На днешния ден можем да си спомним за поп Минчо

На днешния ден можем да си спомним за поп Минчо Кънчев Стоянов - духовник и бунтовник, деятел на националноосвободителното придвижване, сподвижник на Васил Левски, изгнаник в Диарбекир, създател на една от последните български илюстровани ръкописни книги "Видрица ". Той е една от иконите на българското Възраждане и придвижването за национална самостоятелност.

Минчо Кънчев е роден в 1836 година в старозагорското село Арабаджиево, през днешния ден Коларово, тогава в Османската империя. Учител е в родното си село от 1856 до 1862 година, когато е ръкоположен за духовник. Привлечен е към революционното дело. По-късно като контрольор на селските учебни заведения в Старозагорско разгръща мрежата на революционните комитети из целия район. В 1873 година след разкритията на Хасковското съзакляние е задържан и заточен в Диарбекир. Поп Минчо Кънчев е освободен чак през 1878 година с общата прошка след Руско-турската освободителна мойна.

Минчо Кънчев е създател на "Видрица " - една от последните български ръкописни книги през интервала на Възраждането. Част от книгата са "Диарбекирските мемоари ", които през 1955 година са признати в Държавна организация "Архиви " - Стара Загора. Регистрирани са като фонд 65К и съставляват първият персонален фонд в архива. Документите са със статут на "особено скъпи и неповторими " и дават извънредно значими и правдоподобни сведения за развиването на революционното придвижване в Старозагорския край.

Поп Минчо Кънчев умира на 21 октомври 1904 година в родното си село.

"Видрица " е ръкописна книга на българския бунтовник и държавник от края на XIX век поп Минчо Кънчев. Тя съставлява един алманах от житие, родова хроника, записки, дневник, пътеписи, мемоари и преписка. Ръкописът, който се състои от повече от 2200 страници, е една от последните български илюстровани ръкописни книги. Съхранява се в Българския исторически списък в Народната библиотека в София.

Думата "видрица “ значи дребна каца, ведро. В тази връзка създателят самичък разяснява избора на заглавието по следния метод:

"Видрицата е едно малко каче с стоманени халки и с клуп от горната страна, което може да събере пет-шест оки вода. Тая видрица носят закачена на ръката си циганките, които вървят от къща в къща, та просят. В нея събират всевъзможен материал за ястие: айран, ишумик, сирене, варени тикви, артисала гозбица и впрочем, и впрочем, каквото си изпроси, та я подарят. И по тази причина моето изложение нарекох "Видрица ", тъй като има разказано за българи, даскали, възпитаници, попове, учебни заведения, черкви, войводи, хайдути, дангули, арнаути, разбойници, турци кръвопийци, роми и впрочем. "

Книгата съставлява скъпо директно удостоверение за епохата на Българското Възраждане с историческите данни, които дава за хайдутството, за делото на Васил Левски, за Старозагорското въстание и заточенията в Диарбекир. Наред с тях са показани битът, моралът, обичаите и празниците на българите от XIX век.

Първите опити да бъде оповестена част от книгата прави още Христо Ботев, само че без триумф. Отделни фрагменти са издадени едвам през 70-те години на предишния век, а през 1983 година издателство "Български публицист " разгласява първата част на книгата в 20 000 тираж. Ръкописите са разчетени и обработени от Кирила Възвъзова-Каратеодорова и Тихомир Тихов. Тази първа част обгръща интервала от началото на XVIII век до 18 май 1878 година. През 1985 година последва ново фототипно издание също в 20 000 тираж. През 1995 година, във връзка 160-годишнината от рождението на поп Минчо Кънчев, е издадена и втората част на "Видрица ", само че в мощно скъсен тип, в тираж 4000 броя. Тази втора част обгръща последните години от живота на Кънчев, от май 1878 до юни 1901 година.

Пълното издание на книгата излиза едвам в 2006 година.