондон портфолио от литографии на художници, озаглавено „ Образци от полиавтография “.
През 1837 година литографията е доразвита, с цел да разреши пълноцветен щемпел от голям брой плочи, а хромолитографията /метод за основаване на многоцветни отпечатъци/ е най-важната техника в цветния щемпел до въвеждането на процесния цвят.
Приносът на Алоис Зенефелдер
го подрежда паралелно до изобретяването на стандарти /твърда плоча от метал/ от Уилям Гед, парната високоскоростна печатна преса на Фридрих Кьониг и линотипната машина на Отмар Мергенталер в своя реформаторски резултат. Това направи печата по-достъпен за повече хора и беше значим в изкуството и печатането на вестници. Зенефелдер доживя, с цел да види, че неговият развой става необятно признат както за художествената графика, по този начин и като преобладаващ способ за възпроизвеждане на картини в печатарската промишленост. Умира в Мюнхен през 1834 година, като е заровен в Alter Südfriedhof.
Днес, на Сенефелдерплац в Берлин е издигната мраморна скулптура на Алоис Зенефелдер, която уважава изобретението му. Името на Зенефелдер е изписано с огледално обърнати букви, които се употребяват в литографията. Едно от двете деца на статуята гледа надписа благодарение на ръчно огледало, което демонстрира надписа необърнат. Името на площада е променено на Senefelderplatz през 1894 година. Станция U-Bahn на име Senefelderplatz е открита през 1913-а.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ