Никола Корчев - спасителят и последен знаменосец на Самарското знаме
На днешния ден можем да си спомним за Никола Павлов Корчев - опълченецът-поборник, един от спасителите и финален знаменосец на Самарското знаме. Той умира на 29 август 1921 година, когато е на 85 години. Костите му са положени в храма-костница на върх Шипка.
Никола Корчев е работил като локомотивен ватман на Хиршовата железница и жп линията Русе-Варна, след което емигрира в Румъния.
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) той се записва в Българското опълчение. Служи под командването на подполковник Павел Калитин. По време на борбата при Стара Загора на 31 юли 1877 година се води огромна битка за Самарското знаме. Загиват поредно знаменосците - унтерофицер опълченец Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченецът С. Минков и дружинния пълководец подполковник Павел Калитин. Знамето е избавено от стихийно образувалата се знаменна група след тежък ръкопашен пердах. Никола Корчев се добира до Самарското знаме, откъсва го от дръжката и го предава на различен опълченец, с цел да не бъде пленено от турците.
За този собствен героизъм Никола Корчев е награден с войнишки кръст „ За смелост “.
След Освобождението той е последният знаменосец на Самарското знаме в Радомир, където е била ситуирана Трета опълченска тайфа. След демобилизацията се открива във Варна.
На тържествата през 1902 година на Шипченските височини, когато е открит и осветлен новопостроеният храм-паметник, художникът Ярослав Вешин вижда достолепния знаменосец на Самарската реликва. Макар след години, изпраща депеша до дядо Никола, че желае да го нарисува със знамето в ръце. Картината е приключена през 1911 година и получава огромна известност.
Никола Корчев остава в историята като един от спасителите на Самарското знаме.
Самарското знаме
е български военен байрак, национална реликва, един от най-важните военни знаци на Българската армеия. Създадено е от монахини от град Самара, Русия, и е дарено на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877-1878 г.).
Това е единственото знаме в историята на България, наградено с Орден „ За смелост “.
Знамето е рисувано от доста художници, като най-известните картини са „ Самарското знаме “ на Ярослав Вешин (1911 г.) и „ Връчването на Самарското знаме на Българското опълчение в Плоещ “ на Николай Дмитриев-Оренбургски.
Паметник на Самарското знаме е повдигнат край Стара Загора в Мемориалния комплекс "Бранителите на Стара Загора - 1877 година. Мемориалът се намира в квартал „ Самара “ и се вижда от съвсем всяко място на града. Построен е по случай 100-годишнината от Руско-турската война.
Никола Корчев е работил като локомотивен ватман на Хиршовата железница и жп линията Русе-Варна, след което емигрира в Румъния.
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) той се записва в Българското опълчение. Служи под командването на подполковник Павел Калитин. По време на борбата при Стара Загора на 31 юли 1877 година се води огромна битка за Самарското знаме. Загиват поредно знаменосците - унтерофицер опълченец Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченецът С. Минков и дружинния пълководец подполковник Павел Калитин. Знамето е избавено от стихийно образувалата се знаменна група след тежък ръкопашен пердах. Никола Корчев се добира до Самарското знаме, откъсва го от дръжката и го предава на различен опълченец, с цел да не бъде пленено от турците.
За този собствен героизъм Никола Корчев е награден с войнишки кръст „ За смелост “.
След Освобождението той е последният знаменосец на Самарското знаме в Радомир, където е била ситуирана Трета опълченска тайфа. След демобилизацията се открива във Варна.
На тържествата през 1902 година на Шипченските височини, когато е открит и осветлен новопостроеният храм-паметник, художникът Ярослав Вешин вижда достолепния знаменосец на Самарската реликва. Макар след години, изпраща депеша до дядо Никола, че желае да го нарисува със знамето в ръце. Картината е приключена през 1911 година и получава огромна известност.
Никола Корчев остава в историята като един от спасителите на Самарското знаме.
Самарското знаме
е български военен байрак, национална реликва, един от най-важните военни знаци на Българската армеия. Създадено е от монахини от град Самара, Русия, и е дарено на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877-1878 г.).
Това е единственото знаме в историята на България, наградено с Орден „ За смелост “.
Знамето е рисувано от доста художници, като най-известните картини са „ Самарското знаме “ на Ярослав Вешин (1911 г.) и „ Връчването на Самарското знаме на Българското опълчение в Плоещ “ на Николай Дмитриев-Оренбургски.
Паметник на Самарското знаме е повдигнат край Стара Загора в Мемориалния комплекс "Бранителите на Стара Загора - 1877 година. Мемориалът се намира в квартал „ Самара “ и се вижда от съвсем всяко място на града. Построен е по случай 100-годишнината от Руско-турската война.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ